Table of Contents

Как се оспорва истинността на документ в съдебно производство: срокове, тежест на доказване и устойчива практика

В съдебната практика често възникват спорове относно автентичността на представените доказателства. Когато една от страните в процеса представи документ, който другата страна смята за фалшифициран или неистинен, възниква въпросът как и кога това оспорване трябва да бъде заявено пред съда. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова за регулирането на този процесуален момент. Тя определя прецизни срокове за оспорване, чието спазване е от съществено значение за допустимостта на възраженията. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на факта, че в гражданските и търговските дела документите са основно доказателствено средство, а недоверието към тях е често срещано явление в конфронтационните спорове между страните.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 193, ал. 1 от ГПК установява следното правило: „Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.“

От този текст се разграничават две основни хипотези за оспорване:

Ако документът е представен чрез писмено съдопроизводствено действие (например в отговор на искова молба или в молба за разгласяване на писмени доказателства), оспорването трябва да бъде заявено в отговора на това действие.
Ако документът е представен устно или физически в хода на съдебно заседание, оспорването трябва да бъде извършено най-късно до края на същото това заседание.

Алинея 2 на чл. 193 от ГПК допълва, че съдът постановява извършване на проверка на истинността само ако другата страна заяви, че желае да се ползва от оспорения документ. Алинея 3 разпределя тежестта на доказване: по принцип тя пада върху страната, която оспорва истинността. Изключение се прави за частни документи, които не носят подписа на оспорващата страна – тогава тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която ги е представила.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика относно приложението на чл. 193 от ГПК, като в предоставения материал се открояват няколко ключови извода, базирани на конкретни актове:

1. Процесуална преюдициалност и връзка с трудовото право. В много от цитираните актове чл. 193, ал. 1 от ГПК е посочен като релевантна норма в контекста на трудови спорове, въпреки че самият спор се разрешава по материалния кодекс (КТ). Например, в Решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2161/2021 г. на ВКС (III г. о.) се разглежда дисциплинарно уволнение, при което оспорването на документи (заповеди, обяснения) е част от процесуалната рамка. Съдът анализира дали нарушенията са доказани, като процесуалните правила за оспорване на истинността на тези документи са предпоставка за допустимостта на възраженията.

2. Недопускане на касационно обжалване при липса на правен интерес. В Определение № 1016 от 4.03.2026 г. по гр. д. № 4986/2025 г. на ВКС (III г. о.) се подчертава, че оплакванията, свързани с неправилно прилагане на процесуални норми, включително тези за оспорване на документи, често се квалифицират като основания по чл. 281 ГПК, а не като самостоятелни основания за допускане по чл. 280 ГПК. Ако касаторът не е обосновал, че нарушението на чл. 193 е довело до неправилно разрешаване на спора, достъпът до касационен контрол се отказва.

3. Оценката на доказателствата и процесуалните нарушения. В Определение № 706 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 1797/2018 г. на ВКС (III г. о.) се разглежда случай, в който касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, включително необсъждане на релевантни обстоятелства. ВКС посочва, че твърденията за неправилно прилагане на материалния закон, мотивирани с доводи за необоснованост и процесуални нарушения (които биха включили и неправилно третиране на оспорени документи), не обосновават „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, а представляват касационни основания, които подлежат на преценка само при допуснато обжалване.

4. Строгата интерпретация на „очевидната неправилност“. В Определение № 6031 от 23.12.2025 г. по гр. д. № 3827/2025 г. на ВКС (IV г. о.) се потвърждава, че очевидно неправилно е само решение, засегнато от особено тежък порок, констатируем пряко от съдържанието му. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване на процесуалния закон (включително чл. 193 ГПК), може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол. Това означава, че пропуснат срок за оспорване на документ по чл. 193 ГПК рядко се приема за основание за касация, освен ако не е довело до грубо нарушение на правото на защита.

5. Приложимост в различни състави. Практиката е стабилна и в четвърто гражданско отделение. В Определение № 3745 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 2976/2023 г. (IV г. о.) чл. 193, ал. 1 ГПК е посочен заедно с чл. 212 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), което показва, че нормата се прилага и в специализирани производства, свързани с военни служители, където оспорването на документи (например заповеди за преместване или уволнение) е критично.

6. Историческа устойчивост. Нормата е прилагана последователно в продължение на десетилетия. Вече в Определение № 815 от 27.12.2010 г. по т. д. № 437/2010 г. (II т. о.) ВКС разглежда приложението на чл. 193, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТР), което потвърждава, че правилата за оспорване на истинността са универсални за търговските и гражданските спорове.

Чести грешки

При прилагането на чл. 193, ал. 1 от ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

Пропускане на преюдициалния срок. Най-честата грешка е оспорването на документ да бъде заявено в по-късен етап от производството (например в съдебно заседание, след като документът е бил представен в писмен отговор). В такъв случай оспорването се приема за недопустимо.
Неясно формулиране на оспорването. Страната трябва изрично да заяви, че оспорва истинността на документа. Мълчаливото минаване или общите твърдения за „недостоверност“ без конкретна воля за проверка по чл. 193, ал. 2 ГПК не поражат задължение за съда да назначи експертиза.
Объркване на тежестта на доказване. Страните често забравват, че ако оспорват частен документ, който не съдържа техния подпис, те не трябва да доказват неистинността му, а страната, която го е представила, трябва да докаже истинността му (чл. 193, ал. 3 ГПК). Обратно, ако оспорват документ, който носят техния подпис, тежестта е върху тях.
Оспорване на документи, представени в първоинстанционното производство, във въззивната фаза. Ако документът е бил представен и не е оспорен в първата инстанция, новото оспорване във въззивния съд обикновено е недопустимо, освен ако не са налице изключителни обстоятелства за възстановяване на срока.
Липса на искане за ползване от документа. Съгласно ал. 2, съдът не проверява истинността, ако страната, която е представила документа, не заяви, че желае да се ползва от него. Грешка е да се чака съдът да назначи проверка по служебна инициатива.
Смесване на оспорване на истинността с оспорване на съдържанието. Оспорването на истинността (фалшифициране, липса на подпис) е различно от оспорването на юридическото значение или съдържанието на документа. Чл. 193 ГПК се отнася само за автентичността.

Как се води казусът

За страната, която иска да оспори документ:

Следете внимателно кога е представен спорният документ. Ако е в писмен отговор, подгответе оспорването в отговора си на това действие.
Ако документът е представен в съдебно заседание, заявете оспорването устно до края на заседанието и поискайте да се впише в протокола.
В заявлението за оспорване изрично посочете, че оспорвате истинността на документа и поискате съдът да постанови проверка по чл. 193, ал. 2 ГПК.
Определете кой носи тежестта на доказване според чл. 193, ал. 3 ГПК и съответно ангажирайте доказателствата (експертиза, свидетели).

За страната, която е представила документа и се брани:

Ако документът е оспорен, заявете пред съда, че желаете да се ползвате от него, за да задължите съда да назначи проверка.
Ако тежестта на доказване е върху вас (частен документ без подпис на оспорващия), подгответе доказателства за истинността (подписи, свидетели, експертиза).
Ако оспорването е заявено извън срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, заявете пред съда, че оспорването е недопустимо поради преюдициалност.

Процесуални аспекти: обжалване и срокове

Тъй като чл. 193 ГПК е процесуална норма, нарушенията ѝ се атакуват като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК (неправилно прилагане на процесуалния закон). Както се вижда от цитираните определения (напр. Определение № 1016 от 4.03.2026 г. и Определение № 6031 от 23.12.2025 г.), ВКС често отказва допускане на касационно обжалване, ако оплакването за нарушение на чл. 193 ГПК не е обосновано като „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК или не е свързано с правен интерес от значение за разрешаването на спора. Сроковете за касационно обжалване са тези, предвидени в ГПК за обжалване на въззивни решения (едномесечен срок от обявяването на решението). Таксите за касационна жалба се определят по Закона за държавните такси.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 193 ГПК

Решение № 12094 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11259/2014 г — По принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.
Решение № 12093 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2014 г — Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл.