Пред Върховния касационен съд или пред апелативния съд? Практическо приложение на чл. 274, ал. 2 от ГПК

В гражданското и търговското производство обжалването на определенията е една от най-честите процесуални действия, които страните предприемат. Често възниква практическото затруднение: пред кой точно съд следва да бъде адресирана частната жалба, когато определението е постановено от съд, който не е първа инстанция? Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е ключовата норма, която определя компетентността за разглеждане на частни жалби срещу определения, постановени от въззивните и касационните съдилища. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че грешният избор на съд за подаване на жалбата води до нейната недопустимост или оставяне без разглеждане, което лишава страната от възможност за защита на правата ѝ. Настоящата статия разяснява буквалното съдържание на нормата и нейното приложение в устойчивата съдебна практика.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 274, ал. 2 от ГПК (в редакцията от ДВ, бр. 50 от 2015 г.) регламентира йерархичния ред на обжалване на определенията, посочени в ал. 1 на същия член. Нормата разграничава компетентността в зависимост от това кой съд е постановил обжалваното определение:

Първо, когато определенията по ал. 1 (които преграждат по-нататъшното развитие на делото или са изрично посочени в закона) са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Второ, когато тези определения са постановени от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, частната жалба се подава пред съответния апелативен съд.

Трето, определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Това означава, че ВКС действа като инстанция за самоконтрол в тези случаи.

Важно е да се отбележи, че ал. 3 на чл. 274 от ГПК (доп. с ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разширява обхвата на обжалване пред ВКС, включвайки определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на реални съдебни актове на Върховния касационен съд демонстрира стриктното прилагане на правилата за компетентност и допустимост, заложени в чл. 274, ал. 2 ГПК.

В Определение № 583 от 9.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1875/2016 г., II т. о., ТК, съдът разглежда частна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд. В мотивите си ВКС подчертава, че правото на обжалване е ограничено от принципа за поредност при осъществяване на инстанционен контрол. В конкретния случай е било отречено правото на въззивно обжалване, което е достатъчно основание касационните жалби да бъдат преценени като недопустими. Това илюстрира, че чл. 274, ал. 2 ГПК не може да се тълкува разширително в нарушение на вече влезли в сила съдебни актове, ограничаващи процесуалните права.

В Определение № 487 от 9.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2066/2020 г., II т. о., ТК, се разглежда частна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу разпределение в изпълнително производство. ВКС потвърждава, че липсата на правен интерес от обжалването води до недопустимост на жалбата. Съдът приема, че законът не овластява длъжника да обжалва разпределението от името на други участващи лица, ако самият той не е засегнат пряко от акта. Това показва, че при прилагането на чл. 274, ал. 2 ГПК, ВКС проверява не само формалната компетентност, но и наличието на материално-правен интерес за упражняване на правото на жалба.

В Определение № 469 от 9.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3147/2018 г., IV г. о., ГК, се разглежда въпросът за солидарността и държавните такси при обжалване. ВКС отменя разпореждане на Варненския апелативен съд, с което е върната касационна жалба. Съдът приема, че при обикновени другари, подадената частна жалба от един от тях няма суспенсивен и деволутивен ефект спрямо останалите. Това решение демонстрира, че чл. 274, ал. 2 ГПК се прилага в комплекс с нормите за множественост на страните, като ВКС коригира процесуални грешки на долестоящите съдилища, които неправилно са отказали приемане на жалби поради погрешно тълкуване на правния интерес или таксите.

В Определение № 373 от 9.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3440/2018 г., III г. о., ГК, се разглежда частна жалба срещу определение на Софийския апелативен съд за отказ за възстановяване на пропуснат срок. ВКС потвърждава определението, като приема, че правото на достъп до съд (чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС) не е абсолютно и допуска разумни ограничения. Съдът подчертава, че частните жалби се разглеждат в закрито заседание по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, освен ако не е налице необходимост от открито заседание. Това решение илюстрира, че ВКС прилага чл. 274, ал. 2 ГПК в контекста на процесуалните гаранции, като проверява дали долестоящият съд е спазил принципа на равнопоставеност и дали ограниченията за обжалване са пропорционални.

Чести грешки

При прилагането на чл. 274, ал. 2 ГПК страните и техните представители често допускат следните грешки:

• Грешен избор на съд за подаване на жалбата: Подаване на частна жалба срещу определение на окръжен съд (като въззивна инстанция) директно пред ВКС, вместо пред съответния апелативен съд, или обратно.
• Липса на правен интерес: Подаване на жалба от лица, чиито права не са пряко засегнати от обжалваното определение, както е видно от практиката по Определение № 487 от 9.12.2020 г.
• Необосновано искане за открито заседание: Искане за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, без да се обоснове необходимостта от това, което е недопустимо по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, както е прието в Определение № 373 от 9.10.2018 г.
• Игнориране на влезли в сила актове: Опит за обжалване на определения, когато вече е влязло в сила съдебно решение, което е отрязало правото на по-нататъшно обжалване, както е в случай с Определение № 583 от 9.11.2016 г.
• Грешки при изчисляване на държавните такси: Неправилно определяне на таксата при солидарни или обикновени другари, което води до връщане на жалбата, както е разгледано в Определение № 469 от 9.10.2018 г.

Как се води казусът

За страната, която иска обжалване на определение, постановено от апелативен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, е критично да се спазят следните стъпки:

1. Идентифициране на компетентния съд: Проверете кой е постановил определението. Ако е апелативен съд – жалбата е за ВКС. Ако е окръжен съд като въззивна инстанция – жалбата е за апелативния съд.
2. Проверка на правния интерес: Уверете се, че определението пряко засяга вашите права или законни интереси. Липсата на такъв интерес води до недопустимост.
3. Съдържание на жалбата: Изложете ясно доводите за незаконосъобразност на определението. Ако оспорвате отказ за възстановяване на срок, посочете всички обстоятелства в молбата за възстановяване, а не за първи път в частната жалба.
4. Процесуални искания: Искането за открито заседание следва да бъде обосновано с конкретни причини, тъй като по принцип частните жалби се разглеждат в закрито заседание.

За страната, която се брани срещу частна жалба, стратегията включва:

1. Възражение за недопустимост: Ако жалбата е подадена пред грешния съд или липсва правен интерес, заявете това като основно възражение.
2. Посочване на влезли в сила актове: Ако има влязло в сила решение, което ограничава правото на обжалване, посочете го като основание за недопустимост.
3. Проверка на таксите: Проверете дали жалбоподателят е платил правилния размер държавна такса, особено при множественост на страните.

Процесуални особености: актове, срокове и такси

Нормата е процесуална и се прилага за обжалване на определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или са изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1 ГПК). Срокът за обжалване е 7 дни от съобщаването на определението, освен ако законът не предвижда друг срок.

Относно държавните такси, практиката на ВКС (вж. Определение № 469 от 9.10.2018 г.) показва, че при обикновени другари, всеки жалбоподател дължи отделна такса. При солидарни кредитори/длъжници, ако един обжалва, той дължи таксата, която биха дължали всички, ако обжалват общо. Не подлежат на обжалване определенията по дела, чиито решения не подлежат на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК). Частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание (чл. 278, ал. 1 ГПК), освен ако съдът не прецени, че се налага открито заседание.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 274 ГПК

• Решение № 229 от 22.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2789/2013 г — Предявяването на този иск в преклузивния едномесечен срок предпоставя запазване действието на издадените в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като в противен случай – съгласно чл.
• Решение № 49 от 2.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 775/2018 г — Ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото, на осн.