Спиране на изпълнението при молба за отмяна: Практика по чл. 309, ал. 1 ГПК

В гражданското и търговското производство често възниква въпросът за съдбата на влезло в сила съдебно решение, срещу което е подадена молба за отмяна. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е утвърдена и обилна, като по чл. 309, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са постановени над сто и осемдесет решения. Основният практически спор, който тази норма решава, е дали изпълнението на влязло в сила съдебно решение се спира автоматично при депозиране на молба за отмяна, или е необходимо отделно искане и изпълнение на специфични условия. Честотата на приложението на тази норма се дължи на факта, че отмяната е извънреден способ за защита, който не блокира автоматично принудителното изпълнение, което създава сериозен риск за страните, ако не предприемат навременни процесуални действия.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК установява ясен принцип, че самото подаване на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Това означава, че в периода между влизането в сила на решението и евентуалното му отмяна, принудителното изпълнение може да продължи пълноценно. Законът предвижда изключение от това правило, но то не е автоматично. По искане на страната, съдът може да спре изпълнението, но само при спазване на условията, предвидени в чл. 282, ал. 2–6 ГПК. Тези условия включват представяне на обезпечение и наличие на опасност от застрашаване на правния интерес на молителя.

Втора алинея на чл. 309 ГПК регламентира последиците от евентуална отмяна. Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение, постановено след отмяната, е различно от предишното, се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ ГПК, която урежда въпросите за възстановяване на предишното състояние или за обезщетение за вреди от изпълнението.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва няколко ключови извода относно приложението на чл. 309, ал. 1 ГПК:

Първо, спирането на изпълнението не е право, а дискреционна преценка на съда, обусловена от стриктно спазване на императивните изисквания за обезпечение. В Определение № 463 от 30.10.2019 г. по ч. т. д. № 2092/2019 г., I т. о., ТК, ВКС подчертава, че нормата е императивна. Невъзможността да бъдат изпълнени изискванията за представяне на обезпечение води до връщане на молбата за спиране. Съдът изрично посочва, че няма правен регламент, който да допуска преценка на друг вид обезпечение или да позволява използването на обезпечение, внесено по друго дело. Обезпечението винаги обезпечава вземане по конкретния висящ правен спор.

Второ, липсата на надлежно внесено обезпечение е абсолютна пречка за спиране на изпълнението. В същото Определение № 463 от 30.10.2019 г. се потвърждава, че твърденията на молителя, че е внесъл обезпечение по друга молба за отмяна, са правно необосновани и ирелевантни. Внесеният депозит по друго дело не може да бъде взет предвид при определяне редовността на подадената молба по чл. 309, ал. 1 ГПК, тъй като обезпечението е обвързано с резултата по конкретното дело.

Трето, при парични вземания размерът на обезпечението трябва да съответства на присъдената сума. В Определение № 463 от 30.10.2019 г. се припомня, че съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Това изискване е строго задължително.

Четвърто, след приключване на производството по отмяна, ако вземането е погасено, обезпечението се освобождава. В Определение № 254 от 29.03.2023 г. по т. д. № 2455/2022 г., II т. о., ТК, ВКС постановява, че след погасяване на присъденото вземане няма основание внесената като обезпечение сума да бъде задържана по сметката на ВКС. В конкретния случай, след като задължението на застрахователното дружество е било изцяло погасено чрез превод по сметка на съдебния изпълнител, опасност от застрашаване на правния интерес на кредитора не е съществувала, поради което сумата от 41 758,70 лв. е освободена и върната на молителя.

Пето, искането за спиране може да бъде оставено без уважение, ако не са налице предпоставките за него, дори и при наличие на висящо производство по отмяна. В Определение № 115 от 8.02.2019 г. по ч. т. д. № 311/2019 г., II т. о., ТК, ВКС оставя без уважение искането за спиране на изпълнението на влязло в сила решение, като позовава на липсата на хипотеза за спиране съгласно европейското право и националните разпоредби, въпреки че е била подадена молба за отмяна.

Чести грешки

При прилагането на чл. 309, ал. 1 ГПК страните често допускат следните грешки:

• Разчитане на автоматично спиране на изпълнението само от факта на депозиране на молба за отмяна. Законът изрично забранява такова тълкуване.
• Внасяне на обезпечение, което не съответства на размера на присъденото вземане, или внасяне на обезпечение по сметка, различна от тази на ВКС, ако производството е пред ВКС.
• Опит за използване на обезпечение, внесено по друго дело, като основание за спиране на изпълнението по настоящото производство. Практиката на ВКС е категорична, че това е недопустимо.
• Липса на доказателства за опасност от застрашаване на правния интерес, когато се иска спиране по чл. 282, ал. 2 ГПК, освен при парични вземания, където обезпечението е основното условие.
• Невземане предвид на сроковете за обжалване на определенията по чл. 309 ГПК, които често са кратки или определенията са окончателни.

Как се води казусът

За страната, която иска спиране на изпълнението (молителят), стъпките са следните:

1. Депозиране на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
2. Паралелно или незабавно след това – подаване на искане за спиране на изпълнението по чл. 309, ал. 1 ГПК.
3. Внасяне на обезпечение в размер, определен от закона (за парични вземания – равен на присъдената сума) по сметката на съответния съд (ВКС, ако производството е там).
4. Представяне на доказателства за редовното внасяне на обезпечението.

За страната, която се брани (взискателят/кредиторът), действията включват:

1. Проверка дали молбата за спиране е редовна и дали е внесено пълното обезпечение.
2. Възражение срещу искането за спиране, ако липсват условията по чл. 282 ГПК или ако обезпечението е недостатъчно или неправилно внесено.
3. При отказ за спиране – продължаване на изпълнителните действия.
4. При отмяна на решението – претендиране за обезщетение за вреди от изпълнението, ако новото решение е различно.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се прилага в рамките на ГПК. Искането за спиране се разглежда от съда, пред който е висящо производството по отмяна (обикновено ВКС, ако става въпрос за касационно производство). Определенията, с които се произнася съдът по искането за спиране, често не подлежат на обжалване, както е видно от цитираните решения (напр. Определение № 115 от 8.02.2019 г. и Определение № 463 от 30.10.2019 г.). Таксата за молбата за отмяна и за искането за спиране се дължат съгласно ЗДТ, като в Определение № 463 от 30.10.2019 г. се отбелязва, че таксата се определя с оглед обжалваемия интерес.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 309 ГПК

• Решение № 110 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2069/2013 г — Постъпила е молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 45/3.06.2011 г.
• Решение № 301 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 884/2024 г — Второто основание е страната да не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие.