Table of Contents

Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК: Разваляне на договор за издръжка при множество длъжници

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е един от най-често оспорваните облигационни договори в българската съдебна практика. Често срещан практически проблем възниква, когато имотът е прехвърлен на две или повече лица, които поемат задължението за грижи, но в действителност тези грижи се полагат само от един от тях. Въпросът, който създаваше противоречива практика, беше дали кредиторът (прехвърлителят) има право да развали договора само по отношение на този длъжник, който не е изпълнявал задълженията си, или пък трябва да развали договора изцяло.

За да сложи край на противоречията, Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК) постанови Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълкувателно дело № 6/2011 г. Това решение има задължителен характер за всички съдилища в страната и установява ясен принцип за прилагане на правилата за солидарни задължения към неделимите задължения за издръжка.

Какво реши тълкувателното решение

Общото събрание на гражданската колегия прие второто от двете съществуващи становища в практиката и формулира отговор, който защитава интересите на кредитора, но ограничава правото му на разваляне в определени хипотези. Основните съставки на решението са следните:

Първо: Задължението за издръжка и гледане, поето от няколко лица, е неделимо задължение. В текста на решението се посочва: „Дължимата престация по своя характер е неделима и поради това задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД.“ Това означава, че предметът на задължението не може да бъде разделен на части, а трябва да се изпълни изцяло.

Второ: Към неделимите задължения се прилагат съответно правилата за солидарните задължения. Решението гласи: „За да се регламентират отношенията на кредитора с множеството длъжници… следва да се приложи съответно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗЗД и правилата на чл. 122 и чл. 123 ЗЗД.“ При пасивната солидарност изпълнението от единия длъжник освобождава всички останали съдлъжници.

Трето: Ако единият длъжник е изпълнил задължението в пълен обем, кредиторът не може да развали договора по отношение на другия длъжник, който не е изпълнявал. Буквалната формулировка в резолютивната част е: „Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия.“

Правната рамка

Тълкувателното решение е издадено на базата на комплекс от норми от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които регулират множествеността на страните в облигационните отношения. Ключовите разпоредби, към които се отнася решението, са:

Чл. 123 ЗЗД и Чл. 123, ал. 1 ЗЗД – определят ефекта от изпълнението при солидарни длъжници, като установяват, че изпълнението от единия освобождава останалите.
Чл. 127 ЗЗД – урежда вътрешните отношения между солидарните длъжници след като един от тях е изпълнил задължението.
Чл. 128 ЗЗД и Чл. 128, ал. 1 ЗЗД – дефинират неделимото задължение като такова, което не може да се изпълни на части.
Чл. 129, ал. 1 ЗЗД и Чл. 129, ал. 2 ЗЗД – установяват, че към неделимите задължения се прилагат съответно правилата за солидарните задължения.
Чл. 87 ЗЗД, Чл. 87, ал. 1 ЗЗД и Чл. 87, ал. 3 ЗЗД – регламентират правото на разваляне на двустранен договор при неизпълнение.
Чл. 63 ЗЗД и Чл. 66 ЗЗД – изискват добросъвестно изпълнение на задълженията и определят забавата.
Чл. 20а ЗЗД – подчертава значението на волята на страните при сключване на договора.

Как се прилага след него

След постановяването на Тълкувателно решение № 6/2012 г., съдебната практика се консолидира около идеята, че задоволеният кредиторски интерес изключва правото на частично разваляне. По-новите решения на Върховния касационен съд потвърждават и прилагат този принцип в конкретни казуси.

В Определение № 538 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 334/2017 г., III г. о. съдът приложи разясненията от ТР № 6/15.05.2012 г. по т. д. № 6/11 г. ОСГК. В този казус единият от съпрузите, които бяха длъжници по договора, претендираше разваляне спрямо другия съпруг, тъй като не е изпълнявал задълженията си. ВКС отхвърли претенцията, като посочи, че „задължението не е изпълнено и от двамата солидарно задължени длъжници, поради което в съответствие с цитираната съдебна практика, единия от тях не може да претендира разваляне спрямо другия“. Съдът подчерта, че качеството на длъжник съвпада с качеството на наследник на кредитора, което допълнително усложнява позицията на ищеца, но основният мотив е приложението на правилата за солидарност и неделимост.

Друг важен извод от практиката е, че вътрешните отношения между длъжниците (например кой от тях е поел по-голяма част от грижите) са без значение за кредитора, стига крайният резултат да е постигнат. Както е посочено в ТР № 6/2012 г.: „Вътрешните отношения между длъжниците… са без значение за кредитора.“ Това означава, че единият длъжник не може да се защитава срещу иск за разваляне, като твърди, че другият е трябвало да изпълни, ако самият той не е изпълнил, освен ако не е допринесъл за изпълнението в пълен обем.

Също така, практиката разграничава случаите, в които договорът е сключен с оглед личността на длъжниците. Въпреки че мнозинството на ОСГК прие, че изпълнението от единия освобождава другия, особено мнение на съдиите Олга Керелска, Надя Зяпкова, Жива Декова и Бонка Дечева подчерта, че ако договорът е обусловен от личността на страните, изпълнението от трето лице или от единия съдлъжник не задоволява интереса на кредитора, ако той е искал лични грижи от конкретното лице. Въпреки че това е особено мнение, то служи като предупреждение за важността на прецизното формулиране на договора.

Чести грешки

При спорове по договори за издръжка с множество длъжници страните често допускат следните грешки:

Предявяване на иск за частично разваляне при задоволен кредиторски интерес. Кредиторът не може да развали договора само по отношение на „лошия“ длъжник, ако „добрият“ длъжник е осигурил пълна издръжка. Искът за разваляне ще бъде отхвърлен.
Игнориране на характера на задължението като неделимо. Страните често третират задълженията като делими (разделени на части), което е в противоречие с чл. 128 ЗЗД и ТР № 6/2012 г.
Липса на доказателства за пълно изпълнение. Длъжникът, който твърди, че е изпълнил задължението вместо другия, трябва да докаже, че е предоставил грижи и издръжка в пълния уговорен обем, а не само частично.
Необосновано позоваване на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Това основание за разваляне е приложимо само при съществено неизпълнение. Ако единият длъжник не е изпълнил, но другият е, неизпълнението на първия не е „съществено“ за постигането на крайния резултат на договора.
Пренебрегване на вътрешните отношения между длъжниците. Длъжниците не могат да очакват от съда да разреши споровете помежду им в рамките на иска за разваляне на договора с кредитора. Те трябва да водят отделни искове за регрес или обезщетение.
Неправилно тълкуване на „личността“ на длъжника. Ако в договора не е изрично посочено, че задълженията могат да се изпълняват чрез трети лица, особено мненията в практиката предупреждават, че личният характер на грижите може да промени анализа, макар че основното правило на ТР № 6/2012 г. остава валидно за стандартните случаи.

Как се води казусът

За успешното водене на дело по такъв спор е необходимо стратегическо планиране, зависещо от процесуалното положение на страната.

За ищещата страна (кредитор/прехвърлител):

Ако искате разваляне на договора, трябва да докажете, че нито един от длъжниците не е изпълнил задължението в пълен обем. Ако единият е изпълнил, искът за разваляне спрямо другия ще бъде отхвърлен.
Съберете доказателства за липсата на грижи, храна, отопление и медицинско обслужване от всички длъжници.
Ако договорът е сключен с оглед личността на конкретен длъжник, подчертайте това в исковата молба, като се позовете на чл. 20а ЗЗД и волята на страните, въпреки че основният акцент трябва да е върху пълното неизпълнение.

За защитата (длъжник, който не е изпълнявал):

Основната защита е да се докаже, че другият съдлъжник е изпълнил задължението в пълен обем. Представяйте доказателства за плащания, покупки на храна, медицински прегледи, осигурени от другия длъжник.
Позовавайте се директно на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК и на Определение № 538 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 334/2017 г.
Твърдете, че кредиторският интерес е задоволен и че разваляне на договора по отношение на вас би било неоснователно, тъй като задължението е неделимо и е изпълнено от солидарния длъжник.
Ако сте изпълнили задължението, а другият не е, вие имате право да търсите регрес от него, но това е отделен спор, който не пречи на защитата ви срещу иск за разваляне от кредитора.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu