Кога е възможно отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303 от ГПК?

Производството по чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представлява изключително важен, но и строго ограничен правен механизъм за защита на правата на гражданите и юридическите лица. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) се наблюдава устойчива линия на тълкуване, която подчертава изключителния характер на това производство. То не служи за преразглеждане на делата по същество или за коригиране на процесуални грешки, допуснати в обичайните инстанции, а само за отстраняване на тежки пороци, които са повлияли критично върху справедливостта на постановеното решение. Честотата на молбите за отмяна е висока, тъй като много страни, загубили делото, се опитват да използват тази норма като „последна инстанция“, което често води до отхвърляне на исканията поради липса на законово предвидените основания.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 303 от ГПК, в редакцията си от Държавен вестник, бр. 42 от 2009 г., изброява изчерпателно случаите, в които заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение. Нормата е структурирана в три основни алинеи, които очертават рамките на допустимостта на искането.

В първата алинея са посочени седем конкретни основания за отмяна:

• Точка 1 допуска отмяна при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
• Точка 2 предвижда отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, показания на свидетел или заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или когато е установено престъпно действие на страната, нейния представител, член от състава на съда или връчител.
• Точка 3 позволява отмяна, ако решението е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.
• Точка 4 се отнася до случаи, в които между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.
• Точка 5 обхваща ситуации, в които страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана вследствие на нарушаване на съответните правила, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
• Точка 6 предвижда отмяна, ако страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 от ГПК (особен представител).
• Точка 7, въведена с изменението от 2009 г., позволява отмяна, ако Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и новото разглеждане на делото е необходимо за отстраняване на последиците от нарушението.

Втората алинея на чл. 303 ГПК поставя абсолютна забрана за отмяна на решения, с които е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Третата алинея ограничава възможността за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд разкрива строги критерии за приемане на молби за отмяна. Ето няколко ключови извода, базирани на конкретни решения:

В Решение № 182 от г. на ВКС по гр. д. № 1140/2020 г. съдът отхвърля молба за отмяна, позовавайки се на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Съдът подчертава, че липсата на доказателства за „особени непредвидени обстоятелства“, които страната не е могла да преодолее, води до неоснователност на искането. Освен това, по отношение на т. 6, се изисква конкретни твърдения и доказателства за нарушение на правилата за особено представителство по чл. 29 ГПК, а не просто общи твърдения.

В Решение № 327 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 372/2018 г. молбата за отмяна е уважена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ключовият момент тук е, че признатото за несъществуващо обстоятелство (липса на валидна представителна власт) няма действие по отношение на дружеството, което е ищец. Съдът приема, че процесуалните действия на лицето, действащо без власт, не са могли да обвържат дружеството, което представлява ново обстоятелство от съществено значение.

В Решение № 141 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 730/2015 г. се потвърждава, че доказателство, което е било представено и обсъдено от съда в първоинстанционното производство, не може да се квалифицира като „ново писмено доказателство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това подчертава изискването доказателството да е било напълно неизвестно или недостъпно за страната в предишния процес.

В Решение № 111 от 12.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 326/2017 г. съдът отхвърля молба за отмяна, тъй като твърдените нови обстоятелства нямат значение за правния резултат, обусловен от влязло в сила решение по друго дело между същите страни. Съдът посочва, че забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо (чл. 299 ГПК), изключва възможността за отмяна, ако новите доказателства не могат да променят изхода на делото заради предходно влязло в сила решение.

Чести грешки

При подаване на молби за отмяна по чл. 303 ГПК страните често допускат следните грешки:

• Липса на „новост“: Представяне на доказателства, които са съществували и са били достъпни по време на първоначалния процес, но не са били представени поради небрежност или стратегически избор.
• Недостатъчна същественост: Твърдения за нови обстоятелства, които не биха променили крайния изход на делото, дори и да бъдат приети за валидни.
• Смесване с обичайно обжалване: Опити да се оспорят процесуални нарушения, които са били допустими за обжалване чрез въззивна или касационна жалба, но не са били оспорени навреме.
• Липса на връзка с престъпно действие: Призоваване на т. 2 от чл. 303 ГПК без да е представено влязло в сила наказателно решение, което да установява фалшификация или престъпно действие.
• Неправилно тълкуване на „непредвидени обстоятелства“: Посочване на лични причини за неявяване, които не отговарят на критерия за „особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна:

1. Трябва да се идентифицира точно кое от седемте основания по чл. 303, ал. 1 ГПК е налице.
2. Трябва да се представят доказателства, че обстоятелството или доказателството е „ново“ и „съществено“.
3. Трябва да се обоснове защо страната не е могла да се снабди с доказателството или да се яви в делото своевременно.
4. Молбата се подава до Върховния касационен съд или съответния апелативен съд, в зависимост от вида на оспорваното решение.

За страната, която се брани:

1. Следва да се оспори „новостта“ на представените доказателства, като се посочи, че те са били известни или достъпни.
2. Следва да се оспори „съществеността“ на твърдените обстоятелства, като се покаже, че те не биха променили решението.
3. Следва да се обърне внимание на прекомерност на разноските, ако е приложимо, както и на липсата на конкретни твърдения за нарушения по чл. 29 ГПК, ако се позовава т. 6.

Процесуални особености

Производството по чл. 303 ГПК е специфично. Решенията, постановени по молби за отмяна, са окончателни и не подлежат на обжалване, както се вижда от цитираните решения на ВКС (напр. Решение № 182 от 7.12.2020 г. и Решение № 141 от 8.07.2015 г.). Разноските по делото се присъждат в полза на печелившата страна. В случаите, когато молбата е уважена, направените от молителя разноски се присъждат с решението по съществото на спора, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (цитирано в Решение № 327 от 7.11.2018 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 303 ГПК

• Решение № 145 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2013 г — Иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав.
• Решение № 180 от г. на ВКС по гр. д. № 128/2013 г — Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо.