Отговорност на държавата за незаконни действия: Практика по чл. 2, ал. 1 от ЗЗД и чл. 2 ЗОДОВ
В правната практика на Република България един от най-честите и сложни казуси е търсенето на обезщетение за вреди, причинени от незаконни действия на държавни органи. Въпреки че заглавието на темата споменава чл. 2, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в действителност действащият текст на тази разпоредба е отменен с изменение на Държавен вестник, бр. 27. В съвременната съдебна практика, особено при дела срещу държавата за незаконно наказателно преследване или административни действия, основната материалноправна норма е чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Тази норма утвърждава принципа, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени от незаконни действия на техните органи, ако тези действия не са извършени в изпълнение на съдебно решение.
Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е изключително богата в тази област, с над 1100 решения, които формират устойчива позиция. Ключовият въпрос за страните в процеса е дали съществуваща трайна съдебна практика по въпроса, което пряко влияе върху допустимостта на касационно обжалване по чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Какво точно казва разпоредбата
Тъй като цитираният в заглавието текст на чл. 2, ал. 1 от ЗЗД е отменен, настоящият анализ се фокусира върху действащата норма, която е предмет на цитираните решения – чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Тази разпоредба установява отговорност на държавата и общините за вреди, причинени от незаконни действия на техните органи, ако тези действия не са извършени в изпълнение на съдебно решение. Отговорността възниква независимо от вината на длъжностното лице, стига да е налице незаконност на действието и причинна връзка с претърпените вреди. В контекста на цитираните актове, нормата се прилага заедно с чл. 52 от ЗЗД, който урежда общите правила за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на предоставените решения на ВКС разкрива ясни критерии за прилагане на нормата и за допускане на касационно обжалване. Съдът последователно подчертава, че когато правната норма е ясна и съществува трайна практика, касационното обжалване не се допуска.
1. Липса на основание за касация при ясна норма и трайна практика. В Определение № 720 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2019 г., IV г. о., съдът отхвърля касационно обжалване, тъй като по поставения правен въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба. Съдът констатира, че съществува „трайна и многобройна задължителна съдебна практика“, която не изисква промяна. Това означава, че страните не могат да използват касационната инстанция за преосмисляне на въпроси, които вече са решени единодушно от съдилищата.
2. Необходимост от конкретна обосновка за „развитие на правото“. В същото Определение № 720 от 8.10.2019 г. се изяснява, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за „развитие на правото“ е налице само когато произнасянето е наложено от непълнота на закона или тълкуване, което ще отстрани неяснота. Жалбоподателят трябва да обоснове как точно поставеният въпрос допринася за точното прилагане на закона, а не просто да повтаря касационни оплаквания.
3. Преценка на неимуществените вреди и допускане на касация. В Определение № 1116 от г. на ВКС по гр. д. № 3713/2025 г., IV г. о., съдът допуска касационно обжалване в частта за неимуществените вреди, но го отхвърля за имуществените. Това показва, че при определяне на размера на обезщетението за морални вреди, съдът може да види основание за касация, ако има нужда от прецизиране на критериите. В решението се изброяват фактори като „емоционално и психическо състояние“, „обществен отзвук“ и „степента на накърняване на доброто име“, които трябва да се съобразят при преценката.
4. Бланкетни позовавания не са достатъчни. В Определение № 241 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2019 г., III г. о., съдът отхвърля касационно обжалване, тъй като касаторът „бланкетно се позовава“ на основанието по чл. 280, т. 3 ГПК без да изложи обосновка. Съдът подчертава, че приложимите норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а съществуващата практика е последователна и не изисква осъвременяване.
5. Формулировка на правния въпрос. В Определение № 137 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2016 г., IV г. о., се изисква от касатора да изложи „ясна и точна формулировка на правния въпрос“. ВКС не е задължен да извежда въпроса от общото изложение на жалбата. Ако въпросите не са истински правни въпроси или касаят ясни норми (като чл. 52 ЗЗД), за които има обилна практика, обжалването не се допуска.
6. Очевидна неправилност като отделно основание. В Определение № 241 от 9.04.2020 г. се уточнява, че оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само след допускане на обжалването. Те не обосноват „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК, освен ако решението не е постановено в явно нарушение на закона или извън него.
Чести грешки
При воденето на дела за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:
* Неправилно формулиране на правния въпрос. Страните често поставят въпроси, които са фактически, а не правни, или които вече са разрешени от трайна практика. ВКС изисква въпросът да има значение за изхода на делото и да не е предмет на вече утвърдено тълкуване.
* Липса на обосновка за допускане на касация. Много жалбоподатели се позовават на чл. 280 ГПК, без да обяснят защо съществуващата практика е противоречива или защо законът е непълен. Бланкетните позовавания водят до отхвърляне на жалбата на стадия на допускането.
* Смесване на касационни основания с основания за допускане. Страните често представят оплаквания за грешна преценка на доказателства или нарушение на закона като основание за допускане на касация. Тези оплаквания се разглеждат само по същество, ако обжалването е допуснато.
* Непредставяне на доказателства за размера на неимуществените вреди. При претенции за морални вреди, липсата на конкретни данни за социалния статус, професионалната реализация и обществените последствия от незаконното действие води до необосновани претенции.
* Игнориране на изискването за незаконност. За да възникне отговорност по чл. 2 ЗОДОВ, действието на държавния орган трябва да е обявено за незаконно. Претенции за вреди от законни действия, макар и неблагоприятни, не попадат в хипотезата на нормата.
* Невнесена държавна такса. Както се вижда от Определение № 1116 от 9.03.2026 г., неспазването на срока за внасяне на държавна такса за разглеждане по същество води до връщане на касационната жалба.
Как се води казусът
За страната, която претендира обезщетение (ищец/касатор):
1. Доказване на незаконността. Първата стъпка е да се представи влязло в сила съдебно решение или акт, който обявява действието на държавния орган за незаконно.
2. Доказване на вредите. Ищецът трябва да представи конкретни доказателства за имуществените вреди (разходи, пропуснати ползи) и за неимуществените вреди (страдания, накърняване на престижа).
3. Правилно формулиране на касационния въпрос. При обжалване пред ВКС, въпросът трябва да е правен, да има значение за изхода и да сочи към противоречива практика или непълнота в закона.
4. Внасяне на такси. Спазване на сроковете за внасяне на държавна такса за касационно обжалване по същество.
За страната, която се брани (ответник/Прокуратура):
1. Възражение срещу незаконността. Ако действието е било законно или в изпълнение на съдебно решение, това е пълно основание за отхвърляне на иска.
2. Оспорване на причинната връзка. Доказване, че претърпените вреди не са пряка последица от оспорваното действие.
3. Възражение срещу размера. Оспорване на прекомерния размер на претендираните неимуществени вреди, като се позовава на критериите, разработени в практиката на ВКС.
4. Процесуални възражения. Посочване на липсата на правен интерес или на допустимостта на жалбата, ако въпросите са фактически или вече са решени от трайна практика.
Процесуални аспекти
Производството по тези дела се води по реда на ГПК. Касационното обжалване се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК. Сроковете за обжалване са строго определени в ГПК, а държавната такса за касационно обжалване е 5 лв. за физически лица, както е посочено в Определение № 1116 от 9.03.2026 г. Прокуратурата е освободена от държавна такса. Определенията на ВКС за недопускане на касационно обжалване са окончателни и не подлежат на обжалване.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 2 ЗЗД
- Решение № 491 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 450/2008 г — В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на квоти от по 1/4 ид.части от празно място с площ по графични данни от около 1050 кв.м по скица от новия кадастрален план на град С., находящо се на ул.
- Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2024 г — М., против въззивно решение № 23/29.01.2024 г., постановено по в.