Как се определят родителските права и издръжката при липса на споразумение между съпрузите?

Разводът е един от най-стресиращите правни процеси, особено когато в него са замесени ненавършило пълнолетие деца. Практиката показва, че в значителен брой случаи съпрузите не успяват да постигнат съгласие относно това при кого ще живеят децата, кой ще упражнява родителските права и какъв ще е размерът на издръжката. В тези ситуации законът предвижда, че съдът поема инициативата и решава въпросите служебно, ръководен от единствения критерий – интересът на детето. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е ключова за тези казуси, тъй като тя задължава съда да постанови мерки, дори когато родителите мълчат или отказват да сътрудничат. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща десетки решения, очертава ясни граници за прилагането на тази норма, като акцентира върху задължението на съда да изследва всички обстоятелства с оглед благополучието на малолетните и непълнолетните деца.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 59 от СК регламентира правните последици от развода по отношение на децата. Когато съпрузите не постигнат споразумение по чл. 59, ал. 1 СК, влиза в сила разпоредбата на ал. 2. Съгласно буквалния текст, в този случай съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Законът детайлизира съдържанието на режима на личните отношения в ал. 3, като посочва, че той включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето. При решаването на тези въпроси съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като вземе предвид възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности (чл. 59, ал. 4 СК).

Относно издръжката, ал. 5 установява, че нейният размер трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Процедурата изисква съдът да изслуша родителите и децата, както и да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 59, ал. 6 СК). При наличие на данни за родителско отчуждение, съдът е длъжен да изслуша вещо лице-психолог.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС разкрива няколко основни принципа, които ръководят съдилищата при прилагането на чл. 59, ал. 2 СК:

Първо, интересът на детето е доминиращият критерий, който изисква запазването на възможно най-широки контакти с родителя, на когото не са предоставени родителските права. В Определение № 3988 от г. на ВКС по гр. д. № 3614/2023 г., IV г. о., ГК, съдът подчертава, че режимът на лични отношения не трябва да ограничава контакта с другия родител, а напротив – родителят, упражняващ родителските права, има задължение да съдейства за запазването на тази връзка. Лишаването или ограничаването на контактите не е в интерес на детето.

Второ, съдът разполага с широка дискреция за определяне на конкретните часове и условия за виждане, които трябва да са прецизни и изпълними. В Решение № 22 от г. на ВКС по гр. д. № 1241/2021 г., IV г. о., ГК, се посочва детайлен режим, включващ вземане на децата от училище, връщане до определен час, както и специфични правила за рождения ден на детето и на родителя, включително при съвпадение с почивни дни. Това демонстрира, че съдът не просто определя „виждане“, а изгражда конкретен график, отчитащ учебните и личните ангажименти.

Трето, при наличие на родителско отчуждение, съдът не само определя режим, но и налага активни мерки за неговото преодоляване. В същото Решение № 22 от 6.07.2022 г. ВКС задължава Дирекция „Социално подпомагане“ да изготви индивидуална оценка и план за работа с цел преодоляване на отчуждаването. Това показва, че чл. 59, ал. 2 СК не е изолирана норма, а е свързана с механизмите за закрила на детето.

Четвърто, изменението на обстоятелствата позволява преразглеждане на вече постановените мерки. В Решение № 704 от г. на ВКС по гр. д. № 1015/2025 г., IV г. о., ГК, се разглежда производство по чл. 59, ал. 9 СК, което е пряко свързано с първоначалното решение по ал. 2. Съдът отменя въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение за определяне на мерки за лични отношения, и връща делото за ново разглеждане, подчертавайки важността на правилното прилагане на процедурите за изменение на мерките, когато интересът на детето го изисква.

Пето, съдът следи за най-добрия интерес на детето и при определяне на защитни мерки. В Определение № 877 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4185/2025 г., IV г. о., ГК, се потвърждава, че при определяне на режима съдът не е нарушил задължението си да следи за интересите на детето. Съдът отбелязва, че определеният режим може да бъде променен при изменение на обстоятелствата, например след като родителят ползва социална услуга за повишаване на родителския капацитет, което показва динамичния характер на прилагането на нормата.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 59, ал. 2 СК страните често допускат следните грешки:

1. Пренебрегване на становището на Дирекция „Социално подпомагане“. Много родители считат, че тяхното мнение е единственото важно, игнорирайки факта, че съдът е длъжен да вземе официално становище от социалните служби, което често е решаващо за преценката на възпитателските качества и условията на живот.

2. Непредставяне на доказателства за материалните възможности. Тъй като издръжката трябва да осигури предишните условия на живот, липсата на документални доказателства за доходите на другия родител или за разходите на детето води до несправедливо определение на размера на издръжката.

3. Опити за ограничаване на контактите без основателна причина. Както е посочено в практиката, родителят, при когото живее детето, не трябва да се стреми да ограничава връзката с другия родител. Такива действия могат да бъдат тълкувани като родителско отчуждение и да доведат до промяна в предоставянето на родителските права или до налагане на защитни мерки.

4. Игнориране на желанието на детето. Съдът е длъжен да изслуша детето при условията на Закона за закрила на детето. Родителите често подценяват значението на това изслушване или се опитват да манипулират детето, което може да доведе до обратен ефект в съдебната преценка.

5. Липса на конкретика в исканията за режим. Вместо да предложат реалистичен график, съобразен с училищните занимания и ваканциите, страните често искат абстрактни „свободни контакти“, които са трудни за изпълнение и водят до нови конфликти.

Как се води казусът

За страната, която иска промяна или определяне на мерки по чл. 59, ал. 2 СК, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на стабилност и грижа. Необходимо е да се представят документи за доходите, за жилищните условия и за ангажиментите към детето (посещения на лекар, училищни срещи). Трябва да се предложи конкретен и реалистичен график за лични отношения, който да не пречи на учебния процес на детето.

За страната, която се защитава или оспорва искането, фокусът трябва да бъде върху интереса на детето и възможностите за сътрудничество. Ако има данни за родителско отчуждение от другата страна, това трябва да се докаже чрез свидетели или чрез искане за изслушване на психолог, както предвижда чл. 59, ал. 6 СК. Важно е да се демонстрира готовност за поддържане на връзката на детето с другия родител, тъй като съдът оценява високо родителите, които насърчават тези контакти.

Въпросите, свързани с режима на лични отношения и издръжката, са от изключителна важност и изискват внимателно доказателствено представяне. Съдът действа служебно, но активното участие на страните с качествени доказателства е от съществено значение за постигане на справедлив резултат, който да отговаря на нуждите на детето.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 59 СК

• Решение № 150 от г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г — Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно чл.
• Решение № 83 от г. на ВКС по гр. д. № 1609/2010 г — Като основания за исканата отмяна, молител ката сочи хипотезите на чл.