Разпоредба чл. 646, ал. 2 от ТЗ: Кога плащанията и обезпеченията преди несъстоятелността могат да бъдат отменени?

В практиката на търговските съдилища един от най-честите и остри конфликти възниква при оспорване на действия, извършени от длъжника в периода преди откриването на производство по несъстоятелност. Кредиторите, които са получили плащания или са учредили обезпечения в този критичен период, често се сблъскват с искове за недействителност, предявени от синдика на масата на несъстоятелността. Правната основа за тези искове е чл. 646, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ). Тази норма представлява механизъм за защита на колективния интерес на кредиторите, като предотвратява предпочитането на отделни лица в момент, в който длъжникът вече е бил неплатежоспособен или свръхзадължен. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над 162 решения, демонстрира строгия подход към прилагането на тези правила, особено по отношение на сроковете и доказателствената тежест за знание на кредитора.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 646, ал. 2 от ТЗ, в действащата си редакция, определя конкретни категории действия и сделки, които могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ключовият момент е, че тези действия трябва да са извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, но в определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Нормата изброява три основни хипотези:

• Точка 1: Изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок преди подаване на молбата.
• Точка 2: Учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок.
• Точка 3: Погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в шестмесечен срок.

Важно е да се отбележи, че ал. 3 на чл. 646 от ТЗ удължава тези срокове, ако кредиторът е знаел за неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника. В такъв случай срокът по т. 1 и 2 става две години, а по т. 3 – една година. Знанието се предполага в два случая (ал. 4): когато страните са свързани лица, или когато кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, обосноваващи предположение за неплатежоспособност.

Законодателят е предвидил и изключения (ал. 5 и 6). Например, недействителността не се прилага за плащания в кръга на обичайната дейност, ако са извършени едновременно с предоставяне на равностойна стока или услуга, или до 30 дни след падежа. Също така, учредяването на обезпечение не е недействително, ако е направено преди или едновременно с предоставянето на кредит, или за заместване на друго валидно вещно обезпечение.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС разкрива няколко устойчиви правни извода, които формират практиката по прилагането на чл. 646, ал. 2 от ТЗ.

1. Частична недействителност на ипотеката при смесени вземания
В Решение № 50120 от 25.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1233/2021 г., II т. о., съдът приема, че когато една ипотека обезпечава както валидни, така и недействителни вземания, недействителността може да се обяви само в частта, която се отнася до вземанията, попадащи в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. В конкретния случай ВКС обявява за относително недействителна договорна ипотека само за суми, възникнали от задължения за данъци и такси, докато останалата част от ипотеката остава в сила. Това показва, че съдът изисква прецизно разграничение между обезпечените вземания.

2. Допустимост на касационно обжалване при спор за знание
В Определение № 185 от г. на ВКС по т. д. № 1369/2021 г., I т. о., съдът допуска касационно обжалване на иск, основан на чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 вр. с ал. 4, т. 2 от ТЗ. Ключовият въпрос тук е установимостта на знанието на кредитора за неплатежоспособността. ВКС приема, че въпросът дали кредиторът е бил в състояние да узнае за лошото финансово състояние на длъжника е правен въпрос с общо значение, особено когато се тълкуват предпоставките за презумпцията за знание.

3. Процесуални изисквания и легитимация на синдика
В Определение № 3303 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1335/2024 г., I т. о., се разглежда въпросът за правомощията на временния и постоянния синдик. ВКС подчертава, че искът по чл. 649 от ТЗ (връзка с чл. 646) може да бъде поддържан и след смяната на синдика, ако назначеният постоянен синдик е потвърдил действията на временния. Съдът отхвърля твърденията за липса на правен интерес или процесуална невалидност, като потвърждава, че неподдържането на иска от новия синдик не прекратява производството, ако то е било правилно заведено.

4. Изисквания за доказателства при доставка по куриер
В Определение № 250 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1496/2023 г., II т. о., макар и фокусирано върху процесуални въпроси, се потвърждава строгото изискване за доказателства за спазване на сроковете. ВКС приема, че съвкупността от доказателства (товарителница, обяснения на деловодител, удостоверение от куриер) е достатъчна за установяване на датата на подаване на исковата молба. Това е от съществено значение за искове по чл. 646, където спазването на преклузивните срокове е критично.

Чести грешки

При воденето на казуси по чл. 646, ал. 2 от ТЗ страните често допускат следните грешки:

• Смесване на хипотезите от ал. 1 и ал. 2: Често се бъркат действията, извършени след решението за откриване на несъстоятелност (ал. 1 – нищожни), с тези, извършени преди него, но в критичния период (ал. 2 – относително недействителни). Правната квалификация и последиците са различни.
• Неправилно определяне на началната дата: Грешка е да се използва датата на решението за откриване на несъстоятелност като начало на срока по ал. 2. Правилният референтен момент е началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, определена по чл. 625 от ТЗ.
• Пренебрегване на изключенията по ал. 5 и 6: Кредиторите често не представят доказателства, че плащането е било в кръга на обичайната дейност или че обезпечението е учредено едновременно с предоставянето на нов кредит, което би изключило недействителността.
• Липса на доказателства за знание: Синдиците понякога разчитат само на презумпцията за знание, без да представят конкретни обстоятелства, от които кредиторът е можел да научи за неплатежоспособността, особено когато не става въпрос за свързани лица.
• Неправилно изчисляване на сроковете: Грешка е да се прилагат едногодишните срокове по т. 1 и 2, когато е налице знание на кредитора, при което сроковете се удължават на две години.

Как се води казусът

За страната, която иска (Синдик):

1. Установяване на началната дата: Трябва да се определи точната начална дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, както е посочено в решението по чл. 625 от ТЗ.
2. Квалификация на действието: Да се определи дали спорното действие попада в т. 1, 2 или 3 на чл. 646, ал. 2 от ТЗ.
3. Доказване на знанието (ако е необходимо): Ако искате да приложите по-дългите срокове по ал. 3, трябва да докажете, че кредиторът е знаел за неплатежоспособността, или да се позовете на презумпцията за свързани лица.
4. Проверка за изключения: Преди предявяване на иска, проверете дали не е налице изключение по ал. 5 или 6 от чл. 646 от ТЗ.

За страната, която се брани (Кредитор):

1. Възражение за липса на знание: Ако не сте свързано лице, докажете, че не сте знаели и не сте могли да научите за неплатежоспособността на длъжника.
2. Позоваване на изключения: Представяйте доказателства, че плащането е било част от обичайната търговска практика или че обезпечението е учредено едновременно с нов кредит.
3. Проверка на сроковете: Уверете се, че действието е извършено извън преклузивните срокове, предвидени в закона.
4. Добросъвестност на трети лица: Ако имотът или вещта са прехвърлени на трети лица, докажете тяхната добросъвестност, за да се защитят правата им съгласно ал. 7.

Процесуални аспекти

Искове по чл. 646, ал. 2 от ТЗ се разглеждат като търговски дела. Решенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани пред ВКС по реда на чл. 280 от ГПК. Както се вижда от цитираните определения, ВКС често допуска касационно обжалване, когато въпросите за тълкуване на знанието или приложението на изключенията имат общо значение. Държавната такса по тези дела се дължи от масата на несъстоятелността или от страните в зависимост от изхода на спора, като в някои случаи ВКС я събира от масата на несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 646 ТЗ

• Решение № 64 от г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г — С определение № 18/17.01.2013 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при констатация за съществуваща вероятност да е процесуално недопустим съдебен акт решение № 116 на САС, ТК, 6-и с-в, от 21.10.2011 г.
• Решение № 41 от 15.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2853/2014 г — Измененията в закона са относими към заварените производства.