Каква е доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги пред съда?

В търговския и гражданския оборот често възникват спорове относно дължимост на вземания, извършени плащания или реалното състояние на имуществото на едно предприятие. Когато липсват писмени договори, разписки или банкови преводни за конкретни транзакции, страните често се позовават на своите вътрешни счетоводни записи. Практиката показва, че много търговци и длъжностни лица допускат фундаментална грешка, като считат, че записите в техните собствени книги са абсолютни и неоспорими доказателства за съществуването на право или задължение. В действителност, българското процесуално право предвижда специален режим за преценка на тези документи, който изисква от съда да подходи с повишено внимание и критичен анализ.

Разпоредбата на чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключова за такива казуси. Тя регулира как съдът следва да преценява вписванията в счетоводни книги, като ги разглежда не като самостоятелни, безспорни доказателства, а като материал, който трябва да се съпостави с всички останали обстоятелства по делото. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на факта, че в много търговски отношения, особено между постоянни партньори, документалната база е оскъдна или формална, а счетоводството става основният източник на информация за финансовите потоци. Поради това, правилното тълкуване на чл. 182 ГПК е от съществено значение за успеха или провала на един иск за събиране на вземане или за защита срещу такъв.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 182 ГПК е кратък, но съдържателен и задава ясни рамки за съдебната преценка. Първото изречение на разпоредбата гласи: „Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.“ Това означава, че съдът не е обвързан от записите в книгите. Той има свобода да ги оцени, като проверява дали те са водени редовно, тоест дали отговарят на изискванията за водене на счетоводство, и дали се кореспондират с други доказателства, като свидетелски показания, кореспонденция или банкови извлечения.

Второто изречение уточнява: „Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.“ Думата „могат“ е решаваща. Тя не задължава съда да приеме тези вписвания като доказателство, а само им предоставя потенциалната възможност да бъдат използвани в полза на лицето, което ги е съставило. Важно е да се отбележи, че тези записи нямат материална доказателствена сила, която да ги прави неотменими. Те са предмети на свободна съдебна преценка. Ако вписването е нередовно или противоречи на други данни по делото, съдът може да го отхвърли напълно или да му придаде по-малка тежест.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е изградил устойчива практика относно приложението на чл. 182 ГПК, която подчертава необходимостта от комплексен анализ на доказателствата. В Определение № 485 от 27.07.2022 г. по т. д. № 2107/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, се разглежда спор за симулативност на договори за цесия. Въззивният съд, чието решение е потвърдено в част от мотивите на ВКС, е обсъдил всички относими и допустими доказателства, включително и счетоводните, за да изследва волята на страните. ВКС подчертава, че преценката дали изводът за липса на симулативност е правилен, зависи от конкретните факти и доказателства, а не от абстрактни твърдения, и че липсата на доказателства за направени разноски (включително тези, свързани с представяне на документи) води до отказ за присъждането им.

В Определение № 2033 от 17.07.2024 г. по т. д. № 1477/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, се засяга въпросът за обезценка на дълготрайни активи. Съдът указва, че въззивният съд следва служебно да допусне събиране на доказателства, включително експертизи, когато това е необходимо за прилагане на императивни норми. В случая, въззивният съд е допуснал грешка, като се е позовал на липсата на искане от страната за експертиза, вместо да разгледа счетоводните данни в контекста на действителното обезценяване. Това показва, че счетоводните книги (чл. 182 ГПК) не могат да заменят необходимите специализирани доказателства, когато фактическата обстановка изисква това.

Определение № 50307 от 1.12.2022 г. по т. д. № 2400/2021 г. на ВКС, Търговска колегия, разглежда иск за заплащане на сума по фактура. Касаторът е оспорил решението, но ВКС е оставил жалбата без разглеждане в частта за отхвърляне на иска, тъй като оплакванията са били за неправилност, а не за очевидна неправилност. В мотивите се посочва, че липсата на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение (чрез банков превод) води до отказ за присъждане на разноски. Това илюстрира принципа, че липсата на редовни и доказани разходи (които често се отразяват в счетоводството) не може да се компенсира с формални записи, ако те не са подкрепени от външни доказателства.

В Определение № 283 от 19.05.2022 г. по т. д. № 1709/2021 г. на ВКС, Търговска колегия, се разглежда спор за възнаграждение по договор за изработка. Съдът приема, че за претенцията за заплащане е от значение приемането на работата от възложителя. ВКС потвърждава, че въззивният съд е правилно оценил доказателствата, включително издадените фактури, записани в счетоводството на касатора, както и описите за предаване на потвърдителни бележки и пътни листи. Тук вписванията в счетоводството са приети като доказателство, но само защото са кореспондирали с други обективни данни (описи, подписи), което е в пълно съответствие с изискването на чл. 182 ГПК за преценка „с оглед на другите обстоятелства по делото“.

Чести грешки

Най-честата грешка е позоваването единствено на счетоводни книги без представяне на подкрепящи ги външни доказателства. Много ищци смятат, че ако сумата е записана в тяхната книга за продажби, това е достатъчно за присъждане на вземането. Съдът обаче изисква редовност и съответствие с други факти.

Втора грешка е игнорирането на изискването за редовност на воденето на книгите. Ако книгите са водени нередовно, с прекъсвания, без подписи или в нарушение на счетоводните стандарти, те губят доказателствената си сила. Съдът не е длъжен да вярва на записи, които са формално дефектни.

Трета грешка е опитът за заобикаляне на необходимостта от експертизи чрез позоваване на счетоводни данни. Както се вижда от практиката на ВКС, когато въпросът е технически или специализиран (като обезценка на активи), счетоводните записи не могат да заменят експертното становище, което съдът следва да назначи служебно, ако е необходимо.

Четвърта грешка е липсата на доказателства за реални разходи при претендиране на разноски. Ако страната твърди, че е платила адвокатско възнаграждение, но не представи банков превод или разписка, а само вътрешен счетоводен запис, съдът ще отхвърли претенцията, както се вижда от Определение № 50307 от 1.12.2022 г.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищецът), стратегията трябва да бъде насочена към представяне на пълния пакет от доказателства. Не разчитайте само на счетоводните книги. Представяйте фактури, разписки, кореспонденция по имейл, свидетелски показания и банкови извлечения, които да потвърдят вписванията в книгите. Уверете се, че книгите са водени редовно и са представени в оригинал или заверени копия, ако се изисква. Ако има несъответствия, обяснете ги предварително.

За страната, която се брани (ответникът), основният акцент трябва да бъде върху оспорване на редовността на вписванията и липсата на връзка с други обстоятелства по делото. Търсете формални дефекти в книгите. Представяйте контрадоказателства, които да опровергаят данните в книгите на ищеца. Ако ищецът претендира разноски, изисквайте доказателства за реалното плащане (банкови преводи), а не само счетоводни записи.

В производството по чл. 288 ГПК, което е основният ред за касационно обжалване на решения, обсъдени по чл. 182 ГПК, важни са сроковете и таксите. Според предоставения материал, държавната такса за касационно производство варира. В Определение № 485 от 27.07.2022 г. таксата е 30 лв. на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ. В Определение № 2033 от 17.07.2024 г. таксата е 5000 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване, като правило не подлежат на обжалване, с изключение на случаите, когато става въпрос за оставяне без разглеждане, което може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 182 ГПК

• Решение № 203 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 790/2009 г — При наличие на предвидените в това основание предпоставки недостойнството да се наследява настъпва „екс леге“.
• Решение № 87 от 22.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 79/2010 г — С определение № 31/22.III.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх.