Разпоредба чл. 21 от СК (ВКС) — устойчива практика (77 решения)

В правната практика на Върховния касационен съд (ВКС) разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс (СК) заема централно място при спорове за собственост, възникнали между бивши или настоящи съпрузи. Практическият въпрос, който често се поставя пред съдилищата, е дали вещно право, придобито по време на брака, попада в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), дори когато е вписано единствено на името на единия от съпрузите. Честотата на тези казуси се дължи на факта, че много имоти и вещи се придобиват с лични средства на единия съпруг, но по време на брака, което поражда презумпцията за съвместен принос. Устойчивата практика на ВКС, обхващаща десетки решения, изяснява границите на тази презумпция и условията за нейното опровергаване.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 21 СК, изменен с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., установява следните правни положения:

• Алинея 1: Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Това правило е императивно и важи независимо от това на чие име са придобити правата. Ключовият елемент тук е връзката между придобиването „по време на брака“ и наличието на „съвместен принос“.
• Алинея 2: Законът дефинира съвместния принос широко. Той може да се изрази не само във влагане на парични средства, но и в труд, грижи за децата и работа в домакинството. Това означава, че липсата на финансов принос от страна на единия съпруг не лишава автоматично от право на дял, ако той е допринесъл по другите посочени начини.
• Алинея 3: Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това е правна презумпция, която прехвърля тежестта на доказване върху страната, която твърди, че придобиването е станало изцяло с лични средства на единия съпруг и без принос от другия.
• Алинея 4: Искът за липса на съвместен принос е легитимиран за предявяване от два кръга субекти: съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и наследник на съпруг.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на решенията на ВКС разкрива няколко ключови извода, които формират устойчивата практика по чл. 21 СК:

1. Необходимост от другарство на съпрузите при вещни искове. В Определение № 2891 от г. на ВКС по гр. д. № 4327/2025 г., IV г. о., ГК, се подчертава, че при предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, другарството на съпрузите е необходимо. Това произтича от естеството на спорното правоотношение, тъй като правото е общо и неразделно до момента на разделяне.

2. Доказване на трансформацията на лични средства. В Определение № 3643 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3811/2024 г., I г. о., ГК, съдът отхвърля касационно обжалване, като констатира, че не е установено цената на имота да е изплатена със средства от продаден личен имот. Съдът приема, че без доказано възмездно придобивно основание и проследяемост на средствата, не може да се установи трансформация на лични средства, което би опровергало презумпцията за съвместен принос.

3. Тълкуване на „нужда на семейството“ и заеми. В Определение № 2562 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2022 г., I г. о., ГК, се разглежда въпросът дали покупка на имот задоволява „нужда на семейството“ по чл. 32, ал. 2 СК, когато съпрузите вече имат жилище. Съдът приема, че това е фактически въпрос, зависим от конкретните обстоятелства. Освен това, средствата, получени по договор за заем, не се третират автоматично като лични, ако не е доказано, че са служили за лични нужди, а не за семейни.

4. Вещна сила на пресъденото нещо в делбените производства. В Определение № 1332 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2023 г., I г. о., ГК, се потвърждава, че при делба на имот, собствеността на който е предмет на предишни влезли в сила решения по вещни искове, въззивният съд е длъжен да зачете силата на пресъденото нещо. Това означава, че ако в предишно производство е установено, че имотът е лична собственост на единия съпруг (чрез опровергаване на чл. 21 СК), това установяване е задължително за делбеното производство, освен ако не са настъпили нови факти.

5. Критерии за „очевидна неправилност“. Много от определенията (напр. Определение № 3643 от 11.07.2025 г. и Определение № 1332 от 21.03.2024 г.) подчертават, че касационно обжалване не се допуска, ако решението не страда от „очевидна неправилност“. Такава е налице само при особено тежка степен на нарушение на императивна норма или грубо нарушение на процесуалните правила. Простото несъгласие с фактическите изводи на съда относно наличието или липсата на съвместен принос не е основание за допускане до касация.

Чести грешки

При прилагането на чл. 21 СК страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Недооценяване на презумпцията: Страната, която твърди, че имотът е личен, често не представя достатъчно доказателства за произхода на средствата. Липсата на банкови преводи, разписки или нотариални актове за предишни продажби на лични имоти води до запазване на презумпцията за съвместен принос.
• Смесване на личен труд и финансов принос: Често се допуска грешка, че липсата на финансови средства от страна на единия съпруг автоматично означава липса на принос. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК, грижите за домакинството и децата са равнопоставен принос.
• Пропускане на другарството: При предявяване на иск за собственост или делба, игнорирането на необходимостта от включване на другия съпруг като състрана (другар) води до процесуални дефекти, които могат да доведат до отмяна на решението.
• Неправилно тълкуване на заеми: Твърдението, че средства са предоставени „под формата на парична помощ“ от трети лица, не е достатъчно, ако по делото е установено задължение за връщане (заем по чл. 240 ЗЗД). Такъв дълг обикновено се счита за общо задължение, ако е за семейни нужди, което подкрепя тезата за съвместен принос.
• Оспорване на фактическа оценка: Страните често подават касационни жалби, оспорвайки преценката на въззивния съд за доказателствата, без да обосноват „очевидна неправилност“ или противоречие с устойчива практика, което води до отказ за допускане до касация.

Как се води казусът

За страната, която претендира право на дял (ищец/съпруг):

1. Трябва да се позове на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, като посочи, че имотът е придобит по време на брака.
2. Следва да се опише приносът, ако е финансов, или да се твърди принос чрез труд и грижи за домакинството (чл. 21, ал. 2 СК).
3. При предявяване на иск за собственост, трябва да се осигури правилното процесуално представителство и да се включи другият съпруг като състрана, ако е необходимо.

За страната, която се брани (ответник/съпруг):

1. Трябва да опровергае презумпцията за съвместен принос, като представи доказателства за личен произход на средствата (трансформация).
2. Следва да се проследи веригата на средствата: от личен имот или лични спестявания до плащането на спорния имот.
3. Ако има предходни влезли в сила решения по вещни искове, трябва да се позове на силата на пресъденото нещо (чл. 108 ЗС, вр. чл. 21 СК).
4. При касационно обжалване, жалбата трябва да формулира ясен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК или да докаже очевидна неправилност, а не просто да оспорва фактическите изводи.

Процесуални аспекти

Нормата на чл. 21 СК е материалноправна, но нейното приложение е тясно свързано с процесуалните правила на ГПК. Повечето от цитираните актове са определения по чл. 288 ГПК, с които ВКС решава дали да допусне касационно обжалване на въззивни решения. Достъпът до касация е ограничен. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, обжалването се допуска само при наличие на противоречива практика, при липса на такава или при противоречие с нея, или при наличие на очевидна неправилност. В цитираните определения (напр. Определение № 2562 от 18.09.2023 г.) ВКС подчертава, че наличието на устойчива практика изключва основанието за достъп до касация, освен ако практиката не е неправилна или не се нуждае от промяна. Разноските за касационното производство се присъждат на основание чл. 78 ГПК, като размерът им зависи от доказаните разходи за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 21 СК

• Решение № 400 от г. на ВКС по гр. д. № 2688/2024 г — Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
• Решение № 123 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г — Обратно, когато завещаният имот не надвишава с 1/4 разполагаемата част от наследството, заветникът може да запази целия имот, като в този случай дължи на наследниците по закон пари според цената по време на намаляването.