Table of Contents

Връчване на съобщения на търговец: кога адресът в регистъра е решаващ?

Един от най-честите практически спорове в търговското и гражданското съдопроизводство се отнася до редовността на призоваването на юридически лица и търговци. Когато ответникът не се яви в съдебно заседание, а впоследствие поиска отмяна на решението по чл. 303 ГПК, основният въпрос е дали съобщението е било връчено правилно. Върховният касационен съд (ВКС) е утвърдил устойчива практика по чл. 50, ал. 1 от ГПК, която защитава правната сигурност и бързината на производството. Тази норма прехвърля риска от непознаване на адреса върху самото юридическо лице, което е длъжно да поддържа актуални данни в съответния регистър.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 50, ал. 1 от ГПК (в сила от 30.06.2021 г.) установява ясно правило за мястото на връчване. За търговец и за юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, мястото на връчване е последният посочен в регистъра адрес. Това означава, че съдът не е длъжен да издирва реалното местонахождение на управителя или на канцеларията, ако те не съвпадат с данните в Търговския регистър или в Агенцията по вписванията.

Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Това е ключовата санкционна разпоредба, която предотвратява злоупотребите с процесуални срокове чрез умишлено скриване на адреса.

Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Ако връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Важно е да се отбележи, че второ уведомление не се залепва.

За специфичен кръг субекти – кредитни и финансови институции, застрахователни дружества, доставчици на енергия, газ, пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители – връчването се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен адрес.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва строга защита на принципа за доверие в регистъра. В Решение № 71 от 6.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1138/2009 г., II т. о., ТК, съдът приема, че липсва законово задължение обстоятелствата във връзка с призоваването на страна-търговец да бъдат установени с подписа на свидетел, за разлика от призоваването на физически лица. В този казус е отхвърлено твърдението, че последващото намиране на дружеството на същия адрес е от значение за редовността на призоваването, тъй като преценката се извършва на база данните, отразени в призовката за конкретното дело.

В Определение № 384 от 24.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1936/2021 г., I т. о., ТК, се потвърждава, че при липса на вписан нов адрес, съобщенията се смятат за редовно връчени. Съдът не допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд е приложил правилно нормата, без да е необходимо да се доказва реалното получаване на документите от управителя, ако адресът в регистъра е бил използван за връчването.

В Решение № 116 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 287/2010 г., II т. о., ТК, се подчертава, че съдът няма задължение да установява връзка по телефона с търговеца. Това допълва практиката, че формалното спазване на адреса от регистъра е достатъчно за редовност на връчването, без съдът да е длъжен да предприема допълнителни издирвателни действия.

В Решение № 99 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 187/2010 г., II т. о., ТК, се посочва, че призовката е официален свидетелстващ документ. Ненамирането на страната на адреса, на който тя сама се е адресно регистрирала, е основание за призоваването й чрез залепване на уведомление. Това решение затвърждава отговорността на юридическото лице да поддържа актуален адрес.

В Решение № 741 от 28.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 279/2002 г., I г. о., се приема, че ненамирането на страната на адреса, на който сама се е адресно регистрирала, е основание за призоваването й чрез публикация или залепване, в зависимост от реда, предвиден в тогавашната редакция на ГПК. Принципът за доверие в регистъра е бил прилаган последователно и преди актуализациите на закона.

В Определение № 594 от 19.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2063/2014 г., II т. о., ТК, се разглежда допустимостта на касационно обжалване, свързано с въпроси на връчването. Съдът потвърждава, че при спазване на чл. 50, ал. 1 ГПК, липсва основание за отмяна на решението по чл. 303 ГПК, тъй като правото на защита не е било ограничено, а е било упражнено в условията на поеман риск от страна на търговеца.

Чести грешки

Твърдение, че връчването е нередовно, защото управителят не е бил физически на адреса. Практиката на ВКС е категорична: ако адресът в регистъра е верен, липсата на управителя не е основание за нередовност.
Опит за доказване на редовност чрез получаване на кореспонденция от други лица на същия адрес. В Решение № 71 от 6.04.2010 г. се приема, че фактът на последващо намиране на дружеството на същия адрес е без значение за преценката на конкретното връчване.
Искане съдът да извърши телефонно обаждане или лично издирване преди да приложи чл. 50, ал. 1 ГПК. Съдът няма такова задължение, както е прието в Решение № 116 от 25.06.2010 г.
Невписване на новия адрес в Търговския регистър след преместване. Това е най-честата грешка, която води до автоматично смятане на съобщенията за редовно връчени, дори лицето да не ги е получило реално.
Смесване на реда за връчване на обикновени търговци с този за специалните субекти (банки, застрахователи). За последните връчването е само по електронен път, а не чрез залепване на уведомление.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищца), стратегията е проста: тя трябва да поиска връчване на последния вписан в регистъра адрес. В молбата за откриване на производство или в исковата молба е необходимо да се посочи точният адрес от Търговския регистър. Ако връчването е неуспешно, ищцът трябва да настоява съдът да приложи чл. 50, ал. 1 ГПК и да приеме връчването за редовно чрез залепване на уведомление, без да чака повторно връчване.

За страната, която се брани (ответник), която е получила решение по задочно производство, пътят за защита е ограничен. Ако адресът в регистъра е бил актуален, молбата за отмяна по чл. 303 ГПК е обречена на неуспех. Единствената възможност е да се докаже, че адресът в регистъра е бил грешен или неактуален в момента на връчването, и че лицето е полагало необходимата грижа да го актуализира, но е възпрепятствано от обективни причини. В противен случай, рискът от непознаване на адреса е поет от търговеца.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се прилага в гражданското и търговското съдопроизводство. Актове, които могат да бъдат обжалвани или за които се търси отмяна поради нередовно връчване, са решенията, постановени по задочно производство. Срокът за подаване на молба за отмяна по чл. 303 ГПК е 30 дни от съобщаването на решението. Държавната такса за касационно обжалване или за молба за отмяна се определя съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. В Определение № 1932 от 16.04.2025 г. се посочва примерна сума за държавна такса по касационно производство – 248.74 лв., която трябва да бъде внесена в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за допускане на касацията.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 50 ГПК

Решение № 417 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 788/2009 г — Когато такова задължение е предвидено в КТД, доказването на изпълнението му е чрез установяване на факта, че решението на синдикалното ръководство е било обективирано в писмен документ, който е достигнал до работодателя.
Решение № 436 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2009 г — Поддържа, че районният съд в Пазарджик е разгледал делото без участието й в процеса, като е приложил разпоредбата на чл.