Как се прилага давността по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР в съдебната практика на ВАС

Разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е ключова за определянето на сроковете за предявяване на искове за пълна имуществена отговорност на държавните служители. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) показва, че този въпрос често става предмет на спорове, особено когато става въпрос за дисциплинарно производство, което се прераства в гражданско-правна отговорност или когато се обжалват административни актове, свързани с налагането на такива наказания. Честотата на споровете се дължи на сложното взаимодействие между дисциплинарната отговорност, която има свои специфични срокове, и имуществената отговорност, която се подчинява на общите правила за погасителна давност, но с конкретни изключения, залегнали в закона.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР установява следните правила относно погасителната давност за искове за пълна имуществена отговорност:

Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Тази давност започва да тече от деня на причиняването на вредата. Законът предвижда и специфичен механизъм за прекъсване на давността. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган. Този прекъсващ ефект настъпва от деня на връчването на акта на съответното лице.

Важно е да се отбележи, че ал. 1 на същия член предвижда, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство. Това означава, че извънсъдебното уреждане е възможно, но липсата на такова уреждане задължава държавата да предяви иск в рамките на петгодишния срок.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставената съдебна практика от ВАС разкрива няколко устойчиви позиции относно приложението на чл. 224 и свързаните с него разпоредби за дисциплинарна отговорност, които често са предпоставка за имуществената.

В Решение № 5538 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 7603/2014 г. на ВАС, V о., докладчик председателят Андрей Икономов, съдът разглежда въпроси, свързани с дисциплинарната отговорност, като позовава чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от отменения текст на ЗМВР. В това решение съдът подчертава, че дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако не са посочени конкретните правни норми, нарушени от служителя. Въпреки че фокусът е върху дисциплинарния акт, логиката на съда относно необходимостта от прецизна индивидуализация на нарушението е пряко свързана с възможността за последващо претендиране на имуществена отговорност. Ако нарушението не е ясно установено в дисциплинарното производство, то не може да служи като основа за иск по чл. 224.

В Решение № 17178 от 19.12.2013 г. по адм. д. № 10612/2013 г. на ВАС, 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова, се разглежда въпросът за разграничението между дисциплинарната и наказателната отговорност. Съдът посочва, че те са различни по вид и се носят за различен вид правонарушения. Цитира се чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, и ал. 3 от ЗМВР. Този извод е важен за практиката, тъй като показва, че фактът на налагане на дисциплинарно наказание не автоматично означава, че имуществената отговорност е приключила или е предявена. Искът за имуществена отговорност е самостоятелен и подлежи на собствена давностна проверка.

В Решение № 8000 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 12593/2012 г. на ВАС, V о., докладчик съдията Илиана Славовска, съдът отменя заповед за дисциплинарно наказание поради липса на посочени конкретни разпоредби, които са нарушени. Въпреки че решението е по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, принципът, че дисциплинарно наказващият орган трябва да посочи кои правомощия са превишени или кои норми са нарушени, е критичен. Без такова установяване, не може да се говори за „вредата“, която е причинена, и съответно не може да се изчислява началният момент на петгодишната давност по чл. 224, ал. 2.

В Решение № 14987 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 6587/2014 г. на ВАС, V о., докладчик съдията Донка Чакърова, съдът разглежда нарушение, свързано с неподаване на декларация. Посочва се, че нарушението е осъществено през период, за който не е изтекъл срокът по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Тук се вижда връзката между сроковете за дисциплинарно производство и възможността за по-нататъшни правни действия. Ако дисциплинарното производство е проведено в срок, това не освобождава държавата от необходимостта да следи за петгодишната давност за имуществената отговорност, ако такава е предявена или предстои да бъде предявена.

В Решение № 10610 от 13.10.2015 г. по адм. д. № 13538/2014 г. на ВАС, V о., докладчик съдията Донка Чакърова, се цитира чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 225, ал. 2. Практиката показва, че съдилищата често разглеждат комплексно разпоредбите за дисциплинарна отговорност, тъй като те са предпоставка за установяване на вината, необходима за имуществената отговорност. Грешки в дисциплинарното производство, като липса на мотиви или неспазване на сроковете по чл. 225, могат да доведат до отмяна на акта, което от своя страна блокира или отлага възможността за успешно предявяване на иск по чл. 224.

Чести грешки

При прилагането на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР се допускат няколко характерни грешки, които водят до отмяна на актове или отхвърляне на искове:

Първо, често се бърка началният момент на давността. Законът изрично посочва, че тя тече от деня на причиняването на вредата, а не от деня на откриването ѝ или от деня на налагане на дисциплинарното наказание. Грешка е да се смята давността от датата на влизане в сила на дисциплинарната заповед.

Второ, не се отчита ефектът на прекъсването на давността с акт на контролен орган. Много от споровете възникват, защото държавата не е представила доказателства за връчването на такъв акт, който би прекъснал петгодишния срок. Без доказателство за връчване, актът не произвежда прекъсващо действие.

Трето, липсва прецизна индивидуализация на нарушението в дисциплинарното производство. Както се вижда от цитираните решения, ако дисциплинарният акт не посочва конкретно кои норми са нарушени, той е незаконосъобразен. Това прави невъзможно последващото обосноваване на иск за имуществена отговорност, тъй като няма установена вина.

Четвърто, не се разграничава дисциплинарната отговорност от имуществената. Служителите и държавните органи често приемат, че наложеното дисциплинарно наказание изчерпва отговорността. Това е грешка, тъй като имуществената отговорност е отделен институт със собствен режим.

Как се води казусът

За страната, която иска (държавата/МВР), процесът започва с внимателно документиране на момента на причиняване на вредата. Необходимо е да се съберат доказателства, че вредата е настъпила в конкретен ден, тъй като от този ден тече петгодишната давност. Ако е извършен контролен акт, той трябва да бъде връчен правилно и да се пази доказателство за връчването, за да се прекъсне давността. Преди предявяване на иск, е препоръчително да се провери дали служител е внесъл сумата доброволно, както предвижда ал. 1 на чл. 224.

За страната, която се брани (държавният служител), основната защита е възражението за погасителна давност. Трябва да се докаже, че са изтекли пет години от деня на причиняване на вредата и че не е имало прекъсващ акт, връчен на служителя. Допълнителна защита може да се търси в оспорването на дисциплинарния акт, ако той е незаконосъобразен поради липса на мотиви или неспазване на процедурата. Ако дисциплинарният акт е отменен, това може да послужи като аргумент, че няма установена вина, която да обоснове имуществената отговорност.

Тъй като нормата е материалноправна, но е тясно свързана с административното производство, обжалването на свързаните с нея актове (дисциплинарни заповеди) се извършва по реда на АПК. Срокът за обжалване пред ВАС е четиринадесетдневен от съобщението на акта. Таксите за водене на делото се присъждат на печелившата страна, както е видно от цитираните решения, където съдът присъжда разноски за адвокатски хонорари и държавни такси.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 224 ЗМВР

• Решение № 11237 от 2.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2013 г — Образувано е по касационна жалба на Андрей Стоянов Петров прот
• Решение № 10253 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2013 г — Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез проц.