Table of Contents

Кога изтича срокът за обжалване на решение, обявено по чл. 315, ал. 2 ГПК?

Един от най-честите практически спорове в гражданското производство засяга началния момент на срока за обжалване на съдебни актове. Когато съдът не постанови решението си в края на заседанието, а посочи дата за неговото обявяване, възниква въпросът: от кога точно започва да тече двуседмичният срок за въззивна жалба? Този проблем е особено актуален за страните, които получават препис от решението по пощата, а не в съдебна зала. Неправилното изчисляване на срока води до отхвърляне на жалбата като просрочена, което лишава страната от възможност за защита на правата ѝ. Върховният касационен съд е формирал устойчива практика по този въпрос, която разграничава общия ред от специфичните ситуации при бързо производство и при липса на лично връчване.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регламентира процедурата по обявяване на съдебните решения. Съгласно буквалния текст на нормата, в заседанието за разглеждане на делото, след като съдът е приключил събирането на доказателствата и изслушването на устните състезания, той е длъжен да посочи деня, в който ще обяви решението си. Ключовият елемент на тази разпоредба е изричното указание, че от този ден тече срокът за обжалването на акта. Това означава, че законодателят е предвидил, че обявяването на решението в открито съдебно заседание е моментът, от който страните следва да започнат да броиха срока за жалба, тъй като именно тогава съдържанието на акта става официално известно.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е изяснила нюансите при прилагането на чл. 315, ал. 2 ГПК, особено когато връчването на препис от решението става по пощенски път или когато има промяна в датата на обявяване. Ето основните изводи, базирани на предоставените решения:

1. Общото правило за начало на срока. Съгласно Определение № 50 от 4.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 735/2009 г., III г. о., ГК, разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК изрично сочи, че срокът за обжалване започва да тече от деня, в който съдът в съдебно заседание е посочил, че ще обяви решението си. Логиката е, че от тази дата съдържанието на акта е станало известно на страната, ако тя е присъствала или е била редовно призована.

2. Изключение при връчване по чл. 7, ал. 2 ГПК. В същото Определение № 50 от 4.02.2010 г. е прието, че ако решението е било известено на страната в по-късен момент чрез изпращане на препис от него по пощата, срокът започва да тече от датата на връчването на преписа. ВКС приема, че да се твърди обратното би довело до неравностойно положение на страните и до фактически съкращаване на законоопределения двуседмичен срок, което противоречи на целта на закона.

3. Задължителна практика по Тълкувателно решение № 12/2012 г. В Определение № 190 от 13.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6948/2014 г., IV г. о., ГК, се потвърждава, че по-ранната практика, допускаща по-късно начало на срока при бързо производство, е преодоляна с Тълкувателно решение № 12/11.03.2012 г. на ОСГК на ВКС. Според тази задължителна практика, срокът тече от датата, посочена от съда за обявяване, освен ако не е изпратен препис от решението с други указания или ако решението е обявено след предварително посочената дата.

4. Липса на основание за касация при спазване на процедурата. В Определение № 5997 от 19.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4780/2024 г., IV г. о., ГК, съдът отхвърля искане за касационно обжалване, тъй като частната жалбоподателка е била редовно призована за заседанието, в което е посочена датата за обявяване на решението. Не е налице нарушение, ако страната не е поискала отлагане на заседанието или поправка на протокола, а е била уведомена за датата на произнасяне.

5. Ролята на доказателствената тежест при трудови спорове. Въпреки че чл. 315, ал. 2 ГПК е процесуална норма, нейното приложение често се преплита с материалноправни въпроси. В Определение № 274 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5726/2014 г., IV г. о., ГК, се разглежда случай, в който въззивният съд е допуснал неточно тълкуване на процесуалните правила, но е достигнал до правилен фактически извод. ВКС не допуска касационно обжалване, тъй като по същество е било проведено пълно и главно доказване, а липсата на указания за липсващи доказателства не е била в тежест на съда, когато доказателствената тежест е била на насрещната страна.

Чести грешки

Броене на срока от датата на получаване на преписа по пощата, когато страната е била в залата. Ако страната е присъствала на заседанието, в което е обявено решението, срокът тече от тази дата, а не от датата на пощенското изпращане на мотивите.
Игнориране на Тълкувателно решение № 12/2012 г. Много адвокати все още се позовават на остарели определения от 2009–2010 г., които са били преодолени от задължителната практика на ОСГК на ВКС.
Липса на искане за отлагане или поправка на протокола. Както е видно от Определение № 5997 от 19.12.2024 г., ако страната не е поискала отлагане на заседанието, в което е обявено решението, или не е оспорила протокола, тя не може впоследствие да твърди нарушение на правото ѝ на защита.
Смесване на процесуални срокове с материалноправни срокове. Грешка е да се бърка срокът за обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК със сроковете за предявяване на искове по трудовото законодателство.
Неосновано твърдение за неравностойно положение. ВКС приема, че неравностойното положение възниква само ако преписът е връчен по пощата, а не ако страната е била редовно призована и е можела да присъства.

Как се води казусът

За страната, която иска да обжалва решение, обявено по чл. 315, ал. 2 ГПК, стратегията трябва да бъде прецизна:

1. За ищеца/жалбоподателя: Първата стъпка е да се установи дали е присъствал в заседанието, в което е посочена датата за обявяване. Ако е присъствал, срокът е двуседмичен от тази дата. Ако не е присъствал, но е бил редовно призован, срокът също тече от датата на обявяване, освен ако не е налице изключение по Тълкувателно решение № 12/2012 г. (напр. промяна на датата). Ако преписът е изпратен по пощата, а страната не е била в залата, следва да се направи справка с датата на връчване на преписа, но само ако това е единственият начин за уведомяване. В жалбата следва да се посочи точно кога е получено съобщението, ако се твърди, че срокът е започнал по-късно.

2. За ответника/настрещната страна: Отговорът на жалбата трябва да включва възражение за просрочие, ако жалбата е подадена след изтичане на срока, изчислен по правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК. Следва да се цитира Тълкувателно решение № 12/2012 г. като задължителна практика. Ако жалбоподателят твърди, че е получил преписа по-късно, настрещната страна трябва да представи доказателства, че той е бил редовно призован за заседанието, в което е обявено решението, и че е имал реална възможност да го обжалва в срок.

Процесуални особености

Нормата е процесуална и се прилага в рамките на гражданското производство. Актовете, които се обжалват, са съдебните решения, постановени при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК. Срокът за обжалване е двуседмичен, като началният момент е критичен за допустимостта на жалбата. Таксите за обжалване са регламентирани от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и от адвокатските съвети. В предоставените решения се разглеждат и въпроси за разноските, като например в Определение № 274 от 23.02.2015 г. се осъжда касаторът да заплати 600 лв. юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна. Важно е да се отбележи, че определенията на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване, са окончателни и не подлежат на обжалване, както е посочено в повечето от цитираните актове.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 315 ГПК

Решение № 137 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2013 г — Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл.
Решение № 67 от 9.04.2014 г. на ВАС по гр. д. № 4085/2013 г — Д., е подала касационна жалба срещу решение № 38 от 12.03.2013 г.