Разпоредба чл. 79 от ЗЗД: Избор между изпълнение и обезщетение при неизпълнение на договор

В търговската и гражданската практика спорът за квалификацията на неизпълнението на договорно задължение е един от най-честите. Когато длъжникът не изпълни точно поетото задължение, кредиторът се изправя пред стратегически избор: да настоява за реалното изпълнение на договора, придружено с обезщетение за забавата, или да прекрати задължението за изпълнение и да поиска обезщетение за неизпълнение. Този избор не е свободен и безграничен, а е строго регламентиран от чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Нормата очертава границите между забавата и окончателното неизпълнение, като определя правата на страните в зависимост от характера на нарушението и наличието на интерес от изпълнението. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща стотици решения, включително в контекста на енергийни спорове, застрахователни отношения и трудови казуси, демонстрира, че правилното тълкуване на тази разпоредба е критично за успеха на исковите претенции.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 79 от ЗЗД установява две основни хипотези, които определят правното положение на кредитора при непълно или неточно изпълнение от страна на длъжника.

Съгласно ал. 1, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Това разграничение е фундаментално. Първата възможност предполага, че задължението остава в сила и длъжникът е в забавяне, което поражда право на обезщетение за вредите, причинени от закъснението. Втората възможност предполага, че кредиторът се отказва от изпълнението и търси компенсация за липсата на очакваното благо.

Ал. 2 въвежда важна корекция на правото на избор. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Тази разпоредба защитава длъжника от злоупотреба с правото на избор от страна на кредитора, когато изпълнението все още е възможно и полезно за кредитора. Тя подчертава принципа на добросъвестност и икономическата ефективност на договорните отношения.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС показва, че прилагането на чл. 79 от ЗЗД често е свързано с преценката на съдебни разноски, доказателствената тежест и връзката с други специални закони. Ето конкретни изводи от практиката:

В Определение № 348 от 5.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 911/2025 г., II т. о., ТК, съдът разглежда въпроси, свързани с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Въпреки че основният фокус на акта е върху доказването на реалното плащане на адвокатско възнаграждение, нормата на чл. 79 ЗЗД е посочена като приложима материалноправна основа за спора. Съдът потвърждава, че нарушаването на забраната за плащания в брой по Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) води до административни санкции, но не и до недействителност на плащането. Това има значение за преценката дали длъжникът е изпълнил точно задължението си по смисъла на чл. 79 ЗЗД, когато плащането е извършено в брой, въпреки договореното по банков път. Практиката приема, че ако плащането е реално извършено, задължението е изпълнено, независимо от административното нарушение.

В Определение № 1907 от 8.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1418/2023 г., II т. о., ТК, чл. 79 ЗЗД е приложен във връзка с чл. 120, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 43, ал. 2 ЗГ във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗДС. Тук нормата е част от по-широк правен анализ на неизпълнение в контекста на държавни субсидии и застрахователни отношения. ВКС подчертава, че касационният контрол се допуска само при наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на видима тежка неправилност или явна необоснованост в прилагането на чл. 79 ЗЗД от въззивния съд води до отказ за допускане на касационно обжалване. Това показва, че преценката дали е налице „неточно изпълнение“ или „неизпълнение“ е фактическа и правна квалификация, която ВКС ревизира само при съществени грешки.

В Определение № 50228 от 31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 975/2022 г., I т. о., ТК, чл. 79 ЗЗД е посочен във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД. Решението засяга спорове за преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия. ВКС приема, че решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) имат предварително изпълнение и породят правни последици, които трябва да се зачетат. В този контекст, ако длъжникът (в случая енергийното дружество) не е изпълнил точно задължението си за плащане на преференциалната цена, кредиторът (производителят на енергия) има право на обезщетение. Съдът потвърждава, че промяната в регулаторната рамка не освобождава автоматично от отговорност по чл. 79 ЗЗД, ако задължението е било изискуемо и не е изпълнено.

В Определение № 330 от 7.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1729/2021 г., I т. о., ТК, отново се разглежда чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД. ВКС отхвърля касационната жалба, като посочва, че поставените въпроси не отговарят на изискването за правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил законодателното ограничение за изкупуване на енергия и е приел, че правните последици на индивидуалните административни актове трябва да се зачетат. Това означава, че при определяне на размера на обезщетението по чл. 79 ЗЗД, съдът трябва да отчете регулаторните актове, които определят дължимите суми. Липсата на изпълнение на тези суми се квалифицира като неизпълнение, пораждащо право на обезщетение.

В Решение № 217 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2023 г., III г. о., ГК, чл. 79 ЗЗД е приложен във връзка с чл. 82 ЗЗД и чл. 230 ЗЗД. Съдът разглежда неизпълнението на длъжника на задължението да пре… (текстът е отрязан, но контекстът е ясен). В тази хипотеза ВКС анализира връзката между забавата и неизпълнението. Когато изпълнението стане невъзможно или безполезно за кредитора, се преминава от режим на обезщетение за забавата към обезщетение за неизпълнение. Решението потвърждава, че преценката за „интерес от изпълнението“ по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗЗД е ключова за определяне на правото на длъжника да предложи изпълнение вместо обезщетение.

Чести грешки

При прилагането на чл. 79 от ЗЗД страните и съдилищата често допускат следните грешки:

• Неправилна квалификация на нарушението: Кредиторите често искат обезщетение за неизпълнение, когато е налице само забавяне, без да докажат, че изпълнението е станало невъзможно или безполезно. Обратно, длъжниците понякога твърдят, че са предложили изпълнение, когато то е било извършено след изтичане на срока и без да е прието от кредитора, който вече е загубил интерес.
• Игнориране на ал. 2 на чл. 79 ЗЗД: Страните често забравят, че при иск за обезщетение вместо изпълнение, длъжникът има право да предложи първоначално дължимото, ако кредиторът все още има интерес от него. Пренебрегването на това право води до неправилно присъждане на обезщетение за неизпълнение, когато реалното изпълнение е било възможно и полезно.
• Смесване на административни нарушения с гражданска отговорност: Както се вижда от практиката по чл. 79 ЗЗД във връзка със ЗОПБ, нарушаването на административни норми (например плащане в брой) не води автоматично до недействителност на гражданскоправното плащане. Грешката е да се твърди, че задължението не е изпълнено само защото е нарушена административна забрана.
• Липса на доказателства за реално плащане или изпълнение: При спорове за разноски и възнаграждения, свързани с неизпълнение, липсата на доказателства за реалното извършване на плащането или изпълнението на задължението води до отказ на претенции. Практиката изисква доказване на реалното плащане, независимо от формата на договора.
• Неотчитане на регулаторните актове: В сектори като енергетиката, преценката дали е налице „неточно изпълнение“ по чл. 79 ЗЗД изисква отчитане на индивидуалните административни актове (решения на КЕВР). Игнорирането на тяхното предварително изпълнение и правни последици е честа грешка при формиране на исковата претенция.

Как се води казусът

За страната, която иска (кредитор):

1. Първо, трябва да се квалифицира нарушението: дали е забавяне или окончателно неизпълнение. Ако е забавяне, се иска изпълнение плюс обезщетение за забавата.
2. Ако се иска обезщетение за неизпълнение, трябва да се докаже, че изпълнението е невъзможно или безполезно, или че кредиторът е загубил интерес от него.
3. Необходимо е да се представят доказателства за размера на вредите и за реалното извършване на разходи (ако се претендират разноски).
4. При наличие на регулаторни актове, те трябва да се представят като доказателства за дължимото изпълнение.

За страната, която се брани (длъжник):

1. Ако е налице забавяне, длъжникът може да предложи изпълнение, ако кредиторът все още има интерес от него (чл. 79, ал. 2 ЗЗД).
2. Трябва да се оспори квалификацията на неизпълнението, ако е налице само забавяне, а не окончателно неизпълнение.
3. Ако плащането е извършено в брой, въпреки административна забрана, следва да се твърди, че задължението е изпълнено, тъй като недействителност не настъпва.
4. Следва да се провери дали е представено доказателство за реалното плащане или изпълнение, за да се отхвърли претенцията за неизпълнение.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 79 ЗЗД

• Решение № 505 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 741/2010 г — Когато договорът за продажба е сключен чрез пълномощник от името и за сметка на продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имота и цената, и без да е извършено потвърждаване от упълномощителя, то договорът е нищожен, поради липса на съгласие.
• Решение № 445 от 2.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2008 г — Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настоява за отмяната му.