Кога възниква иск по чл. 59 от ЗЗД и как Върховният касационен съд тълкува субсидиарния характер на вземането?

В практиката на българските съдилища един от най-честите правни спорове засяга т.нар. неоснователно обогатяване. Много често ищеците, след като не успеят да защитят правата си чрез договорни искове или искове за собственост, прибягват до предявяване на иск на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Този инструмент е мощен, но и изключително формален. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е изключително богата по тази тема, като са налични над 1132 решения, които формират устойчива линия. Ключовият въпрос, който съдът решава във всеки конкретен казус, е дали ищецът действително се е обеднял, дали ответникът се е обогатил без основание и, най-важното, дали няма друг правен път за защита, който да изключва приложението на тази норма.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е разположена в раздела за неоснователното обогатяване. Тя установява две основни условия за възникване на вземането, които трябва да бъдат кумулативно изпълнени.

Съгласно ал. 1 на чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването на другия. Това означава, че размерът на присъдената сума е ограничен от по-малкото от двете стойности – или стойността на обогатяването на ответника, или стойността на обедняването на ищеца. Нормата не предвижда възстановяване на цялата стойност на имуществото, ако то е по-голямо от реалната загуба на ищеца.

Ал. 2 на чл. 59 от ЗЗД въвежда принципа на субсидиарност. Тя гласи, че правото на иск по чл. 59 от ЗЗД възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Това е процесуално и материалноправно ограничение. Ако ищецът има договорно право или право на собственост, което може да реализира чрез специфичен иск (напр. иск за нищожност, иск за отмяна, виндикаторен иск), той не може да разчита на чл. 59 от ЗЗД. Тази алинея служи като „защитен клапан“, който предотвратява заобикалянето на специалните правни режими чрез общата норма за неоснователно обогатяване.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на реални съдебни актове на ВКС разкрива конкретни сценарии, в които нормата се прилага или се отказва да се приложи.

В Решение № 50089 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 521/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, ВКС разглежда спор между търговско дружество и община за разходи по строително-монтажни работи. Искът е предявен на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД (водене чужда работа без поръчка), но в контекста на връзка с чл. 59 от ЗЗД. Съдът отменя въззивното решение и постановява ново, с което осъжда Община Русе да заплати разликата в дължимата стойност на извършените работи. Това показва, че когато липсва договорна връзка, но е извършена дейност в полза на друг субект, съдът защитава интересите на извършителя, като прилага разпоредбите за неоснователно обогатяване и водене чужда работа, като изчислява стойността на реалните разходи.

В Определение № 1041 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, се разглежда казус, свързан с ползване на имот без основание. ВКС допуска касационно обжалване на решение, с което е потвърдено осъждане на Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати лихви за забава върху обезщетение за ползване на имот. Въпреки че в заглавието на акта се посочва чл. 59 ЗЗД, съдът анализира връзката с чл. 86, ал. 1 ЗЗД (забава). Това демонстрира, че когато имотът е ползван без правно основание, ищецът може да претендира обезщетение за ползването, което по своята същност е форма на неоснователно обогатяване на ползвателя, и да търси лихви за забавено плащане на това вземане.

В Определение № 673 от 9.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1429/2025 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Вероника Николова, ВКС разглежда иск, основан на чл. 59 – чл. 61 ЗЗД. Съдът допуска касационно обжалване на решение на Варненски апелативен съд. В мотивите си ВКС подчертава, че твърденията за нарушение на процесуални правила (чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК) не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, ако не е налице явна необоснованост или прилагане на несъществуваща норма. Това решение е важно, защото показва, че приложението на чл. 59 ЗЗД изисква стриктно спазване на фактическите констатации. Ако въззивният съд е направил груби логически грешки при установяването на факта на обогатяването, това може да е основание за касационен контрол, но само в рамките на строгите критерии на ГПК.

В Определение № 7 от 8.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1319/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, се разглежда спор за отнемане на движима вещ (силозно стопанство). ВКС допуска касационно обжалване, за да провери дали са нужни специални знания за определяне дали вещта е трайно прикрепена към земята. Въпреки че основният иск е свързан с престъпно обстоятелство и чл. 110 ЗС, връзката с чл. 59 ЗЗД е в основата на претенцията за обезщетение за стойността на присвоеното имущество. Съдът указва, че фактическите обстоятелства, като характера на вещта и начина на нейното ползване, изискват експертиза, което е критично за доказване на размера на обедняването и обогатяването.

Чести грешки

При предявяване на искове по чл. 59 от ЗЗД страните често допускат следните грешки:

• Пренебрегване на субсидиарността: Ищеците често предявяват иск по чл. 59 ЗЗД, въпреки че имат договорна връзка с ответника. Ако съществува валиден договор, искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, тъй като съществува „друг иск“ за защита.
• Грешно изчисляване на размера: Честа грешка е искането на пазарната стойност на имуществото, вместо на реалното обедняване на ищеца или обогатяването на ответника. Нормата ограничава отговорността до по-малката от двете стойности.
• Липса на доказателства за „безоснователност“: Ищеците не доказват, че обогатяването на ответника е станало без правно основание. Трябва да се докаже, че липсва договор, закон или съдебно решение, което да оправдава прехвърлянето на имуществената стойност.
• Смесване с деликтна отговорност: Неоснователното обогатяване не изисква противоправност или вина. Ищеците понякога се опитват да докажат виновно поведение, което е излишно и може да доведе до отхвърляне на иска, ако не е налице реално имуществено обедняване.
• Неправилно определяне на началния момент за лихвата: В много казуси, като този по Определение № 1041 от 9.11.2017 г., лихвата се дължи от датата на предявяване на иска или от датата на забавата, а не автоматично от датата на обогатяването, ако не е поискана преди това.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищеца), стратегията трябва да бъде следната:

1. Проверка за наличие на друг иск: Първата стъпка е правен анализ дали съществува договор, право на собственост или друг специален иск. Ако такъв съществува, искът по чл. 59 ЗЗД няма да бъде уважен.
2. Доказване на имуществената промяна: Трябва да се представят документи, че имуществото е преминало от ищеца към ответника (напр. платежни документи, актове за предаване, фактури).
3. Доказване на липсата на основание: Трябва да се твърди и докаже, че прехвърлянето не е станало по договор, по закон или по съдебно решение.
4. Изчисляване на размера: Трябва да се направи преценка на стойността на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и да се избере по-малката стойност за искане.

За страната, която се брани (ответника), отбраната трябва да се съсредоточи върху:

1. Наличие на правно основание: Доказване, че обогатяването е станало по договор, по закон или по съдебно решение.
2. Липса на обедняване: Доказване, че ищецът не е понесъл реална имуществена загуба.
3. Липса на връзка между обогатяването и обедняването: Доказване, че обогатяването на ответника не е станало „за сметка на“ ищеца, т.е. липса на пряка причинна връзка.
4. Процесуални възражения: Ако искът е предявен, въпреки че съществува договорен иск, да се направи възражение за недопустимост на иска поради субсидиарния характер на чл. 59 ЗЗД.

Процесуални аспекти

Исковете по чл. 59 ЗЗД са граждански или търговски искове. Обжалването на съдебните актове се извършва по реда на ГПК. Както се вижда от предоставените актове, ВКС допуска касационно обжалване, когато има противоречие в практиката или когато решението е в явна необоснованост (чл. 280 ГПК). Таксите за касационно обжалване се внасят по сметка на ВКС, както е посочено в Определение № 1041 от 9.11.2017 г. (напр. 268.99 лв. и 283.15 лв. за държавна такса). Разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат на страната, която печели делото, ако са представени съответните договори и доказателства за плащане, както е в Определение № 673 от 9.03.2026 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 59 ЗЗД

• Решение № 211 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 393/2009 г — При конкуренция на вещни права законът дава предимство на ползувателите.
• Решение № 291 от 2.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г — Законът забранява неоснователното обогатяване на едно лице за сметка обедняването на друго.