Клевета или свободно изразено мнение: Как Върховният касационен съд разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от допустимата критика

В правната практика спорът по чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс е един от най-честите и емоционално натоварени. Практическият въпрос, който се поставя пред съдилищата, е как да се балансира защитата на честта и достойнството на личността с конституционното право на свободно изразяване на мнение. Честотата на тези казуси се дължи на факта, че в съвременното общество, особено в публичното пространство и интернет, границата между обективна критика на дейността на лице и клеветническо разгласяване на неверни, позорни обстоятелства, често е тънка. Адвокатската практика показва, че много от делата завършват с оправдателни присъди или прекратяване на производството, не защото фактите са липсвали, а поради процесуални грешки или неправилно тълкуване на субективната страна на деянието.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс, в действащата редакция (в сила от 29.07.2025 г., съгласно ДВ, бр. 61 от 2025 г.), дефинира престъплението клевета. Текстът гласи, че който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от хиляда до седем хиляди лева и с обществено порицание.

Алинея втора на същия член предвижда освобождаващо основание. Тя установява, че деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Това означава, че истинността е пълно освобождаващо основание, което превръща деянието от престъпно в допустимо, стига да бъде доказано в съдебното производство.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд, обобщена в над седемдесет решения, очертава ясни граници на приложимост на чл. 147, ал. 1 НК. Ето ключовите изводи, извлечени от конкретни решения:

1. Разграничение между мнение и твърдение за факт. В Решение № 68 от 19.04.2013 г. по н. д. № 1790/2012 г., III н. о., НК, ВКС приема, че изявленията, които представляват негативно становище за кандидатурата на лице за магистрат, не са клевета, ако не съдържат клеветнически опозоряващи и неверни твърдения. Съдът подчертава, че правото на оценка и разпространяване на мнение по чл. 39, ал. 1 от Конституцията не може да бъде ограничавано, стига изразът да не излиза извън рамките на ал. 2 на посочената норма. Критиката на професионалните качества на кандидат за длъжност е допустима, докато твърдението за конкретно неизвършено престъпление или фалшифицирано уволнение би било клевета.

2. Изискване за недвусмислено съдържание в печатните произведения. В Решение № 9 от 28.01.2015 г. по н. д. № 1805/2014 г., II н. о., НК, ВКС отменя осъдителна присъда, като посочва, че позорящите обстоятелства следва да се съдържат по недвусмислен начин в печатното произведение. Съдът приема, че ако текстът не засяга пряко обществената оценка за оклеветения според установените нравствени разбирания, или ако квалификацията е неточна (например липса на препратка към публичността по чл. 148 НК), съставомерността на деянието отпада. Неофициалността на печатното издание не е елемент от обективната страна на деянието, но липсата на прецизност в обвинението води до оправдание.

3. Умисълът като задължителен елемент. В Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93/2015 г., II н. о., НК, ВКС подчертава, че клеветата е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление или разгласява неверно позорно обстоятелство. Ако деецът е бил в заблуждение относно истинността на твърденията си, или ако е действал с цел защита на друг интерес, без да има пряк умисъл за клевета, съставът на престъплението не е изпълнен.

4. Процесуални изисквания към частната тъжба. В Решение № 143 от 21.06.2013 г. по н. д. № 144/2013 г., III н. о., НК, ВКС разглежда въпроса за гражданските обезщетения. Съдът приема, че сумата за неимуществени вреди може да бъде определена общо за всички обидни изрази, без да е разбита поотделно за всяка публикация, стига в диспозитива да е цитирано за кои думи и изрази се присъжда обезщетението. Липсата на конкретизация на сумата за всеки отделен израз не е съществено нарушение, ако искането в тъжбата е било формулирано общо.

5. Публичност и начин на извършване. В Решение № 305 от 16.07.2009 г. по к. д. № 293/2009 г., II н. о., НК, ВКС посочва, че изпълнителното деяние може да бъде осъществено в различни форми. Когато разгласяването става достояние на неограничен брой лица чрез интернет, това квалифицира деянието като извършено публично, което е квалифициращ признак по чл. 148 НК, но основата остава чл. 147, ал. 1 НК.

6. Грешки в правната квалификация и обвинението. В Решение № 9 от 28.01.2015 г. ВКС отменя присъда, защото в диспозитива е посочена квалификация по чл. 148, ал. 2 НК, но не е изложен текстът „на длъжностно лице“, а обвинението не е квалифицирано с препратка към чл. 148, ал. 1, т. 1 НК за публичността, въпреки че е описано като такова. Такива процесуални дефекти водят до незаконосъобразно осъждане и последващо оправдание.

Чести грешки

1. Смесване на мнение и факт: Част от тъжителите тълкуват всяка негативна оценка на професионалната дейност като клевета, игнорирайки правото на свободно изразяване, защитено от Конституцията и чл. 39, ал. 2.

2. Липса на доказателства за неистинност: Тъжителите често не представят доказателства, че разгласените обстоятелства са неверни, или че приписаното престъпление не е извършено. Без доказана неистинност, съставът на клеветата не е изпълнен.

3. Непрецизна правна квалификация в тъжбата: Често се пропуска да се посочи дали разгласяването е публично, дали е чрез печатно произведение или дали е спрямо длъжностно лице, което води до грешна квалификация и отпадане на квалифициращи признаци.

4. Игнориране на освобождаващото основание: В много случаи деецът не доказва истинността на твърденията си, но съдът не разглежда правилно дали е имало основание за освобождаване по чл. 147, ал. 2 НК.

5. Процесуални нарушения при гражданския иск: Неясно формулирани искания за обезщетение или липса на връзка между конкретните обидни изрази и претендираната сума могат да доведат до прекратяване на производството по гражданския иск.

6. Липса на умисъл: Подсъдимите често се защитават с твърдението, че са действали добросъвестно, смятайки информацията за вярна, което изключва умишлената форма на вината, необходима за чл. 147 НК.

Как се води казусът

За страната, която иска (частен тъжител):

1. Формулиране на тъжбата: Тъжбата трябва да съдържа прецизно описани обстоятелства, посочващи кои точно думи или изрази са клеветнически, кога и къде са разгласени, и какви са позорните обстоятелства, които се разгласяват. Трябва да се посочи дали разгласяването е публично.

2. Доказване на неистинност: Тъжителят трябва да представи доказателства, че твърденията са неверни. Например, ако е приписано престъпление, трябва да се представи присъда за невинност или отказ за образуване на производство.

3. Граждански иск: Искането за обезщетение трябва да е обосновано и да кореспондира с тежестта на клеветата. Сумата може да се претендира общо за всички изрази, но трябва да е аргументирана.

4. Процесуална прецизност: Трябва да се спазват сроковете за обжалване и да се формулират жалбите така, че да се атакуват конкретни нарушения на материалния или процесуалния закон.

За страната, която се брани (подсъдим):

1. Доказване на истинност: Най-силната защита е доказването на истинността на разгласените обстоятелства по чл. 147, ал. 2 НК. Това изисква представяне на документи, свидетели или експертизи.

2. Аргументация за свободно изразено мнение: Ако твърденията са оценки, а не факти, защитата трябва да се съсредоточи върху правото на свободно изразяване, като покаже, че изразите са в рамките на допустимата критика.

3. Оспорване на умисъла: Подсъдимият трябва да докаже, че е бил в заблуждение относно истинността на информацията или че е действал без пряк умисъл за клевета.

4. Процесуални възражения: Трябва да се оспорват грешки в квалификацията, липса на публичност, или неправилно прилагане на чл. 148 НК, ако е повдигнато обвинение за квалифицирана клевета.

В заключение, успешното водене на дело по чл. 147, ал. 1 НК изисква прецизна работа с фактите и стриктно спазване на процесуалните правила. Върховният касационен съд последователно защитава правото на критика, но и налага санкции при доказана клевета, стига обвинението да е прецизно формулирано и доказано.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 147 НК

• Решение № 227 от г. на ВКС по н. д. № 554/2015 г — В жалбата се сочи, че постановената от въззивния съд нова присъда е незаконосъобразна.
• Решение № 96 от 10.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 754/2009 г — Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител К.