Задължението за представяне на документ по чл. 190, ал. 1 от ГПК: Практика на Върховния касационен съд

В гражданското съдопроизводство често възниква ситуация, при която една от страните разполага с доказателствено средство, критично за изхода на спора, но отказва да го представи пред съда. Това е особено характерно за трудовите спорове, където работодателите пазят вътрешни заповеди, актове за установяване на нарушения или финансови документи. Правната норма, която регулира тази ситуация, е чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тя предоставя инструмент за принудително разкриване на доказателства, но нейното приложение в практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че тя не е автоматичен механизъм за победа, а част от по-широката система за оценка на доказателствата.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 190, ал. 1 от ГПК гласи: „Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.“

Втората алинея на чл. 190 от ГПК допълва, че „Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.“ Това означава, че ако страната, която е задължена да представи документа, не го направи, съдът не налага пряка санкция като глоба, а извлича неблагоприятни правни последици от мълчанието или отказ ѝ, преценявайки липсата на документа като доказателство в полза на твърденията на исканата страна.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, обхващаща стотици решения, разкрива няколко ключови принципа при прилагането на чл. 190, ал. 1 от ГПК. Нормата често се разглежда в контекста на касационното обжалване, където се проверява дали отказът за допускане до касация е правилно обоснован.

В Определение № 596 от г. на ВКС по гр. д. № 3711/2025 г., III г. о., съдът разглежда спор за незаконно уволнение. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал нарушения, свързани с доказателствата. ВКС отбелязва, че твърденията за „очевидна неправилност“ не могат да обосноват допускане до касация, ако не се разкрива нарушение на императивни норми или основополагащи принципи. Въпреки че в заглавието на акта е посочена връзка с чл. 190, ал. 1 ГПК, съдът акцентира върху това, че фактическите изводи и преценката на доказателствата (включително тези, които евентуално не са били представени) не подлежат на касационна проверка, освен ако не са налице груби логически грешки. Това подчертава, че чл. 190, ал. 1 ГПК е инструмент за първоинстанционното и въззивното производство, а не за касационната фаза.

В Определение № 355 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 610/2016 г., IV г. о., се разглежда спор, свързан с чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Съдът изяснява, че въпросите за правилността на решението и за преценката на доказателствата подлежат на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селекция по чл. 288 ГПК. Твърденията на касатора за несъобразяване с представените доказателства (които биха могли да включват и такива, чието представяне е било отказано) водят до извод за необоснованост, което е основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане до касационно обжалване. Това означава, че пропускът в прилагането на чл. 190 ГПК от долните съдилища не е самостоятелно основание за касация, ако не е довел до грубо нарушение на закона.

В Определение № 50890 от 23.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2022 г., IV г. о., се потвърждава практиката, че при кумулативно съединени искове (например за незаконно уволнение и за обезщетение), разноските се разпределят пропорционално. Въпреки че нормата за представяне на документи е спомената в контекста на трудовия спор, ВКС фокусира вниманието си върху правилното прилагане на чл. 78 ГПК за разноските. Това показва, че дори когато има спорове относно доказателствата, крайният изход по делото и разпределението на разноските са водещи за касационния съд.

В Определение № 50973 от 30.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2022 г., III г. о., се разглежда спор за дисциплинарно уволнение. Касаторът твърди противоречие с практиката на ВКС, но съдът отбелязва, че въззивният съд е изследвал фактите и е следвал разясненията по чл. 189, ал. 1 КТ. Фактическите изводи, базирани на доказателствата (включително тези, които може да са били предмет на искане по чл. 190 ГПК), не могат да бъдат проверявани за необоснованост в касационното производство. ВКС подчертава, че липсата на собствени мотиви на въззивния съд не е достатъчна, ако мотивите на първоинстанционния съд са подробни и правилно приложени.

В Определение № 1772 от г. на ВКС по гр. д. № 4059/2024 г., III г. о., и в Определение № 507 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2020 г., IV г. о., се потвърждава, че чл. 190, ал. 1 ГПК често се цитира във връзка с чл. 344 КТ. Практиката е стабилна: съдът изисква от страната, която иска представянето на документ, да обясни неговото значение за спора. Ако това не е направено или ако документът не е релевантен, искането се отхвърля. В тези решения ВКС не допуска касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Чести грешки

• Липса на обосновка за значението на документа. Страните често искат представяне на документ, без да обяснят как точно той влияе на правните изводи в спора, както изисква буквалният текст на чл. 190, ал. 1 ГПК.
• Очакване за пряка санкция. Страните погрешно смятат, че отказът за представяне води до автоматично загубване на делото. Практиката на ВКС (напр. в Определение № 355 от 8.04.2016 г.) показва, че последиците се преценяват по чл. 161 ГПК, което е въпрос на свободна преценка на съда.
• Погрешно тълкуване на касационните основания. Касаторите често се опитват да използват твърдения за неправилно прилагане на чл. 190 ГПК като основание за допускане до касация по чл. 280 ГПК. ВКС последователно отхвърля такива жалби (напр. Определение № 596 от 9.02.2026 г.), тъй като те засягат фактическата обстановка, а не тълкуването на закона.
• Игнориране на процесуалните срокове. Искането за представяне на документ трябва да бъде заявено своевременно в съдебното производство. Късните искания често се отхвърлят като недопустими или неоснователни.
• Смесване с материалноправни основания. В трудовите спорове (чл. 344 КТ) страните често смесват доказателствените пропуски с материалноправни нарушения. ВКС разграничава ясно двете (напр. в Определение № 50890 от 6.12.2022 г.).

Как се води казусът

За страната, която иска представяне на документа:

1. Подайте писмено искане до съда, в което точно идентифицирайте документа (наименование, дата, номер, ако е известен).
2. Обяснете подробно значението на документа за спора. Посочете какви факти се доказват с него и как те влияят на правния изход.
3. Ако съдът задължи другата страна да го представи, а тя не го направи, изведете аргументи за неблагоприятната преценка по чл. 161 ГПК в последните си писмени становища.

За страната, която се брани (притежава документа):

1. Ако документът е поверителен или не е релевантен, подайте мотивирано искане за отказ, позовавайки се на конкретни правни основания за поверителност или липса на връзка със спора.
2. Ако решите да не го представите, бъдете подготвени за неблагоприятна преценка на доказателствата. Оценете риска, тъй като съдът може да приеме твърденията на насрещната страна за установени.
3. В случай на касационно обжалване, не разчитайте на твърдения за пропуски в чл. 190 ГПК като самостоятелно основание за допускане до касация, тъй като практиката на ВКС е строга в тази насока.

Процесуални аспекти

Нормата е процесуална и се прилага в рамките на гражданското съдопроизводство. Актовете, които се обжалват, са определенията и решенията на въззивните съдилища. Срокът за обжалване пред ВКС е 1 месец от обявяването на решението. Таксата за касационна жалба се определя съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и адвокатурата. В предоставените решения (напр. Определение № 596 от 9.02.2026 г.) се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, което показва, че загубилата страна дължи разноски на печелившата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 190 ГПК

• Решение № 81 от г. на ВКС по гр. д. № 2618/2020 г — Поради това е невъзможно нарушението да бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е установено, че нарушението действително е било извършвано.
• Решение № 3509 от г. на ВАС по адм. д. № 11462/2022 г — За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права.