Как се извършва връчването на съдебни съобщения по чл. 42, ал. 1 от ГПК и какви са правните последици от неговото прилагане?

Върху правилното извършване на връчването на съдебни книжа се гради легитимността на цялото съдебно производство. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) демонстрира, че спорове относно начина на връчване, съгласно чл. 42, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), са сред най-честите основания за касационно обжалване. Тези спорове възникват, когато една от страните твърди, че не е била надлежно уведомена за съдебни действия, което води до нарушаване на правото ѝ на защита. Често срещани са и казуси, в които касаторите се опитват да оспорят валидността на решението, позовавайки се на формални дефекти при връчването, въпреки че съдът е приложил правилно разпоредбите на Задължителното наследствено право (ЗН) или други материални норми, свързани с процесуални действия.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ГПК, в редакцията, в сила от 30.06.2021 г., установява основните канали за връчване на съобщенията. Законът предвижда, че връчването се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Това са трите основни начина, които осигуряват доказателствена сигурност за получаването на акта.

В изключение от общия ред, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Тази разпоредба има за цел да гарантира достъп до правосъдие и в по-малките населени места, където липсват специализирани съдебни структури за връчване.

Важно е да се отбележи, че ал. 2 на чл. 42 ГПК предвижда, че по искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител, като разноските са за сметка на исканата страна. Ал. 3 допуска връчване по изключение чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма, но само когато връчването по реда на ал. 1 и 2 не е било осъществено или при наличие на бедствия и аварии. Ал. 4 е отменена.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва, че съдилищата тълкуват чл. 42, ал. 1 ГПК строго, но в контекста на общия ред за защита на правата на страните.

1. Необосноваността на оплакванията за формални нарушения при липса на реално увреждане. В Определение № 5741 от 10.12.2024 г. по гр. д. № 1199/2024 г., I г. о., ВКС отхвърли касационна жалба, в която се твърдеше нарушение на чл. 42, ал. 1 ГПК. Съдът прие, че оплакванията представляват субективни възгледи, а не реални процесуални нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на акта. Решението не е било очевидно неправилно, тъй като не са допуснати нарушения на императивни норми, гарантиращи обективното изясняване на спора.

2. Връзката между процесуалните нарушения и материалното право. В Определение № 3106 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 3675/2024 г., II г. о., ВКС разгледа жалба, позоваваща се на чл. 42, ал. 1, б. „б“ ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Съдът подчерта, че евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност, ако не се разкрива нарушение на императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи. Самата несъгласие с крайния резултат не е основание за допускане на касация.

3. Липса на основания за допускане при установена практика. В Определение № 2841 от 5.10.2023 г. по гр. д. № 967/2023 г., I г. о., ВКС отхвърли жалба, позоваваща се на чл. 42, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като приложи аналогия с процесуалните правила. Съдът установи, че няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от компетентен съд по редовна искова молба. Очевидната неправилност изисква видимо тежко нарушение, което не е било налице.

4. Отмяна на решение поради липса на надлежно доказателство за автентичност, свързано с процесуални действия. В Решение № 228 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г., II г. о., ВКС отмени решение на въззивния съд, което обявявало за нищожно саморъчно завещание. Въпреки че цитираната норма е чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН (във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН), логиката на съда показва, че липсата на надлежно назначена графологична експертиза (процесуално действие) води до необоснованост на изводите. Съдът даде ход на делото и допусна назначаване на експертиза, подчертавайки необходимостта от пълно изясняване на фактите преди постановяване на акт.

5. Допустимост на връчването чрез поща и куриер. В Решение № 12 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 4780/2021 г., I г. о., ВКС потвърди, че връчването чрез пощата или куриерска служба е допустимо, стига да е спазен изискването за препоръчана пратка с обратна разписка. Нарушаването на тези формалности може да доведе до незапознатост на страната, но само ако е довело до реално ограничаване на правото ѝ на защита.

6. Строгост при касационния контрол. В множество определения, като Определение № 811 от 21.12.2015 г. и Определение № 3 от 4.01.2021 г., ВКС подчертава, че оплакванията за нарушение на чл. 42 ГПК трябва да бъдат конкретни и да доказват, че липсата на връчване е довела до постановяване на акт в нарушение на закона. Общите твърдения за незапознатост не са достатъчни, ако не се посочат конкретните процесуални действия, които са били пропуснати.

Чести грешки

1. Смесване на субективни оплаквания с процесуални нарушения. Страните често твърдят, че не са получили съобщение, без да представят доказателства за това, или твърдят, че връчването е било извършено неправилно, без да посочат кое конкретно изискване на чл. 42, ал. 1 ГПК е нарушено.
2. Липса на връзка между нарушението и изхода на делото. Често касаторите не обосновават как точно липсата на надлежно връчване е повлияла на правото им на защита и на крайния изход на спора. ВКС изисква да се докаже, че нарушението е довело до постановяване на неправилно решение.
3. Погрешно тълкуване на изключителните случаи. Страните понякога твърдят, че връчването по телефон или електронен поща е недопустимо, без да отчитат, че това е възможно само при невъзможност за връчване по основния ред или при извънредни обстоятелства, както предвижда ал. 3.
4. Пропускане на сроковете за възражение. Ако страната е получила съобщение, но не е реагирала в срок, тя губи правото да се позовава на незапознатост, дори и да твърди, че връчването е било формално дефектно, ако дефектът не е лишил от възможност за защита.
5. Непредставяне на доказателства за разноски. В много случаи страните претендират разноски за касационно производство, но не представят доказателства за техния размер, което води до отхвърляне на претенцията, както е видно от Определение № 5741 от 10.12.2024 г.

Как се води казусът

За страната, която оспорва валидността на връчването:
1. Трябва да се идентифицира конкретно съобщение, което не е било получено или е било получено с дефект.
2. Да се посочи кое точно изискване на чл. 42, ал. 1 ГПК е нарушено (напр. липса на обратна разписка, връчване на грешен адрес, липса на съдебно учреждение при връчване чрез община).
3. Да се обоснове как това нарушение е довело до лишаване от правото на защита и е повлияло на изхода на делото.
4. Да се представят доказателства за липсата на получаване (напр. липса на подпис в регистъра, ако е възможно).

За страната, която се брани:
1. Да представи доказателства за надлежно извършено връчване (обратна разписка, подпис от получателя).
2. Да посочи, че дори и да има формален дефект, той не е повлиял на правото на защита на оспорващата страна, която е имала реална възможност да се запознае с делото.
3. Да твърди, че оплакванията са субективни и не представляват основание за нищожност или очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
4. Да претендира разноски, като представи доказателства за адвокатско възнаграждение и други направени разходи.

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Производствата, свързани с оспорване на валидността на връчването, обикновено протичат в рамките на касационното обжалване по чл. 280 и чл. 288 ГПК. Актовете, които се обжалват, са въззивни решения или определения, с които се отказва възстановяване на пропуснат срок поради липса на надлежно връчване.

Сроковете за касационно обжалване са строго определени в ГПК и зависят от вида на акта. За решения по чл. 280 ГПК срокът е един месец от съобщението. За определения по чл. 274, ал. 3 ГПК (частни жалби) сроковете са по-кратки.

Таксите за касационно обжалване са държавни такси, определени в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. ВКС присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, ако страната е представила доказателства за техните размери, както е видно от присъдените суми в определенията от 17.06.2025 г. (2700 лв.) и 5.10.2023 г. (1200 лв.). Липсата на доказателства за разноски води до невъзможност за тяхното присъждане, независимо от изхода на делото.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 42 ГПК

• Решение № 291 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г — Законът забранява неоснователното обогатяване на едно лице за сметка обедняването на друго.
• Решение № 6962 от 12.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2002 г — По действащото българско право престъпно действие може да бъде установено само с влязла в сила присъда на наказателния съд.