Как се определя режимът на лични отношения и родителските права по чл. 59, ал. 4 от СК?

Разводът е един от най-стресиращите правни процеси, особено когато в него са замесени малолетни или ненавършили пълнолетие деца. Практиката показва, че най-честият и най-конфликтен въпрос в тези производства не е самият факт на развода, а решаването на въпросите, свързани с отглеждането, възпитанието и личните отношения с децата. Когато родителите не могат да постигнат споразумение, съдът е длъжен да намеси служебно и да определи кой родител ще упражнява родителските права, при кого ще живеят децата и какъв ще бъде режимът на личните им отношения с другия родител. Този процес се регулира от чл. 59 от Семейния кодекс (СК), като ал. 4 на тази разпоредба играе ключова роля, тъй като задава критериите, по които съдът трябва да прецени всички обстоятелства. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща над 57 решения, демонстрира, че прилагането на тези критерии изисква задълбочен анализ на конкретните факти, а не механично прилагане на формули.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, в действащата си редакция (изменена с ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.), гласи, че съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Законът изброява конкретни критерии, които трябва да бъдат взети предвид. Първият критерий са възпитателските качества на родителите. Това не е субективна преценка на личността им, а обективен анализ на способността им да възпитават детето в дух на морал и дисциплина. Вторият критерий са полаганите до момента грижи и отношение към децата. Съдът разглежда кой родител е бил по-ангажиран с ежедневните нужди на детето преди развода. Третият критерий е желанието на родителите, но то не е абсолютно, а се преценява в контекста на интереса на детето.

Четвъртият критерий е привързаността на децата към родителите. Това включва емоционалната връзка и психологическата зависимост на детето от всеки от родителите. Петият критерий е полът и възрастта на децата, които могат да наложат специфични изисквания за грижа, особено при по-малки деца или тийнейджъри. Шестият критерий е възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, като например баби и дядовци, които могат да подпомагат родителския труд. Седмият критерий е социалното обкръжение, което включва средата, в която детето ще живее, и влиянието ѝ върху неговото развитие. Осмият и последен изброен критерий са материалните възможности на родителите, които обаче не са решаващи сами по себе си, а се разглеждат в съвкупност с останалите фактори.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на ВКС демонстрира, че прилагането на чл. 59, ал. 4 СК изисква баланс между интересите на детето и правата на родителите. В Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV г. о., ГК, съдът разглежда сложна ситуация, при която двете деца живеят разделено при различните родители. ВКС подчертава, че когато съдът постанови децата да живеят разделено, той следва да съобрази режимите им на лични отношения с другия родител така, че между самите деца също да се осъществяват контакти. Това е извод, който произтича пряко от интереса на децата да поддържат братски/сестрински връзки, дори когато родителските им отношения са прекъснати.

В Решение № 774 от г. на ВКС по гр. д. № 706/2025 г., IV г. о., ГК, се разглежда правото на прародители (дядо и баба) на лични отношения с внучката им. ВКС потвърждава, че личните отношения на прародителите се осъществяват съвместно с родителя, при когото детето живее, или в рамките на определения за него режим. Съдът детайлно описва механизми за координация, като задължава родителите да уведомяват писмено за ползването на платен годишен отпуск, за да не се припокриват контактите. Това показва, че при прилагането на чл. 59, ал. 4 СК, съдът може да въвежда конкретни процедурни задължения за родителите, за да гарантира реалната възможност за осъществяване на личните отношения.

В Определение № 1340 от 12.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2023 г., III г. о., ГК, съдът отхвърля касационна жалба, като подчертава, че при спорове за родителски отношения касационният съд има служебното задължение да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. ВКС посочва, че не може да извършва анализ на доказателствата във фазата на допускане, но ако от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива нарушение на императивни норми, решението не е очевидно неправилно. Това потвърждава, че преценката на критериите по чл. 59, ал. 4 СК е прерогатив на фактическите инстанции, стига да е мотивирана.

В Решение № 147 от 10.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4889/2021 г., IV г. о., ГК, се потвърждава правото на бабата на лични отношения с внучката ѝ. ВКС приема, че е естествено внуците и техните прародители да поддържат лични отношения, тъй като това е самостоятелна категория семейни отношения. Съдът определя конкретни дни за контакти, включително през лятната ваканция и рождените дни, като задължава майката да уведомява за отпуска си. Това илюстрира как съдът балансира интересите на детето, майката и бабата, като взема предвид възможността за помощ от трети лица (бабата) и социалното обкръжение.

В Решение № 39 от г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о., ГК, се посочва, че част от критериите, от които се ръководи съдът при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 4 СК, включват и интереса на детето да не бъде отчуждавано от единия от родителите. ВКС подчертава, че родителското отчуждение не е в ничий интерес и че съдът трябва да вземе мерки за предотвратяването му, включително чрез изслушване на вещо лице-психолог, ако има данни за такова отчуждение.

Чести грешки

Първата честа грешка е игнорирането на привързаността на детето към второстепенен родител. Съдът не трябва да разглежда само кой родител е „по-добър“, а кой е по-подходящ за конкретното дете, като вземе предвид емоционалната връзка с бащата, дори ако майката е основният възпитател.

Втората грешка е механичното определяне на издръжката без преценка на материалните възможности и условията на живот преди развода. Чл. 59, ал. 5 СК изисква издръжката да осигури същите условия, освен ако това не създаде особени затруднения, но често съдилищата пропускат да мотивират защо са определили конкретен размер.

Третата грешка е липсата на конкретика в режима на личните отношения. Определянето на „свободни контакти“ без уточняване на дни, часове и места за предаване на детето води до конфликти и невъзможност за изпълнение на решението.

Четвъртата грешка е пренебрегването на мнението на детето. Съгласно чл. 59, ал. 6 СК, съдът е длъжен да изслуша децата при условията на Закона за закрила на детето, но в практиката това често се пропуска или се извършва формално.

Петата грешка е игнорирането на ролята на прародителите. Въпреки че чл. 59, ал. 4 СК споменава помощта от трети лица, съдилищата понякога отказват да уредят личните отношения на баби и дядовци, позовавайки се на липса на споразумение, без да преценят интереса на детето.

Как се води казусът

За страната, която иска промяна на режима или родителските права, е критично да подготви доказателства за всички критерии по чл. 59, ал. 4 СК. Това включва представяне на документи за доходите, свидетелски показания за възпитателските качества и полаганите грижи, както и искане за изслушване на детето и изготвяне на становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако има данни за родителско отчуждение, трябва да се поиска назначаване на вещо лице-психолог.

За страната, която се брани, стратегията трябва да бъде фокусирана върху доказването на стабилност и постоянство в грижите за детето. Трябва да се представят доказателства за социалното обкръжение, в което детето живее, и за възможностите за помощ от близки роднини. Важно е да се оспори всяко твърдение за отчуждение, като се демонстрира готовност за сътрудничество с другия родител и за осигуряване на лични отношения.

Възниква въпросът дали нормата е процесуална. Чл. 59 от СК е материалноправна норма, но производството по нея се води по реда на ГПК. Решенията по чл. 59 СК се обжалват по общия ред на ГПК. Касационното обжалване е ограничено, като ВКС проверява за допускане на жалбата по чл. 280 ГПК. В Определение № 1340 от 21.03.2024 г. ВКС подчертава, че не може да преценява доказателствата, а само дали има очевидна неправилност или нарушение на императивни норми. Сроковете и таксите се определят от ГПК, като за касационна жалба се дължи държавна такса, а разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат по чл. 78 ГПК, както е видно от цитираните решения.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 59 СК

• Решение № 150 от г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г — Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно чл.
• Решение № 83 от г. на ВКС по гр. д. № 1609/2010 г — Като основания за исканата отмяна, молител ката сочи хипотезите на чл.