Унищожаване на договор при грешка, измама или заплашване: устойчивата практика на ВКС по чл. 27 ЗЗД

В гражданския оборот често възникват спорове относно действителността на сключени сделки, когато едната страна твърди, че волята ѝ е била формирана под влиянието на пороци. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 27 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е изключително обемна, като в предоставения материал са анализирани над 80 решения. Тези спорове са честни, тъй като засягат фундаменталното право на свободна воля при сключване на договори. Независимо дали става въпрос за продажба на имот, извършена от лице с психично разстройство, или за сделка, сключена под натиск, съдилищата трябва да преценят дали е налице унищожаемост на договора.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 27 от ЗЗД е ключова норма, която определя хипотезите, при които един договор се счита за унищожаем. Текстът на нормата е категоричен и изброява конкретни пороци на волята, които водят до недействителност на сделката, ако бъдат доказани в съда. Съгласно буквалния текст, унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни лица. Това включва както ситуации, в които недееспособното лице действа самостоятелно, така и случаи, в които сделката е сключена от негов представител, но без спазване на изискванията, установени за такива представителства.

Освен порока на дееспособността, нормата обхваща и пороците на волята. Унищожаеми са договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или кражба. Тези основания за унищожаемост са самостоятелни, но в практиката често се прилагат в комбинация. Например, измамата може да доведе до грешка в съществените качества на предмета на сделката, а заплашването – до волеизявление, което не отговаря на истинската воля на лицето. Важно е да се отбележи, че унищожаемостта не настъпва автоматично, а изисква съдебно произнасяне, което има ретроактивно действие.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС разкрива няколко устойчиви извода относно приложението на чл. 27 ЗЗД. Първият съществен извод се отнася до ролята на нотариуса при удостоверяване на дееспособността. В Определение № 255 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 150/2022 г., II г. о., ГК, ВКС приема, че констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно, няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство. Съдът тълкува задължението на нотариуса по чл. 578, ал. 4 ГПК като гарантиращо действителността на волеизявлението, но подчертава, че пълнолетието не изключва възможността лицето да страда от слабоумие или временно разстройство на съзнанието. Нотариусът следва да се убеди в разумността на лицето чрез разговор, но тази му констатация не е абсолютна пред съда.

Вторият важен извод засяга заплашването от трето лице. В същото Определение № 255 от 10.06.2022 г. се посочва, че сделката е унищожаема и когато заплашването е извършено от трето лице, което не е страна по сделката. В тази хипотеза е без значение дали другата страна по сделката е знаела за заплашването. Това тълкуване разширява защитата на жертвата на принуда, независимо от добросъвестността на купувача или другата контрагентна страна.

Третият извод се отнася до процесуалните изисквания за допускане на касационно обжалване. В Определение № 383 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 4434/2021 г., III г. о., ГК, ВКС отхвърля касационна жалба, като приема, че липсата на правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол. В случая, фактът на получаване на сумата по сметка на трето лице е счетен за уговорен начин за разплащане, а не за порок на волята, което показва строгия подход на съда към доказателствената тежест.

Четвъртият извод е свързан с гражданскоправната измама. В Определение № 301 от 15.04.2019 г. по гр. д. № 3862/2018 г., III г. о., ГК, ВКС потвърждава, че предявените искове с правно основание чл. 29, вр. с чл. 44 ЗЗД (които са в тясна връзка с чл. 27 ЗЗД) са основателни, когато са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав на гражданскоправната измама. Съдът подчертава, че въззивният съд е обсъдил доказателствата подробно, което е предпоставка за правилно прилагане на нормата.

Петият извод засяга разноските и доказателствената сила на документите. В Определение № 181 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 4037/2018 г., I г. о., ГК, ВКС отменя определение на въззивния съд, което е отказало присъждане на разноски за издаване на съдебно удостоверение. Съдът приема, че разноските са доказани с писмени документи (фактура и нареждане за банков превод), което е важно за страната, която иска унищожаемост на сделка и трябва да докаже своите разходи за правна защита.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 27 ЗЗД страните често допускат процесуални и материалноправни грешки. Първата честа грешка е прекаленото разчитане на констатацията на нотариуса за дееспособност. Както се вижда от практиката, тази констатация не е абсолютна и може да бъде оборена с медицински документи или свидетелски показания, ако лицето е страдало от психично разстройство в момента на сделката.

Втората грешка е липсата на доказателства за връзката между заплашването и сключването на договора. Не е достатъчно да се твърди, че е имало заплашване; трябва да се докаже, че именно то е причинило волеизявлението. В Определение № 255 от 10.06.2022 г. се подчертава, че внушените страхови изживявания трябва да са били пряко свързани с решението за сключване на сделката.

Третата грешка е формулирането на касационни жалби, които не поставят правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото. В Определение № 383 от 10.05.2022 г. се показва, че оплакванията, отнасящи се до обосноваността на решението, а не до приложението на правото, не са основание за допускане на касация.

Четвъртата грешка е недоказването на разноските. В Определение № 181 от 12.04.2019 г. се вижда, че липсата на надлежни доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение или други разходи води до отхвърляне на искането за присъждането им, дори ако правото на материално удовлетворение е признато.

Как се води казусът

За страната, която иска унищожаемост на сделка, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на конкретния порок. Ако се твърди недееспособност, е необходимо да се представят медицински документи, удостоверяващи психичното състояние на лицето в момента на сделката, както и свидетелски показания за неговото поведение. Ако се твърди измама или заплашване, трябва да се представят доказателства за противозаконните действия на другата страна или на трето лице, както и за причинно-следствената връзка между тези действия и сключването на договора.

За страната, която се брани, защитата трябва да бъде фокусирана върху липсата на порок или върху добросъвестността. Ако констатацията на нотариуса е в полза на ответника, тя може да се използва като начално доказателство, но трябва да се подкрепи с допълнителни доказателства за нормалното поведение на лицето. Освен това, защитата може да оспори процесуалната допустимост на иска, ако е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иск за унищожаемост (чл. 33 ЗЗД), или да оспори доказателствената сила на представените от ищеца документи.

Важно е и правилното формулиране на правните въпроси при касационно обжалване. Както се вижда от Определение № 301 от 15.04.2019 г., въпросите трябва да са материалноправни и да засягат приложението на закона, а не преоценка на фактите. Страните трябва да бъдат внимателни и при доказването на разноските, като представят фактури и доказателства за плащане, както е прието в Определение № 181 от 12.04.2019 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 27 ЗЗД

• Решение № 472 от г. на ВКС по гр. д. № 5330/2023 г — Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 827 от 18 ноември 2022 г., постановено по гр.
• Решение № 193 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2010 г — Правото да се поиска унищожение може да се предяви и чрез възражение, ако срещу заинтересувания е предявен от другата страна иск за изпълнение на унищожаемия договор, което не се погасява по давност.