Кога е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 от ГПК?

В гражданското съдебно производство често възниква ситуация, при която правото на една страна зависи от наличие или липса на престъпно деяние, но наказателното преследване не е осъществено. Това се случва, когато делото е прекратено, спряно или извършителят е останал неоткрит. В такива случаи гражданският съд не може да разчита на влязло в сила наказателно решение. Практическият спор, който се решава чрез чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е дали и при какви условия е допустимо предявяването на самостоятелен установителен иск за съществуването на такова престъпно обстоятелство. Тази норма е особено важна за валидността на сделки, отмяната на влезли в сила съдебни актове и предявяването на искове за обезщетение, където фактът на престъплението е ключов елемент от фактическата обстановка.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, в редакцията си, обнародвана в Държавен вестник, бр. 63 от 2017 г. и в сила от 06.11.2017 г., регламентира изключителните случаи, в които гражданският съд е компетентен да установи престъпно обстоятелство. Текстът предвижда, че иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение е допустим само при кумулативно наличие на определени процесуални предпоставки в наказателното производство.

Първата предпоставка е невъзможност за възбуждане на наказателно преследване. Втората предпоставка е прекратяването на наказателното преследване на някое от основанията, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2–5 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Третата предпоставка е спирането на наказателното преследване на основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК. Четвъртата предпоставка е извършителят на деянието да е останал неоткрит. Извън тези строго изброени хипотези, искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е недопустим, тъй като гражданският съд не притежава правомощията да замества наказателната юрисдикция, когато тя е активна или е приключила с друг резултат.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) развива устойчива практика, която тълкува допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК и връзката му с касационното обжалване. От анализа на предоставените решения се извличат следните ключови изводи:

В Определение № 5675 от 02.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4213/2025 г., IV г. о., ГК, съдът разглежда жалба, в която се оспорва приложението на чл. 130 от ГПК при установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. ВКС приема, че общите оплаквания за „грешно“ приложение на закона и необоснованост не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, ако не е налице очевидна неправилност. Това подчертава, че преценката за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК е въпрос на материално-процесуална преценка, която не винаги попада в обхвата на извънредните касационни основания, освен ако не е допуснат груб порок.

В Определение № 1136 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 160/2026 г., III г. о., ГК, се потвърждава принципът, че несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, включително общите оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, сами по себе си не са основание за допускане на касационното обжалване. В контекста на искове, свързани с чл. 124, ал. 5 от ГПК, това означава, че страната трябва да докаже не просто различно тълкуване, а очевидна и особено тежка неправилност, установима пряко от текста на акта.

В Определение № 636 от г. на ВКС по т. д. № 2327/2025 г., I т. о., ТК, съдът отбелязва, че не е установима очевидна неправилност на въззивното решение като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, доколкото се обосновава с процесуални нарушения, които изискват анализ на фактологията. Това е релевантно за искове по чл. 124, ал. 5 от ГПК, тъй като допустимостта често зависи от конкретни доказателства за състоянието на наказателното производство, които не могат да се преценят „на пръв поглед“.

В Определение № 182 от 12.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1015/2020 г., II т. о., ТК, въпреки че основният спор е по застрахователно право, нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК е цитирана в контекста на общите правила за допустимост на касационно обжалване. Съдът подчертава, че доколкото въпросите изискват отговор за наличие на съществено процесуално нарушение, те не удовлетворяват изискването за правни въпроси, ако отговорът е възможен само в съответствие с фактологията по спора. Това ограничава възможностите за обжалване на решения, с които се отхвърля иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК поради недоказана предпоставка.

В Решение № 124 от г. на ВКС по гр. д. № 4266/2024 г., IV г. о., ГК, се разглежда иск за отмяна на влязло в сила решение, което е пряко свързано с хипотезата на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Тук се потвърждава, че установяването на престъпно обстоятелство е предпоставка за отмяна, но само ако са спазени строгите условия за допустимост на установителния иск.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 124, ал. 5 от ГПК страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Предявяване на иск, когато наказателното преследване е прекратено по основание, различно от тези в чл. 24, ал. 1, т. 2–5 от НПК (например поради липса на състав, което не попада в изброените т. 2-5, или поради амнистия, ако не е обхваната изрично).
• Липса на доказателства за точното основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Страните често представят само факта на прекратяване, без да посочат конкретния подпункт от НПК.
• Смесване на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК с иск за обезщетение. Установителният иск има самостоятелен характер и трябва да е формулиран като иск за установяване, а не за осъждане.
• Неправилно тълкуване на понятието „неоткрит извършител“. Това не означава просто, че лицето не е разпитано, а че органите на разследване не са установили самоличността му или местопребиваването му.
• Опит за обжалване на определения за недопустимост чрез общи оплаквания за неправилност, без да се обоснове „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 от ГПК, както е изискано в практиката на ВКС.

Как се води казусът

За страната, която иска установяване на престъпно обстоятелство (ищецът), първата стъпка е внимателен анализ на наказателното производство. Трябва да се извадят заверени преписи от наказателното досъдебно производство или разследване, в които ясно да се посочва основанието за прекратяване или спиране. Искът трябва да бъде формулиран изрично като установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В исковата молба следва да се обоснове интересът от установяването, т.е. какви граждански права зависят от този факт (напр. нищожност на договор, отмяна на решение).

За страната, която се брани (ответникът), основната защита е да оспори допустимостта на иска. Това се прави чрез доказване, че наказателното преследване не е прекратено по посочените в нормата основания, или че извършителят е бил открит и осъден. Ако искът е допустим, защитата се насочва към доказване на липсата на самото престъпно обстоятелство чрез граждански доказателствени средства, тъй като гражданският съд не е обвързан от наказателни констатации, ако те липсват.

Процесуални аспекти на обжалването

Тъй като чл. 124, ал. 5 от ГПК е процесуална норма, която определя допустимостта на иска, актовете, с които съдът се произнася по допустимост (определения за прекратяване на производството или за отхвърляне на иска като недопустим), подлежат на обжалване. Съгласно практиката, отразена в цитираните определения (напр. Определение № 5675 от 4.12.2025 г. и Определение № 1136 от 9.03.2026 г.), обжалването пред ВКС е възможно само при наличие на основанията по чл. 280 от ГПК.

За допускане на касационно обжалване е необходимо да е налице противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), въпрос от значение за прилагането на закона (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК) или очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2 от ГПК). Както е посочено в Определение № 636 от 5.03.2026 г., не е установима очевидна неправилност, ако тя изисква анализ на фактологията. Сроковете за обжалване са тези, предвидени в ГПК за съответния вид съдебен акт (обикновено 1 или 2 седмици за частни жалби или въззивни жалби, в зависимост от инстанцията). Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурите, следствените органи и службите на Министерството на правосъдието. В цитираните решения (напр. Определение № 1136 от 9.03.2026 г.) се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, което показва, че загубилата страна дължи реално направените разходи за правна помощ на печелившата страна, ако те са своевременно поискани и надлежно удостоверени.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 124 ГПК

• Решение № 519 от 2.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 69/2023 г — Образувано е по касационни жалби на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на отбраната срещу решение № 262454 от 22.07.2022 г.
• Решение № 50082 от 2.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2022 г — Правното основание, на което се установява владението представлява и основание за демонстриране на завладяването.