Встъпване на приобретател в процес при прехвърляне на спорното право по чл. 226, ал. 2 ГПК

В съдебната практика често възниква въпросът за процесуалното положение на лицето, което е придобило спорното право или вещта, докато делото е било висящо пред съда. Практическият спор се свежда до това дали новият собственик или титуляр на правото може да поеме процесуалното представителство от името на първоначалния ищец или ответник, и какви са последиците от такова встъпване за валидността на съдебното решение. Честотата на тези казуси се дължи на динамиката на гражданския оборот, при която имоти, вземания или други права се прехвърлят в хода на дълги съдебни производства. Нормата в чл. 226, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) урежда точно тези ситуации, като определя условията, при които приобретателят може да встъпи в делото или да бъде привлечен като трето лице, и кога той може да замести своя праводател.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 226 ГПК е структурирана в три алинеи, които установяват ясен процесуален режим при прехвърляне на спорното право. Първата алинея (ал. 1) фиксира основното правило, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Това означава, че самото прехвърляне не прекъсва процеса и не налага автоматично смяна на страните.

Втората алинея (ал. 2) предоставя правна възможност на приобретателя. Той може да встъпи в делото или да бъде привлечен в него като трето лице. Ключовият момент тук е ограничението: приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК. Чл. 222 ГПК урежда общите условия за встъпване, изисквайки съгласието на другата страна или разрешение от съда, ако встъпването е от полза за встъпващия.

Третата алинея (ал. 3) регламентира действието на решението. Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Това е фундаментално правило за правна сигурност. Изключенията от това правило са строго определени и се отнасят до действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 226, ал. 2 ГПК се прилага стриктно в контекста на допускането на касационно обжалване и оценката на процесуалните нарушения.

В Определение № 167 от 11.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2026/2020 г., II т. о., ТК, съдът разглежда връзката между чл. 226, ал. 2 ГПК и чл. 222 ГПК. В този казус, свързан с търговско производство, ВКС подчертава, че очевидна неправилност на съдебния акт е налице само при видимо тежко нарушение на закона. Съдът не допуска касационно обжалване, тъй като твърденията за противоречие в мотивите се основават на субективна интерпретация на касатора, а не на явно нарушение на процесуалните правила за встъпване или заместване на страните.

В Определение № 694 от г. на ВКС по ч. т. д. № 2329/2017 г., II т. о., ТК, се разглежда приложението на чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 222 ГПК в контекста на производство по несъстоятелност и валидността на вземания. ВКС потвърждава, че специалните процесуални норми не могат да се тълкуват разширително. В случая се проверява дали встъпването или привличането на лица е било извършено в съответствие с изискванията за валидност на процесуалните действия, като се акцентира върху липсата на данни за образувано и приключило исково производство, което би могло да промени процесуалното положение на страните.

В Определение № 2573 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 377/2025 г., IV г. о., ГК, въпреки че основният фокус е върху чл. 226 от Кодекса на труда (КТ), нормата за процесуалното встъпване по чл. 226 ГПК е релевантна за определянето на активната легитимация. ВКС допуска касационно обжалване по въпроса за обезщетението, като отбелязва, че формулировките на касатора трябва да са ясни и да не се припокриват с вече разгледани въпроси. Това показва, че при встъпване на нови лица или промяна на страните, формулировката на правния въпрос трябва да отразява точно новата процесуална ситуация.

В Определение № 3837 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2024 г., IV г. о., ГК, се разглежда иск за отмяна на дисциплинарно наказание. ВКС отхвърля касационното обжалване, тъй като въпросът, поставен от касатора, не е обсъждан от въззивния съд. Това е важно за практиката по чл. 226 ГПК: ако приобретател встъпи в делото, той не може да поставя нови въпроси, които не са били част от спора между първоначалните страни, освен ако не са пряко свързани с неговото право и не са били предмет на разглеждане.

Чести грешки

1. Автоматично заместване на страните: Страните често смятат, че прехвърлянето на правото автоматично ги изключва от процеса. Чл. 226, ал. 1 ГПК изрично посочва, че делото следва своя ход между първоначалните страни, освен ако не са спазени условията за встъпване по чл. 222 ГПК.

2. Игнориране на изискванията за съгласие: Приобретателят не може просто да встъпи в делото без съгласието на другата страна или разрешение от съда. Опитите за едностранно встъпване водят до отхвърляне на молбата.

3. Неправилно тълкуване на пресъденото нещо: Страните често погрешно смятат, че решението не ги обвързва, ако не са били формално привлечени. Чл. 226, ал. 3 ГПК установява, че решението е задължително за приобретателя, с изключение на специфичните случаи на вписване и добросъвестно владение.

4. Смесване на материалноправни и процесуални въпроси: При касационно обжалване често се смесват въпроси за същността на правото (напр. дали е валидно прехвърлянето) с процесуални въпроси (напр. дали встъпването е допустимо). ВКС изисква ясна разграничение, както се вижда от Определение № 2573 от 21.05.2025 г.

5. Липса на конкретика в касационните жалби: Когато приобретател обжалва решение, той трябва да посочи конкретно нарушение на чл. 226 ГПК или чл. 222 ГПК. Общи твърдения за „неправилност“ не са достатъчни за допускане на касационен контрол, както е показано в Определение № 167 от 25.03.2022 г.

Как се води казусът

За страната, която иска да встъпи (приобретателят): Първата стъпка е да се подаде молба до съда, в която се доказва прехвърлянето на правото. Молбата трябва да съдържа искане за встъпване или за привличане като трето лице. Важно е да се приложи чл. 222 ГПК – да се поиска съгласие от другата страна или да се обоснове защо встъпването е от полза за встъпващия. Ако съдът откаже встъпването, приобретателят може да обжалва това определение, но трябва да внимава да не поставя въпроси, които не са били предмет на спора.

За страната, която се брани (първоначалната страна): Ако е прехвърлила правото, тя трябва да уведоми съда за това, но не може да се откаже от процесуалното си положение автоматично. Тя трябва да поддържа делото до края, освен ако не е постигнала съгласие с другата страна за заместване. Ако приобретателят е привлечен като трето лице, първоначалната страна трябва да оспори неговото встъпване, ако то не е извършено по реда на чл. 222 ГПК.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Определенията за встъпване или отказ за встъпване по чл. 226 ГПК са част от съдебните актове, които могат да бъдат обжалвани, ако са окончателни или ако са свързани с окончателно решение. Съгласно практиката, представена в горните определения, касационното обжалване на въззивни решения се допуска по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът трябва да посочи конкретен правен въпрос, който е бил обсъден от въззивния съд и който е от значение за правилното решаване на делото.

Срокът за обжалване на определения, постановени в рамките на производството, е обичайният за съответната инстанция, но за окончателни определения, които прекратяват производството, срокът е 7 дни от съобщаването. За касационно обжалване на решения, срокът е 1 месец от съобщаването. Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Закона за държавните такси. В Определение № 2573 от 21.05.2025 г. е посочено, че жалбоподателят-ищец не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е важно изключение за определени категории дела.

При обжалване на определения за разноски, както е в Определение № 694 от 21.11.2017 г., частният жалбоподател може да бъде осъден да заплати разноски на другата страна. Важно е да се представят доказателства за разноските, тъй като при липса на такива, съдът не ги присъжда, както е показано в Определение № 167 от 25.03.2022 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 226 ГПК

• Решение № 415 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 515/2009 г — Несвоевременното издаване на тези документи, лишава заявителя от правото да получи пенсия от датата на придобиване на правото (чл.
• Решение № 229 от г. на ВКС по гр. д. № 1875/2009 г — То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е.