Разпоредба чл. 247 ГПК: устойчива практика на ВКС

Поправка на очевидни фактически грешки в съдебните решения: Практика по чл. 247 от ГПК

В съдебната практика често възникват ситуации, в които постановеното от съда решение съдържа технически или фактически неточности, които не променят същността на правораздаването, но създават неясноти при изпълнението му. Такъв е случаят, когато в диспозитива на решението е допусната грешка в индивидуализирането на плащането, в размера на обезщетението или в посочването на конкретни данни, докато мотивите на съда сочат друго. За отстраняването на тези пороци законодателят е предвидил специален процесуален институт – поправка на очевидни фактически грешки по чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Този институт е изключително чест в практиката на Върховния касационен съд (ВКС), където над 1500 решения разглеждат въпроси, свързани с приложението на тази норма, често като предходен акт към касационното обжалване.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 247 от ГПК регламентира процедурата за коригиране на решенията без да се засяга тяхната материално-правна обоснованост. Текстът на нормата може да се раздели на четири основни елемента:

  • Инициатива и предмет: Съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Това може да стане както по собствена инициатива, така и по молба на страните.
  • Процедура по молба: Когато поправката се иска от страна, съдът е длъжен да съобщи за искането на останалите участници в делото, като им указва да представят отговор в едноседмичен срок.
  • Заседание: Съдът призовава страните в открито заседание само когато прецени това за необходимо. Това означава, че поправката може да се извърши и в закрито заседание, ако фактическата грешка е безспорна.
  • Обжалване: Решението за поправката се връчва на страните и подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва първоначалното решение. Това означава, че ако първоначалното решение е въззивно, то и решението за поправка се обжалва като въззивно.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва, че чл. 247 ГПК се прилага стриктно за отстраняване на несъответствия, които не променят волята на съда, а само нейното изразяване. Ето няколко конкретни извода от реални решения:

1. Несъответствие между мотиви и диспозитив като основание за поправка
В Определение № 60591 от 22.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 973/2020 г., I т. о., ТК, съдът разглежда случай, в който въззивният съд е поправил очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно индивидуализиране в диспозитива на плащането, прието от съда като извършено без основание. Вместо „такса пренос“ е била посочена „такса достъп“. ВКС приема, че такова несъответствие между мотивите и диспозитива е основание за поправка, стига да не променя същността на решението.

2. Поправка като предходен акт към касационно обжалване
В Определение № 2204 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2023 г., III г. о., ГК, се разглежда обжалване на въззивно решение № 1426/27.11.2022 г., което е било поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 470/17.04.2023 г. ВКС подчертава, че обжалваният акт е постановен в съответствие с постоянната практика, и не допуска касационно обжалване, тъй като липсва допълнителната предпоставка за допускане. Това показва, че решението за поправка става неразделна част от обжалвания акт.

3. Разграничение между поправка и тълкуване
В Определение № 1682 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2023 г., III г. о., ГК, се посочва, че по въззивно решение № 588 от 6.02.2023 г. са били постановени две отделни решения: с решение № 1149 от 7.03.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, а с решение № 1150 от 7.03.2023 г. е допуснато тълкуване. ВКС разграничава ясно тези два института, като потвърждава, че поправката се отнася до фактическа грешка, а тълкуването – до неяснота в смисъла на решението.

4. Ограничения за допускане на касационно обжалване на поправката
В Определение № 3297 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1023/2024 г., I т. о., ТК, се разглежда обжалване на решение, което е било предмет на производство по чл. 247 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване само в частта, с която е уважен иск за установяване на вземане, но не допуска обжалване в частта, с която искът е отхвърлен. Това илюстрира, че обжалването на решението за поправка следва общите правила за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Чести грешки

При прилагането на чл. 247 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:

  • Опит за промяна на правната квалификация: Страните често искат поправка, която всъщност представлява преоценка на доказателствата или промяна на правната квалификация. Чл. 247 ГПК не позволява това; той се прилага само за очевидни фактически грешки.
  • Липса на ясна връзка между мотиви и диспозитив: Ако грешката не е „очевидна“ в светлината на мотивите, съдът не следва да я поправя по чл. 247 ГПК, а страната трябва да обжалва решението по същество.
  • Пропускане на срока за отговор: Когато съдът съобщи за исканата поправка, страните трябва да представят отговор в едноседмичен срок. Пропускането на този срок може да доведе до разглеждане на искането без възражения.
  • Грешно обжалване на решението за поправка: Страните често обжалват решението за поправка като отделен акт, вместо да го обжалват заедно с първоначалното решение или в рамките на същия ред. Според чл. 247, ал. 4 ГПК, обжалването е по реда, по който се обжалва първоначалното решение.
  • Смесване с чл. 250 ГПК (допълване): В Определение № 2204 от 8.05.2024 г. се разграничава поправката от допълването. Ако съдът не се е произнесъл по част от спора, това е основание за допълване по чл. 250 ГПК, а не за поправка по чл. 247 ГПК.

Как се води казусът

За страната, която иска поправка:

  1. Подайте писмена молба до съда, който е постановил решението, в която ясно посочете коя част от решението съдържа очевидна фактическа грешка.
  2. Обосновете искането си, като посочите несъответствието между мотивите и диспозитива или между фактическата обстановка и изписаните данни.
  3. Очаквайте съобщение от съда до другата страна. Подгответе се за евентуално открито заседание, ако съдът прецени това за необходимо.
  4. Ако искането е отхвърлено или е допусната поправка, която не удовлетворява напълно искането ви, обжалвайте решението за поправка в същия срок и по същия ред, както бихте обжалвали първоначалното решение.

За страната, която се брани:

  1. След като получите съобщение за исканата поправка, представйте мотивиран отговор в едноседмичния срок.
  2. В отговора си подчертайте, че исканата „поправка“ всъщност представлява опит за преоценка на доказателствата или промяна на правната квалификация, което е недопустимо по чл. 247 ГПК.
  3. Ако съдът допусне поправка, която променя същността на решението, обжалвайте решението за поправка, като посочите, че е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Процесуални особености: Обжалване, срокове и такси

Тъй като чл. 247 ГПК е процесуална норма, тя има специфични последици за обжалването:

  • Обжалваеми актове: Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е самостоятелен съдебен акт, който се обжалва. То се разглежда като част от първоначалното решение.
  • Ред на обжалване: Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправка се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване първоначалното решение. Ако първоначалното решение е въззивно, то и решението за поправка се обжалва пред ВКС като касационен съд, но само при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.
  • Срокове: Срокът за обжалване на решението за поправка е същият, както за обжалване на първоначалното решение (обикновено едноседмичен за въззивно обжалване или двуседмичен за касационно обжалване, в зависимост от вида на производството).
  • Държавни такси: При касационно обжалване на решение, което е било поправено, се дължи държавна такса. В Определение № 3297 от 9.12.2024 г. ВКС указва на касатора да заплати държавна такса в размер на 529.51 лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.
  • Разноски: Разноските за производството по чл. 247 ГПК се разпределят според изхода на делото. В Определение № 60591 от 8.11.2021 г. ВКС осъжда всяка от страните да плати разноски на другата, в зависимост от това коя жалба е уважена.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 247 ГПК

  • Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г — Гражданските дела, образувани по искови молби, подадени след 29.02.2008 г., т.е.
  • Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.


Scroll to Top