Разпоредба чл. 24 от ГПК: Обхват на отстраняването на прокурор и секретар и разграничение с други норми
В правната практика често възниква объркване между процесуалните норми, съдържащи номер „24“ в различни кодекси. Темата за чл. 24 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) засяга специфичен аспект на съдебния процес – възможността за отстраняване на прокурора и съдебния секретар по основанията за несъвместимост, предвидени в чл. 22, ал. 1 ГПК. Въпреки че заглавието на статията фокусира вниманието върху тази конкретна разпоредба, анализът на предоставената съдебна практика от Върховния касационен съд (ВКС) показва, че в масива от 55 решения, посочени като „устойчива практика“, доминират тълкувания на чл. 24 от други нормативни актове – предимно Регламент (ЕС) № 1215/2012, Закона за защита на потребителите (ЗПП), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Кодекса за международно частно право (КМЧП). Това налага внимателно разграничение, тъй като погрешното прилагане на нормата води до недопускане на касационно обжалване или отмяна на съдебни актове.
Какво точно казва разпоредбата
Съгласно буквалния текст на действащата норма, чл. 24 от ГПК предвижда, че на основанията, посочени в чл. 22, ал. 1, могат да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар. Тази разпоредба е процесуална и се отнася до институционалната безпристрастност в съдебното производство. Тя не урежда въпроси за компетентност, международно частно право или защита на потребителите, които са основният фокус на цитираните по-долу решения. Важно е да се отбележи, че в предоставения материал липсват пълни текстове на решения, които да тълкуват пряко чл. 24 от ГПК в смисъл на отстраняване на длъжностни лица. Всички цитирани актове се отнасят за чл. 24 от други закони или за чл. 24 от международни регламенти.
Как съдилищата прилагат нормата (в контекста на цитираните решения)
Тъй като предоставените пълни текстове на решения не съдържат тълкувание на чл. 24 от ГПК, а на чл. 24 от други актове, изводите по-долу са базирани строго на цитираните актове, за да се избегне дезинформация.
1. Прилагане на чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно изключителната компетентност. В Определение № 721 от 6.03.2025 г. по ч. т. д. № 165/2025 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът приема, че компетентността по потребителски спорове не е изключителна по смисъла на чл. 24 от Регламента. Сезираният съд не може да се произнесе служебно по международната си компетентност, преди да е изпълнена процедурата по изпращане на препис от исковата молба на ответника. Когато съдът е приел неправилно, че компетентността е изключителна, и се е произнесъл служебно преди връчването, определението е отменено, а делото е върнато за продължаване на действията.
2. Липса на мълчаливо учредяване на компетентност по чл. 24 от КМЧП. В Определение № 344 от 22.07.2016 г. по ч. т. д. № 1364/2016 г. на ВКС, I т. о., ТК, се разглежда въпросът за прехвърляне на арбитражна клауза при цесия. Съдът посочва, че Кодексът за международно частно право (КМЧП) в чл. 24 предвижда, че когато компетентността на българските съдилища може да бъде уговорена със споразумение, тя се учредява и без такова споразумение, ако ответникът я приеме изрично или мълчаливо чрез действия по съществото на спора. В случая, поради липса на съгласие на длъжника, не е налице споразумение за отнасяне на спора пред българския съд, което по чл. 25, ал. 1 от КМЧП да обуслови компетентността.
3. Недопускане на касационно обжалване поради липса на „очевидна неправилност“. В Определение № 3237 от 3.12.2024 г. по т. д. № 874/2024 г. на ВКС, II т. о., ТК, съдът отхвърля искането за допускане на касационно обжалване. Макар да не се цитира пряко чл. 24 от ГПК, решението илюстрира строгия подход на ВКС към основанията за обжалване. Съдът приема, че оплакванията за неправилност не покриват критерия за „очевидност“ по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като не става дума за особено тежък порок, а за неточно тълкуване, което подлежи на преценка само при допуснат контрол.
4. Отказ за предоставяне на правна помощ по чл. 24, т. 3 ЗПП. В Определение № 200 от 22.01.2026 г. по ч. т. д. № 2294/2025 г. на ВКС, I т. о., ТК, се разглежда искане за правна помощ. Съдът приема, че търговец, който не е в производство по несъстоятелност, би следвало да осъществява стопанска дейност и да реализира приходи, позволяващи му да покрие разходите за адвокат. При липса на данни за обективна невъзможност за плащане, искането за правна помощ е неоснователно, особено когато защитаваният интерес е процесуален и претенцията е очевидно неоснователна.
Чести грешки
1. Смесване на норми от различни кодекси. Най-честата грешка е цитирането на „чл. 24“ без уточняване на нормативния акт. Чл. 24 от ГПК се отнася до отстраняване на прокурор и секретар, докато чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и чл. 24 от КМЧП се отнасят до международната компетентност.
2. Неправилно тълкуване на изключителната компетентност. Както се вижда от Определение № 721 от 6.03.2025 г., съдилищата често допускат грешка, като приемат, че потребителските спорове са от изключителната компетентност по чл. 24 от Регламента, което води до преждевременно прекратяване на производството.
3. Пренебрегване на процедурата по връчване. Грешка е произнасянето по компетентност преди изпращане на препис от исковата молба, което нарушава правото на защита и възможността за мълчаливо учредяване на компетентност.
4. Необосновано искане за правна помощ от търговци. Търговците често искат правна помощ, без да представят доказателства за липса на активи или неплатежоспособност, като разчитат само на формалния статут, което ВКС отхвърля (Определение № 200 от 22.01.2026 г.).
5. Оплакване за „противоречие с практиката“ без конкретика. В Определение № 3237 от 3.12.2024 г. се посочва, че твърденията за противоречие с практиката на ВКС не се обсъждат, ако не са отнесени към конкретно поставен въпрос и ако се отнасят за различни хипотези.
Как се води казусът
За страната, която иска (ището/жалбоподателя):
1. Прецизно определяне на нормата. Уверете се, че цитирате точния нормативен акт. Ако въпросът е за международна компетентност, цитирайте Регламент (ЕС) № 1215/2012 или КМЧП, а не ГПК.
2. Доказване на липса на компетентност. Ако твърдите липса на компетентност, посочете дали става дума за изключителна компетентност (чл. 24 Регламент) или за обща/специална.
3. Искане за правна помощ. Ако сте търговец, подгответе подробни финансови документи, доказващи обективна невъзможност за поемане на разходите за адвокат, тъй като презумпцията е, че търговецът има средства.
За страната, която се брани (ответникът):
1. Проверка на процедурата. Ако съдът се е произнесъл по компетентност преди връчването на преписа, оспорете това като нарушение на чл. 26 от Регламента (мълчаливо учредяване).
2. Оспорване на правната помощ. Ако противникът е търговец и иска правна помощ, посочете липсата на доказателства за неплатежоспособност и факта, че претенцията е процесуална, а не материалноправна.
3. Касационна жалба. При недопускане на касационно обжалване, фокусирайте жалбата върху конкретни пороци, които отговарят на критерия за „очевидна неправилност“, а не на общи оплаквания за неправилност.
Процесуални аспекти (актове, срокове, такси)
Съгласно цитираните решения, производствата се водят по следните редове:
* Чл. 288 ГПК: За касационно обжалване на решения по търговски дела (Определение № 3237 от 3.12.2024 г.).
* Чл. 274, ал. 3 ГПК: За частни жалби срещу определения по търговски дела (Определение № 721 от 6.03.2025 г., Определение № 344 от 22.07.2016 г.).
* Чл. 274, ал. 2 и 3 ГПК: За частни жалби по граждански дела (Определение № 44 от 24.01.2018 г.).
Определенията по чл. 288 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК, с които ВКС не допуска касационно обжалване или потвърждава/отменя актове, обикновено не подлежат на обжалване (както е посочено в резолютивните части на цитираните актове). Таксите за частни жалби и касационни жалби се дължат съгласно Тарифата за съдебните такси, но конкретните размери не са цитирани в предоставения материал.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 24 ГПК
- Решение № 10239 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2016 г — Образувано е по две жалби, насочени срещу решение № 250 от 18.03.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 1113/2014 г.
- Решение № 8994 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2018 г — Образувано е по касационна жалба и частна жалба, и двете подадени от „Г.