Какво е задължението на възложителя при изпращане на покани за потвърждаване на интерес по чл. 34, ал. 2 от ЗОП?

В практиката по обществените поръчки често възникват спорове относно процедурните стъпки, които възложителите трябва да спазват при използване на открити процедури, откривани чрез обявление за предварителна информация или периодично индикативно обявление. Ключовият въпрос, който често става предмет на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), е дали възложителят е изпълнил коректно задължението си да уведоми предварително заявилите интерес лица за възможността да подадат оферта. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) регламентира точно този етап. Тя е особено важна, тъй като пропускането на изискванията за съдържанието на поканата или начина на нейното изпращане може да доведе до отмяна на процедурата и значителни забавяния.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 34, ал. 2 от ЗОП (в сила от 01.11.2019 г.) установява специфично задължение за възложителите в случаи, когато процедурата е открита с обявление за предварителна информация или периодично индикативно обявление. В тези ситуации възложителят е длъжен да изпрати едновременно покана за потвърждаване на интерес до лицата, които вече са заявили интерес за участие в поръчката.

Законът изрично посочва минималното съдържание на такава покана. Тя трябва да съдържа най-малко информацията, предвидена в:

• Раздел II от приложение № 8 – за публични възложители;
• Раздел II от приложение № 9 – за секторни възложители.

Тази норма е тясно свързана с ал. 1 на същия член, която регламентира изпращането на покани за подаване на оферти в ограничени процедури и други специфични видове процедури, но ал. 2 е насочена конкретно към фазата на потвърждаване на интереса при предварително обявените поръчки. Целта е да се гарантира, че всички заинтересовани лица, които са проявили активен интерес на ранен етап, получават пълна и стандартизирана информация за следващите стъпки.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния административен съд показва, че чл. 34, ал. 2 от ЗОП често е цитиран в контекста на по-широки процесуални нарушения, свързани с работата на комисията по чл. 34 от ЗОП и с валидността на действията на възложителя. Ето няколко конкретни извода от съдебните решения:

1. Връзка между валидността на комисията и процедурните действия. В Решение № 10391 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2011 г., IV о., съдът приема, че ако комисията е назначена незаконосъобразно, всички нейни действия, включително тези, свързани с процедурните етапи, регламентирани в чл. 34, са нищожни или незаконосъобразни. Съдът подчертава, че при повторно разглеждане новата комисия трябва да започне отначало с проверка на офертите, без да се съобразява с констатациите на предишния незаконосъобразен състав. Това означава, че дори ако поканите по чл. 34, ал. 2 са изпратени формално, те не могат да легитимират последващи действия, ако самият орган, който ги издава или одобрява, е дефектен.

2. Императивен характер на изискванията за състав и дейност на комисията. В Решение № 1013 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15006/2014 г., IV о., се посочва, че в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗОП законодателят не е посочил като условие съставът на комисията да отговаря на определени изисквания за квалификация в самия текст на ал. 2, но това се тълкува в контекста на общите изисквания за професионална компетентност. Съдът разглежда нормата като част от системата за гарантиране на прозрачност, където липсата на професионализъм в комисията, която обработва поканите и заявките, е съществено нарушение.

3. Изискване за професионална компетентност на членовете на комисията. В Решение № 13902 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2013 г., IV о., се тълкува, че съгласно ал. 2 на чл. 34 ЗОП (в редакцията, приложима към конкретния казус), членовете на комисията следва да притежават необходимата професионална компетентност. Въпреки че цитатът в материала е кратък, той подсказва, че съдът разглежда чл. 34 като норма, която имплицира високи стандарти за качеството на административните действия, включително комуникацията с участниците.

4. Процедурни нарушения и връщане на преписката. В Решение № 9430 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2017 г., IV о., се разглеждат въпроси, свързани с отстраняването на участници и класирането, но нормата чл. 34, ал. 2 е посочена като релевантна за етапите на процедурата. Съдът оставя в сила част от решението на КЗК, с което е отменено класирането, и връща преписката за продължаване на процедурата от етапа на разглеждане на техническите предложения. Това илюстрира, че грешки в по-ранни етапи (като изпращането на поканите или формирането на комисията) могат да наложат връщане на процедурата назад, за да се гарантира законосъобразност.

5. Взаимодействие с други норми за прозрачност. В Решение № 3197 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2015 г., IV о., се обсъждат въпроси на публичност и прозрачност. Въпреки че фокусът е върху чл. 70 ЗОП, чл. 34, ал. 2 е посочен като част от нормативната рамка, която осигурява равни условия. Съдът подчертава, че липсата на мотиви или незаконосъобразни действия на комисията нарушават принципите на ЗОП, което може да се отрази и на валидността на поканите, изпратени по чл. 34.

Чести грешки

На базата на съдебната практика и текста на закона, могат да се идентифицират следните типични нарушения:

• Липса на едновременност: Възложителят изпраща поканите за потвърждаване на интерес на различно време или не ги изпраща едновременно до всички лица, заявили интерес, както изисква чл. 34, ал. 2.
• Непълно съдържание: Поканата не съдържа цялата информация, предвидена в Раздел II от приложение № 8 или № 9. Често се пропускат детайли относно сроковете или условията за участие.
• Грешно прилагане към процедурата: Използване на формата на покана от ал. 1 (за ограничена процедура) вместо тази от ал. 2 (за потвърждаване на интерес при предварителна информация).
• Незаконсъобразен състав на комисията: Поканите се изпращат или одобряват от комисия, чиито членове не отговарят на изискванията за професионална компетентност или са назначени с дефектен акт, което прави цялата процедура уязвима.
• Липса на достъп до документация: Въпреки че това е по-специфично за ал. 3, в практиката често се смесват изискванията за предоставяне на документацията с поканата, което води до нарушения, ако достъпът не е неограничен и безплатен чрез платформата.

Как се води казусът

Ако сте участник, който оспорва действията на възложителя по чл. 34, ал. 2 от ЗОП, стратегията трябва да бъде насочена към доказване на съществено нарушение на процедурата.

За жалбоподателя (участника):

1. Трябва да се установи точно кога и как са изпратени поканите. Ако не са изпратени едновременно или не са получени от всички заявили интерес, това е формално нарушение.
2. Следва да се провери дали съдържанието на поканата съответства буквално на изискванията на приложение № 8 или № 9. Всяко пропуснато поле е основание за жалба.
3. Ако има съмнения за компетентността на комисията, която е одобрила поканите, трябва да се атакува и актът за назначаване на комисията, тъй като дефект в състава ѝ засяга валидността на всички нейни действия, включително комуникацията по чл. 34.
4. В жалбата пред КЗК следва да се посочи, че нарушението е съществено и е повлияло на възможността за участие или на конкуренцията.

За възложителя (ответника):

1. Трябва да се представи доказателство за едновременното изпращане на поканите (напр. протоколи от платформата).
2. Следва да се докаже, че съдържанието на поканата е пълно и съответства на приложенията.
3. Ако е повдигнат въпрос за комисията, трябва да се представят документи, доказващи професионалната компетентност на членовете и законосъобразността на тяхното назначаване.
4. Важно е да се твърди, че дори да има дребни формални дефекти, те не са повлияли на съдържанието на поръчката или на принципа на равнопоставеност.

Важно е да се отбележи, че според практиката на ВАС (напр. Решение № 10391 от 12.07.2011 г.), ако се установи, че комисията е била назначена незаконосъобразно, процедурата се връща за ново провеждане от последното законосъобразно действие. Това означава, че дори правилно изпратена покана по чл. 34, ал. 2 може да бъде анулирана, ако е последвала незаконосъобразно действие на комисията.

Съдебната практика подчертава, че тълкувателните решения на ВАС са задължителни, докато актовете на отделни съдебни състави не са (Решение № 3197 от 21.03.2016 г.). Затова при формулиране на жалба е важно да се позовава на устойчивата практика и принципите на ЗОП за прозрачност и равнопоставеност, а не само на формалното спазване на текста на чл. 34, ал. 2.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 34 ЗОП

• Решение № 11231 от г. на ВАС по адм. д. № 6418/2013 г — Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор Татяна Петрова Пенкова-Червенякова на Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „П
• Решение № 2081 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2010 г — Образувано е по жалба на „Зефир – климатични системи“ ООД, гр.