Как се доказва несъответствие между имуществото и доходите по чл. 153, ал. 1 от ГПК в дела по ЗПКОНПИ?

В практиката на българските съдилища, и по-специално пред Върховния касационен съд (ВКС), един от най-честите и сложни правни спорове засяга прилагането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Ключов момент в тези производства е правилното прилагане на процесуалните норми за доказване, предвидени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ГПК, макар и да е обща за гражданското производство, придобива специфично значение в делата за отнемане на незаконно придобито имущество. Практиката показва, че много от касационните жалби се основават на твърдения за неправилно прилагане на тази норма, особено когато става въпрос за определяне на пазарната стойност на активи или за доказване на връзката между придобитото имущество и декларираните доходи. Настоящата статия анализира устойчивата практика на ВКС по въпроса как се тълкува и прилага чл. 153, ал. 1 от ГПК във връзка с материалноправните изисквания на ЗПКОНПИ.

Какво точно казва разпоредбата

За да се разбере обхватът на приложението на нормата, е необходимо да се анализира буквалният текст на чл. 153, ал. 1 от ГПК. Съгласно действащата редакция, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Това означава, че съдът не може да изгради своето убеждение върху предположения или недоказани обстоятелства, а е длъжен да изследва всяко спорно обстоятелство, което има пряко влияние върху крайния правен изход.

В контекста на делата по ЗПКОНПИ, „спорните факти“ обикновено включват: източниците на финансиране за придобиването на конкретни активи, пазарната стойност на тези активи към датата на придобиване или отчуждаване, както и декларираните нетни доходи на лицата. „Връзките между тях“ се отнасят до логическата и фактическа зависимост между размера на придобитото имущество и легалните доходи на ответника. Ако тази връзка не е доказана или е доказана неправилно, съдебният акт е незаконосъобразен.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на Върховния касационен съд разкрива няколко устойчиви позиции относно прилагането на чл. 153, ал. 1 от ГПК във връзка със ЗПКОНПИ:

1. Доказване на пазарната стойност като спорен факт. В Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов, съдът потвърждава осъждане за заплащане на суми, представляващи пазарната стойност на различни активи (недвижими имоти, автомобили, ремаркета) към датата на отчуждаване. Това подчертава, че пазарната стойност е спорен факт, който трябва да бъде доказан с експертизи или други допустими доказателства, а не да се приема по служебна инициатива или без мотиви.

2. Недопустимост на допускане на касация при липса на нарушение на процесуалния закон. В Определение № 1958 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 155/2025 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Невин Шакирова, съдът отхвърля касационна жалба, в която се твърди нарушение на формалната логика. Съдът приема, че оплакването за неправилност поради нарушение на материалния закон не може да обуслови извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК (очевидна неправилност). Това означава, че грешки в преценката на доказателствата по чл. 153 от ГПК обикновено не са достатъчни за допускане на касация, освен ако не са довели до груба необоснованост.

3. Разграничение между „имущество“ и несъответствие. В същото Решение № 732 от 12.12.2024 г. се посочва, че определени обекти не представляват „имущество“ по смисъла на закона и не участват при определяне на размера на несъответствието. Това изисква от съда да изследва внимателно кои факти са релевантни за приложението на чл. 153 от ГПК, като отпада от предмета на доказване тези обстоятелства, които не са „имущество“ в законодателния смисъл.

4. Процесуални разноски и държавна такса. В Определение № 1130 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, се разглеждат въпроси, свързани с прекратяване на производство поради частичен отказ по чл. 233 ГПК и разпределението на държавната такса. Въпреки че фокусът е върху разноските, решението илюстрира, че правилното прилагане на процесуалните норми (включително тези за доказване и отказ от иск) води до конкретни финансови последици за страните.

5. Окончателен размер на адвокатското възнаграждение. В Определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, се определя окончателен размер на възнаграждения за процесуални представители. Това показва, че в делата по ЗПКОНПИ, където доказването е сложно и продължително, разходите за правна помощ са значителни и подлежат на строг съдебен контрол, базиран на доказаните извършени действия.

6. Липса на основания за допускане при формални нарушения. В Определение № 1958 от 16.04.2025 г. се подчертава, че касационната инстанция не установява директно от текста на въззивното решение приложение на правна норма в смисъл, противоположен на действителното й съдържание. Това означава, че за да бъде успешна жалба, базирана на чл. 153 от ГПК, трябва да се докаже не просто различно тълкуване, а очевидна логическа или правна грешка в преценката на доказателствата.

Чести грешки

При воденето на дела по ЗПКОНПИ страните често допускат следните грешки, свързани с доказателствената дейност:

• Недоказване на пазарната стойност към конкретна дата. Често се представят оценки, които не отчитат пазарната стойност към датата на отчуждаване или придобиване, както се изисква в практиката (вж. Решение № 732 от 12.12.2024 г.).
• Смесване на материалноправни и процесуални основания за касация. Страните често твърдят, че има нарушение на чл. 153 от ГПК, когато всъщност оспорват преценката на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане на касация (вж. Определение № 1958 от 16.04.2025 г.).
• Липса на ясна връзка между доходите и имуществото. Не се доказват „връзките между фактите“, т.е. как точно легалните доходи са покрили разходите за придобиване на спорните активи.
• Неправилно определяне на предмета на доказване. Включване в исковата молба или в защитата на обекти, които не са „имущество“ по смисъла на закона, което води до излишни процесуални действия и разноски.
• Пропускане на възражения за недопустимост на доказателства. Ако доказателствата за несъответствие са получени незаконосъобразно, те не подлежат на разглеждане, но често това възражение не се заявява своевременно.

Как се води казусът

За страната, която иска (КОНПИ/КПКОНПИ):

1. Да се изготви детайлен анализ на имуществото, като за всеки актив се посочи датата на придобиване и се поръча оценка на пазарната стойност към тази дата.
2. Да се съберат доказателства за всички легални доходи на ответника за разглеждания период.
3. Да се изчисли несъответствието, като се извадят легалните доходи от стойността на имуществото, като се спазват изискванията за „връзки между фактите“.
4. Да се представят всички доказателства в писмена форма, с ясни препратки към конкретни документи и експертизи.

За страната, която се брани (ответникът):

1. Да се оспори пазарната стойност на активите, като се представят алтернативни оценки или доказателства за по-ниска стойност към датата на придобиване.
2. Да се доказат източници на финансиране, които не са включени в декларираните доходи (напр. наследявания, заеми, продажба на предишно имущество).
3. Да се заявят възражения за недопустимост на доказателства, получени с нарушение на закона.
4. Да се оспори методиката за изчисляване на несъответствието, като се посочат факти, които не са „имущество“ по смисъла на закона.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Въз основа на предоставените решения, следните процесуални правила са приложими:

Обжалване: Решенията по съществото на спора по ЗПКОНПИ, постановени от въззивните съдилища, подлежат на касационно обжалване пред ВКС, но само ако са налице основанията по чл. 280 от ГПК. Определенията за допускане или недопускане на касация са окончателни (вж. Определение № 1958 от 16.04.2025 г.). Решенията на ВКС по съществото на спора не подлежат на обжалване (вж. Решение № 732 от 12.12.2024 г.).

Срокове: Касационните жалби се подават в едномесечен срок от съобщението на решението (общо правило по ГПК, потвърдено в практиката). Определенията за прекратяване на производство подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок (вж. Определение № 1130 от 13.03.2024 г.).

Такси: Държавната такса за касационно производство е 30 лв. (вж. Определение № 1958 от 16.04.2025 г. и Определение № 50257 от 7.06.2023 г.). В случаите на частичен отказ от иск, таксата се разпределя пропорционално или остава в тежест на ищеца, ако е направил отказ (вж. Определение № 1130 от 13.03.2024 г.). Разноските за правна помощ се определят от съда и се изплащат от депозит, внесен от ищеца в делата по ЗПКОНПИ (вж. Определение № 50257 от 7.06.2023 г.).

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 153 ГПК

• Тълкувателно решение № 1 от 2.04.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г — От посочените решения само едно е точно по този въпрос – длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато и
• Тълкувателно решение № 1 от 2.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г — От посочените решения само едно е точно по този въпрос – длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има