Разпоредба чл. 343, ал. 3 от НК: Устойчива практика на Върховния касационен съд при транспортни престъпления

Транспортните престъпления, особено тези, довели до тежки телесни повреди или смърт, представляват една от най-честите категории наказателни дела в България. Практическият спор, който възниква пред съдилищата, често се свежда до точната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) и правилното прилагане на свързаните с него допълнителни наказания, предвидени в чл. 343г НК. Честотата на тези казуси се дължи на сложността на фактическата обстановка, необходимостта от прецизно установяване на причинната връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, както и на честите касационни жалби, насочени срещу справедливостта на наложените наказания.

Какво точно казва разпоредбата

Нормата в чл. 343, ал. 3 НК предвижда по-тежка санкция за извършителите на транспортни престъпления, когато са налице определени квалифициращи признаци. В контекста на предоставения материал, акцентът пада върху задължителното налагане на лишаване от правоуправление, уредено в чл. 343г НК. Според действащия текст, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Това означава, че лишаването от право да се управлява моторно превозно средство не е факултативно, а задължително.

Допълнително, съдът може да постанови лишаване от право по т. 6 на чл. 37, ал. 1 НК (право да заемат определена длъжност или да извършват определена дейност). Съгласно новата редакция на чл. 343г, ал. 2 НК (в сила от 29.07.2025 г.), когато лишаването от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. Тази промяна затвърждава строгия подход към рецидивизма и опасността на дееца в сферата на пътната безопасност.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) е изградил устойчива практика относно приложението на чл. 343, ал. 3 НК и свързаните с него разпоредби. Ето основните изводи, базирани на конкретни решения:

1. Задължителност на лишаването от правоуправление и причинната връзка. В Решение № 263 от 7.03.2016 г. по н. д. № 1049/2016 г. на ВКС (II н. о.) се разглежда казус, в който подсъдимият е осъден по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Съдът подчертава, че за да има наказателна отговорност, нарушението на правилата за движение трябва да е в причинна връзка с престъпния резултат. В конкретния случай ВКС отхвърли твърдението за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като не е било установено изгубване на контрол над автомобила. Въпреки това, решението потвърди, че при наличие на други съставомерни нарушения, наложеното наказание (включително лишаването от право) е в абсолютния минимум и е справедливо.

2. Индивидуализация на наказанието и отчитане на обстоятелствата. В Решение № 128 от 5.04.2023 г. по н. д. № 126/2023 г. на ВКС (III н. о.) се разглежда въпросът за справедливостта на наказанието лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. ВКС приема, че отмерването на наказанието не е механичен сбор от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а комплексна дейност. Съдът отхвърли претенцията на частните обвинители възрастта на пострадалите да се смята за смекчаващо обстоятелство, като посочи, че „всяка възраст е от значение“. Същевременно, превишаване на скоростта с пренебрежимо малка величина (3 км/ч) не беше прието за отегчаващо обстоятелство, което влияе върху тежестта на отговорността, но не и върху задължителното налагане на лишаването от правоуправление.

3. Разноски и диспозитивно начало в наказателния процес. В Решение № 524 от 5.12.2025 г. по н. д. № 890/2025 г. на ВКС (II н. о.) се разглежда въпросът за разноските по делото, свързано с престъпление по чл. 343, ал. 3 НК. ВКС изясни, че при решаване на съдбата за разноските е приложимо изцяло диспозитивното начало. Съдът не може да намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение по служебен почин, ако не е направено изрично искане за прекомерност от насрещната страна. Това е важно за страните, които търсят възмездие за сторените разходи по защитата или обвинението.

4. Условното осъждане и общественият ефект. В Решение № 478 от 8.10.2024 г. по н. д. № 683/2024 г. на ВКС (II н. о.) се разглежда жалба, която твърди, че условното осъждане създава впечатление за безнаказаност. ВКС отговори, че съдът е този, който индивидуализира наказанието в рамките на закона, и че прилагането на института на условното осъждане не води до пълна безнаказаност, тъй като деецът остава с присъда и с наложени допълнителни наказания, включително лишаване от правоуправление. ВКС отмени решението на въззивния съд и върна делото за ново разглеждане, подчертавайки необходимостта от надлежно мотивиране на становището относно начина на изтърпяване на наказанието.

5. Привилегираният състав и неговото приложение. В Решение № 4 от 5.02.2021 г. по н. д. № 923/2020 г. на ВКС (I н. о.) се разглежда въпросът за приложението на привилегирания състав по чл. 343а НК. Съдът анализира дали условията за смекчаване на отговорността са налице, което пряко влияе върху размера на основното наказание и, косвено, върху срока на лишаването от правоуправление, ако то се налага заедно с лишаване от свобода.

Чести грешки

• Липса на причинна връзка: Честа грешка е твърдението, че всяко нарушение на ЗДвП автоматично води до наказателна отговорност по чл. 343 НК. Както е посочено в Решение № 263 от 7.03.2016 г., нарушението трябва да е в причинна връзка с настъпилия резултат.
• Неправилно отчитане на смекчаващи обстоятелства: Както е видно от Решение № 128 от 5.04.2023 г., възрастта на жертвата не е смекчаващо обстоятелство за дееца, а високата възраст не оправдава по-леко наказание.
• Игнориране на диспозитивното начало при разноски: Страните често забравят да направят изрично искане за прекомерност на разноските, което лишава съда от правомощието да ги намали, както е изяснено в Решение № 524 от 5.12.2025 г.
• Грешно разбиране на „безнаказаността“: Твърдението, че условното осъждане означава липса на наказание, е погрешно. Лишаването от правоуправление се налага задължително, дори при условно лишаване от свобода, което е реална и тежка последица за дееца.
• Немотивирано оспорване на справедливостта: В касационните жалби често се оспорва справедливостта на наказанието без конкретни правни аргументи, свързани с чл. 348, ал. 1, т. 5 НПК, което води до оставяне на жалбата без уважение.

Как се води казусът

За страната, която иска (частен обвинител/граждански ищец):

1. Необходимо е да се съсредоточи върху установяването на причинната връзка между конкретното нарушение на правилата за движение и настъпилия тежък резултат.
2. Трябва да се аргументират отегчаващите обстоятелства, като се избягват неоснователни твърдения (напр. за възрастта на жертвата), които ВКС е отхвърлил.
3. При претенции за разноски, трябва да се направи изрично искане за присъждането им и да се обоснове тяхната необходимост и размер.
4. В касационната жалба да се акцентира върху грешки в прилагането на материалния закон или на процесуалните правила, които са повлияли на изхода на делото.

За страната, която се брани (подсъдим/защитник):

1. Да се оспори причинната връзка между допуснатото нарушение и резултата, ако такова липсва или е прекъснато.
2. Да се аргументират смекчаващи обстоятелства, които са релевантни за личността на дееца и за поведението му след извършване на деянието (напр. оказване на помощ, ако е реално извършено).
3. Да се оспори справедливостта на наказанието, като се посочат конкретни пропуски в мотивите на съда за отмерването му, а не общи твърдения за „несправедливост“.
4. Да се направи искане за прекомерност на разноските, ако те са прекалено високи, за да може съдът да ги намали.
5. Да се анализира възможността за прилагане на привилегирания състав по чл. 343а НК, ако условията са налице.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 343 НК

• Решение № 321 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1673/2011 г — Причинно-следствената връзка се разглежда на плоскостта на фактическото протичане на събитието, а вината – на плоскостта на личното поведение.
• Решение № 130 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 44/2010 г — Във всички случаи, обаче, се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена пътна инфраструктура относно режима на скоростта, очертан в раздел IV на гл.