Трансформация на лично имущество в съпружеска общност: Практика по чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс
Един от най-честите правни спорове при развод или разделяне на имуществото между съпрузите е въпросът за произхода на средствата, с които е закупен недвижим имот. Практиката показва, че много съпрузи погрешно тълкуват разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), считайки, че ако единият от тях е платил цялата цена от лични средства (например от дарение, заварено наследство или спестявания преди брака), имотът автоматично остава негово лично притежание. Реалността в съдебната практика е значително по-сложна и зависи от това кой е подписал договора за покупко-продажба и как е структурирано придобиването. Настоящата статия разяснява устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС) по тази норма, базирана на анализ на над 70 решения.
Какво точно казва разпоредбата
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, в редакцията си, влязла в сила от 21.12.2010 г., установява фундаментално правило за определяне на режима на собственост върху вещни права, придобити по време на брака. Текстът гласи, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Това означава, че ако един съпруг използва само свои лични средства (дефинирани в чл. 29 СК) за закупуване на имот, придобитото право на собственост не попада в общата съпружеска имуществена общност, а остава в неговия личен патримониум.
Алинея 2 на същия член допълва правилото за хибридните случаи. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Това въвежда концепцията за пропорционално разпределение, но с изключение за незначителни приноси, които не променят режима на целия имот. Важно е да се отбележи, че нормата се отнася за „вещни права“, което включва собствеността, но и други вещни права, придобити чрез правни сделки.
Как съдилищата прилагат нормата
Съдебната практика, обобщена в тълкувателни и конкретни решения на ВКС, изгражда ясна йерархия на доказателствените изисквания и правните последици от начина на сключване на сделката.
1. Ролята на титулярите по договора за покупко-продажба
Ключов извод, формулиран в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., е, че когато договорът за продажба е сключен от двамата съпрузи като купувачи, транслативният ефект на сделката настъпва пряко в патримониума на всеки от тях. В този случай не може да се поставя на разглеждане въпросът за придобиване на имущество изцяло или частично с лично имущество на единия съпруг по смисъла на чл. 23 СК. Съпружеската общност възниква по силата на самия договор за покупко-продажба към деня на сделката. Дори цената да е платена с лични средства на единия съпруг, ако другият съпруг участва като страна по договора, той не може на основание чл. 23, ал. 1 СК да иска да се признае преобразуване на имота в негово лично имущество. Придобиването не става по силата на презумпцията за общност, а пряко като страни по договора.
2. Доказателствена тежест за трансформация
В Определение № 120 от 18.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2019 г. се подчертава, че в тежест на съпруга, който твърди, че имотът е придобит с лични средства, е да докаже по несъмнен начин, че действително е вложил лични свои средства при придобиването на имота. Фактът, че са получавани големи суми от родителите като дарение, не води автоматично до извод, че точно тези суми са използвани за заплащане на строителството или покупката. Съдът анализира цялостния финансов профил на семейството, включително разходи за висок стандарт на живот, заеми и други дарения. Липсата на ясна връзка между личните средства и конкретната покупка води до отхвърляне на иска за трансформация.
3. Мотивираност на съдебните актове при спорове за трансформация
Определение № 50516 от 5.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2022 г. разглежда въпроса за мотивираността на въззивните решения в казуси по чл. 23, ал. 1 СК. Съдът приема, че правните изводи не следва да бъдат декларативни. Въззивният съд е длъжен да обсъди и анализира доказателствата по делото, относими към релевантните за спора факти, съобразявайки твърденията и оспорванията на страните. Препращането към мотивите на първата инстанция не освобождава въззивния съд от задължението да отговори на всички додове във въззивната жалба чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи.
4. Липса на самостоятелно основание за придобиване
Отново в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. се уточнява, че презумпцията за съпружеска имуществена общност не е самостоятелно придобивно основание, а е отклонение от общото правило на чл. 21 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че правата се придобиват от този, който сключва договора. На основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.) неучаствалият в договора съпруг може да придобие право на собственост при наличие на принос, но липсва разпоредба в закона, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга-титуляр по акта за собственост, освен при доказана симулация или липса на принос в хипотезата на чл. 21, ал. 4 СК (след изменение с ДВ, бр. 100/2010 г.).
Чести грешки
- Смятане, че плащането с лични средства автоматично прави имота личен. Това е най-честата грешка. Ако и двамата съпрузи са подписали договора като купувачи, имотът е общ, независимо от източника на парите, освен ако не е доказана симулация.
- Липса на проследяемост на средствата. Твърдението, че са били дарени пари, не е достатъчно. Не е достатъчно да се докаже, че парите са дарени; трябва да се докаже, че точно тези дарени пари са влезли в касата на продавача за конкретната покупка, а не са били изразходвани за текущи разходи.
- Игнориране на ролята на нотариалния акт. Нотариалният акт има характер на разписка в частта му досежно платената цена. Изявленията в него за източника на средствата са важни, но не са абсолютни, ако се оспорят с други доказателства.
- Очакване, че съдът ще преобразува имота при незначителен принос. Чл. 23, ал. 2 СК предвижда изключение за незначителни части. Ако личният принос е минимален, съдът може да не признае пропорционална трансформация, а да запази режима на общност.
- Неправилно тълкуване на „вещни права“. Нормата се отнася за вещни права. Придобиването на вземане или друго облигационно право не попада пряко под чл. 23 СК по същия начин, макар че режимът на парите и вземанията е различен.
Как се води казусът
За страната, която иска трансформация (ищецът):
Страната, която претендира, че имотът е личен или че има право на по-голяма идеална част поради личен принос, трябва да подготви доказателствена база, която да свърже конкретно лични средства с конкретната покупка. Трябва да се представят банкови извлечения, доказващи преводите от лична сметка към сметката на продавача, или разписки за плащане в брой, ако са правдоподобни и подкрепени от свидетели. Критично е да се докаже, че средствата не са били смесени с общи доходи. Ако съпругът е участвал като купувач по договора, шансът за успех е минимален, освен ако не се доказва симулация (че сделката е фиктивна или че титулярът е само номинален).
За страната, която се брани (ответникът):
Ответникът, който защитава режима на общност или иска по-голяма част, трябва да атакува веригата на доказателствата на ищеца. Трябва да се подчертае, че ако и двамата са подписали договора, правото е придобито пряко. Трябва да се изведат данни за общите доходи на семейството, за разходите, които са погълнали евентуалните лични средства, и за липсата на пряка връзка между твърдените лични средства и плащането. Важно е да се оспорят декларациите в нотариалния акт, ако те не отговарят на реалното финансово състояние на страните.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 23 СК
- Решение № 400 от 2.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2024 г — Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
- Решение № 191 от 2.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2024 г — Жалбоподателката оспорва извода на съда, че при закупуване на процесния апартамент са вложени лични средства на нейния бивш съпруг П.