Прекратяване на търговско дружество при запор на дял на ограничено отговорен съдружник: Практика по чл. 517, ал. 3 ГПК

В практиката на търговското право и принудителното изпълнение често възниква спорът за съдбата на търговските дружества, когато имуществото на един от съдружниците е обект на изпълнителни действия. Особено сложни са случаите, при които взискателят преследва дял на ограничено отговорен съдружник в дружество с ограничена отговорност. Правната рамка за тези ситуации е уредена в чл. 517 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ал. 3 на тази разпоредба определя специфичен механизъм за прекратяване на дружеството. Тази норма е предмет на постоянни правни спорове, тъй като засяга баланса между интересите на кредитора, който търси удовлетворение на вземането си, и интересите на останалите съдружници, които не желаят разпада на търговското дружество.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 517, ал. 3 ГПК регламентира процедурата, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник. Процесът започва с връчване на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съдът разглежда иска и го отхвърля в два конкретни случая. Първият случай е, когато се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Вторият случай е, когато се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако съдът прецени, че искът е основателен, той прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Важно е да се отбележи, че ал. 4 на същата статия предвижда изключение, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството. В този случай искът за прекратяване може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по прилагането на чл. 517, ал. 3 ГПК, като е разграничил процесуалните от материалноправните въпроси. В Определение № 192 от 29.03.2018 г. по т. д. № 2321/2017 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът подчертава, че въпросът дали ответното дружество е в състояние да заплати равностойността на дела на своя съдружник касае основателността, а не допустимостта на иска. Този въпрос следва да бъде поставен от самото дружество като ответник по иска, а не е задължение на съда да го проверява по служебна инициатива. Ако дружеството не е заявило възражение за невъзможност да изплати равностойността, съдът не следва да разглежда този аспект като пречка за допустимостта на касационното обжалване.

В Определение № 1396 от 2.06.2023 г. по ч. гр. д. № 768/2023 г. на ВКС, IV г. о., ГК, се разглежда въпросът за обезпечението на бъдещ иск по чл. 517, ал. 3 ГПК. ВКС отменя определение на апелативния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, въз основа на постановление на частен съдебен изпълнител за овластяване на взискателя. ВКС постановява, че искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, чрез налагане на запор върху движими вещи на дружеството, следва да бъде оставено без уважение в тази си част. Това показва строгия подход на съда към изискванията за обезпечителни мерки преди предявяването на самия иск за прекратяване.

В Решение № 165 от 19.05.2016 г. по т. д. № 883/2014 г. на ВКС, II т. о., ТК, макар и по повод на иск по чл. 135 ЗЗД, се прави важно разграничение, релевантно за общата методология при търговски спорове. Съдът приема, че несъществуването на вземане, легитимиращо ищеца като кредитор, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е прекратил производството поради недопустимост, вместо да се произнесе по същество. Тази логика е приложима и при искове по чл. 517, ал. 3 ГПК, където липсата на неудовлетворено вземане е материалноправен, а не процесуален дефект.

В Определение № 693 от 5.12.2019 г. по т. д. № 827/2019 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглеждат въпроси, свързани с разноските и приложението на чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 127 ТЗ. ВКС допуска касационно обжалване в частта, имаща характер на определение, относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Това демонстрира, че дори при отхвърлени искове или прекратени производства, въпросите за разноските могат да бъдат предмет на самостоятелен касационен контрол, ако са допуснати нарушения в реда за тяхното присъждане.

Чести грешки

Една от най-честите грешки е смесването на допустимостта с основателността на иска. Страните често твърдят, че искът е недопустим, защото дружеството няма средства за изплащане на дяла. Както е посочено в Определение № 192 от 29.03.2018 г., това е въпрос на основателност, който трябва да се доказва от ответника, а не да води до прекратяване на делото като недопустимо.

Друга честа грешка е неправилното прилагане на сроковете. В ал. 3 е предвиден тримесечен срок след връчването на изявлението, преди съдебният изпълнител да овласти взискателя за предявяване на иск. Пропускането на този срок или преждевременното предявяване на иска води до неговата недопустимост.

Често се допускат грешки при определяне на компетентния съд. Искът трябва да бъде предявен пред окръжния съд по седалището на дружеството, а не по местоживеенето на съдружника или по местонахождението на имуществото.

Грешка е и липсата на проверка дали дружеството е изплатило припадащата се част от имуществото съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ако дружеството е направило такова изплащане, съдът е длъжен да отхвърли иска за прекратяване, дори и вземането на взискателя да не е било удовлетворено директно от него.

Как се води казусът

За страната, която иска прекратяване (взискателят), първата стъпка е да осигури, че изпълнението е насочено правилно и че е връчено изявлението за прекратяване на участието на длъжника. След изтичането на три месеца, взискателят трябва да получи овластяване от съдебния изпълнител. При предявяване на иска, ищецът трябва да представи доказателства за съществуването на неудовлетвореното вземане и за извършените изпълнителни действия.

За страната, която се брани (дружеството), стратегията трябва да бъде насочена към доказване на основателността на защитата. Дружеството трябва да заяви възражение, че е изплатило припадащата се част от имуществото на съдружника длъжник, или че вземането на взискателя е било удовлетворено по друг начин. Важно е дружеството да не разчита на съда да проверява по служебна инициатива неговата платежоспособност, а активно да доказва липсата на основание за прекратяване.

Процесуални особености

Производствата по чл. 517, ал. 3 ГПК обикновено преминават през две инстанции. Решенията на окръжния съд се обжалват пред апелативния съд. Върховният касационен съд разглежда делата по реда на чл. 288 ГПК, ако е допуснато касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване става, когато решението е противоречи на практиката на ВКС или когато въпросът от материално или процесуално право е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определенията, с които се отказва допускане на касационно обжалване, не подлежат на обжалване. Сроковете за обжалване са стандартните за търговските дела, като таксите се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и по административни дела. При отхвърляне на иск за прекратяване, разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат присъдени в пълен размер, ако са представени надлежни доказателства за тяхната изплата, както се вижда от практиката по Определение № 693 от 5.12.2019 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 517 ГПК

• Определение № 186 от г. на ВКС — Образувано е по частна жалба на АСКЛЕПИЙ ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 260047 от 15.01.2021 г.
• Решение № 165 от г. на ВКС по гр. д. № 2585/2023 г — Постъпила е жалба срещу решението от Министъра на правосъдието, чрез процесуален предс