Table of Contents

Кой е правилният ответник в административното производство: Практическо приложение на чл. 153, ал. 1 от АПК

В административното съдебно производство един от най-честите и критични за изхода на делото въпроси е правилното определяне на страните. Практиката показва, че множество жалби се обезсилват или производството се прекратява не поради материална незаконосъобразност на административния акт, а поради процесуални пороци, свързани с липсата на надлежна страна. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е фундаментална за конституирането на страните по делото. Тя дефинира кой има право и задължение да участва в съдебното разглеждане на оспорен административен акт. Честотата на спорове по тази норма се дължи на динамиката в административната структура, прехвърлянето на компетентности, закриването на органи и сложността на кръга на заинтересованите лица. Неправилното конституиране на страните води до недопустимост на съдебното производство, което на практика лишава гражданите и организациите от правна защита, въпреки че актът може да е незаконосъобразен.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 153 от АПК очертава изчерпателно кръга на страните и процедурата при промяна в административната структура. Разпоредбата е структурирана в четири алинеи, които следва да се тълкуват в тяхната съвкупност:

Алинея 1 установява основното правило: „Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.“ Това означава, че липсата на която и да е от тези категории води до процесуална невалидност на производството. Органът, издал акта, е задължителна страна, независимо от това дали е представил становище по жалбата.

Алинея 2 регулира хипотезата, при която административният орган е бил закрит след издаването на акта, но без да е посочен негов правоприемник. В такъв случай „страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.“ Това гарантира, че държавата не може да се освободи от процесуална отговорност чрез административна реформа.

Алинея 3 предвижда ситуация, при която компетентността на органа по конкретния въпрос е била отнета. Тогава „съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган.“ Това задължение на съда е императивно и не зависи от искане на страните.

Алинея 4 предоставя процесуална гаранция за страните, като посочва, че „Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба.“

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният административен съд (ВАС) е формирал устойчива практика по приложението на чл. 153, ал. 1 АПК, като акцентира върху служебното задължение на съда да провери дали всички заинтересовани лица са включени в производството. От предоставените решения се очертават следните ключови изводи:

1. Задължително включване на всички заинтересовани лица. В Решение № 3768 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2016 г., VII о., съдът потвърждава, че съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни са не само оспорващият и издалият акт орган, но и „всички заинтересовани лица“. В конкретния казус, свързан с търговски обекти, ВАС обезсилва първоинстанционното решение в частта му, която се отнася до множество други дружества („А. 2013“ ЕООД, „А.“ ЕООД и др.), тъй като те не са били надлежно конституирани като страни. Липсата им е причината производството в тази част да бъде прекратено, а не да се разгледа по същество.

2. Компетентността на органа при заместване. В Решение № 9856 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12682/2013 г., VII о., се разглежда спор за акт, издаден от заместник-председател на Патентното ведомство по време на заместване. ВАС приема, че когато актът е издаден по заместване, а към датата на сезиране на съда заместващият вече няма правомощие, „страна в съдебното производство е заместваният орган, а не заместващият“. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, като е конституирал като ответник заместник-председателя, вместо председателя на ведомството. Това води до недопустимост на производството и връщане на делото за ново разглеждане.

3. Служебно конституиране на страните. В Решение № 6124 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2015 г., II о., се подчертава, че съгласно чл. 153, ал. 1 АПК право да участват в производството имат оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица. В казуса за премахване на строеж, ВАС отменя решението на Административен съд – Шумен и го връща, тъй като не са били изследвани всички обстоятелства, включително и тези, свързани с компетентността и страните. Съдът е следвало да осигури пълното конституиране на страните, за да може да се установи обективната истина.

4. Нищожност при липса на надлежна страна. В Решение № 10914 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2013 г., 5-членен с-в, се разглежда спор за разрешение за лечебна дейност. Въпреки че основният фокус е върху материалното право, процесуалният аспект е критичен. ВАС обезсилва предишно решение, с което е обявена нищожност на разрешение, и прекратява производството. Това илюстрира, че при неправилно конституирани страни или при промяна в статуса на органа, съдът трябва да действа стриктно в рамките на АПК, като не допуска разглеждане на същество при липса на процесуални предпоставки.

5. Връзка с чл. 154 АПК. Много от решенията, като Решение № 9856 от 14.07.2014 г., препращат към чл. 154, ал. 1 АПК, който задължава съда служебно да конституира страните. Комбинацията от чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК означава, че съдът не може да разчита единствено на жалбоподателя да посочи всички заинтересовани лица. Той е длъжен да ги идентифицира и включи в производството.

Чести грешки

При приложението на чл. 153, ал. 1 АПК се допускат няколко типични грешки, които водят до обезсилване на съдебни актове:

Пропускане на заинтересовани лица. Най-честата грешка е жалбоподателят или съдът да не включат в производството всички лица, чиито права се засягат от административния акт. Както се вижда от Решение № 3768 от 28.03.2017 г., липсата на дори един заинтересован субект може да доведе до прекратяване на производството в съответната част.
Конституиране на грешен орган при заместване. Както илюстрира Решение № 9856 от 14.07.2014 г., грешка е да се конституира като ответник физическото лице или длъжностното лице, което е подписало акта по заместване, вместо институцията (органа), която е издала акта. Страната е органът, а не длъжностното лице.
Неотчитане на промени в компетентността. Ако между издаването на акта и съдебното разглеждане компетентността е прехвърлена на друг орган, съдът трябва да заличи първоначалния орган и да конституира новия, както предвижда чл. 153, ал. 3 АПК. Пропускането на тази стъпка е съществено нарушение.
Липса на служебна проверка. Съдилищата понякога разчитат на страните да посочат заинтересованите лица. ВАС настоява за служебна инициатива на съда, особено когато става въпрос за публични интереси или множество засегнати субекти.

Как се води казусът

За страната, която оспорва административен акт (жалбоподателят), е критично при подаване на жалбата да изброи всички известни ѝ заинтересовани лица и да поиска от съда да ги конституира. Жалбата трябва да посочи точно кой е органът, издал акта, и да провери дали той все още съществува или е претърпял реорганизация. Ако органът е закрит, жалбоподателят следва да посочи кой е новият компетентен орган, за да улесни съда в служебното му конституиране.

За страната, която се брани (административният орган или заинтересованото лице), е важно да следи дали всички засегнати субекти са включени в производството. Ако органът е бил закрит или компетентността е прехвърлена, той трябва да информира съда за това, за да избегне конфузия и евентуално прекратяване на производството поради липса на надлежна страна. Заинтересованите лица, които не са били включени в жалбата, могат да поискат да се включат като страни, като представят доказателства за своя интерес.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и е част от АПК. Актовете, с които съдът конституира или заличава страни, са определения. Съгласно чл. 153, ал. 4 АПК, определението за заличаване на орган и конституиране на друг (по ал. 3) подлежи на обжалване с частна жалба. Срокът за обжалване на частна жалба е 7 дни от съобщението, а таксата е съгласно Тарифата за държавните такси, събирани при съдебни производства. В предоставените решения се вижда, че ВАС често обезсилва решения на първа инстанция именно поради нарушения в конституирането на страните, като връща делото за ново разглеждане. Това означава, че грешка в тази фаза не води до край на спора, а до забавяне и допълнителни разходи за страните.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 153 АПК

Решение № 2095 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7809/2014 г — Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България против решение № 1485 от 10.03.2014 г., постановено по адм.
Решение № 2082 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2011 г — Образувано е по касационна жалба на Любомир Димов – старши юрисконсулт в отдел „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието (МП), против решение № 356/26.01.2011 г., постановено по а.