Как се прилагат разпоредбите за освобождаване от участие в делото по чл. 224 ГПК?

В гражданското съдебно производство често възникват ситуации, при които ответникът не е крайният носител на правото или вещта, а е само притежател, който е длъжен да я предаде на ищеца. В такива случаи възниква въпросът как да се процедира, когато трето лице предявява самостоятелни претенции към същия предмет. Разпоредбата на чл. 224 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предлага механизъм за освобождаване на ответника от по-нататъшно участие в спора, като прехвърля тежестта на спора между ищеца и третото лице. Тази норма е особено актуална в спорове, свързани с вещни права, наследствени имоти или трудови обезщетения, където се сблъскват интереси на различни кредитори или собственици.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 224 ГПК регламентира три основни хипотези, които структурират процедурата за освобождаване на ответника:

Съгласно ал. 1, ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Това означава, че ответникът трябва да изпълни две кумулативни условия: да депозира предмета на спора по начина, определен от съда, и да ангажира третото лице в производството.

Ал. 2 предвижда последиците при неизпълнение на второто условие. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. Тази разпоредба защитава ищеца от безсрочни спорове, като гарантира, че при липса на конкуренция от страна на третото лице, той получава предмета на иска.

Ал. 3 утвърждава процесуална привилегия за ответника. Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските. Това стимулира бързото идентифициране на реалния спорещ се субект още в началния етап на производството.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 224 ГПК често се преплита с трудово-правни норми и разпоредби за вещни права. Ето конкретни изводи от предоставените актове:

1. В Определение № 843 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2017 г., IV г. о., се разглежда въпросът за допустимостта на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Въпреки че в заглавието на акта е посочен чл. 224 КТ (Трудов кодекс), същият номер на член съществува и в ГПК. В контекста на предоставения материал, ВКС анализира тълкувателната практика относно уволнения и закрила на работници, като отхвърля касационната жалба поради липса на правен въпрос. Това демонстрира, че при смесване на норми от КТ и ГПК с идентични номера на членове, съдът строго разграничава материалното от процесуалното право.

2. В Определение № 267 от 01.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2018 г., III г. о., се разглежда иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение. ВКС оставя без разглеждане касационната жалба в частта за иска по чл. 224 КТ, тъй като не е обосновано отклонение от тълкувателната практика. Тук се вижда, че при трудови спорове, позоваващи се на чл. 224 КТ, процесуалният контрол по чл. 280 ГПК е ограничен, ако не е налице нов правен въпрос.

3. В Решение № 896 от г. на ВКС по гр. д. № 1146/2009 г., I г. о., чл. 224 ГПК е цитиран във връзка с иск за собственост по чл. 108 ЗС. Съдът потвърждава, че при ревандикационен иск ищецът трябва да проведе пълно доказване на правопораждащите факти. Въпреки че основният акцент е върху вещното право, препратката към чл. 224 ГПК в заглавието на акта подсказва, че в предишни стадии на делото може да е бил приложен механизъм за привличане на трети лица, което е повлияло на разпределението на доказателствената тежест.

4. В Определение № 400 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2021 г., III г. о., се разглежда въпросът за разпределението на доказателствената тежест при уволнение. Въпреки че в заглавието е посочен чл. 224 КТ, логиката на съда относно процесуалните пропуски (чл. 146 ГПК) е релевантна за разбирането на процесуалните задължения на страните, което е ключово и при прилагането на чл. 224 ГПК.

5. В Решение № 376 от 14.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., III г. о., се разглежда производство по чл. 290 ГПК с правно основание чл. 224 и чл. 226 КТ. Това показва, че нормите с номер 224 от двата кодекса често се прилагат в паралелни или последователни производства, като ВКС следи за единство в тълкуването на правата на страните.

6. В Решение № 885 от 03.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2008 г., III г. о., се разглежда искане за отмяна на влязло в сила определение за прекратяване на гражданско производство. Чл. 224 ГПК е посочен като релевантна норма. Това подчертава, че прекратяването на производството по чл. 224, ал. 2 ГПК е окончателен акт, който може да бъде обжалван само при наличие на специфични основания за отмяна по чл. 303 ГПК.

Чести грешки

При прилагането на чл. 224 ГПК страните често допускат следните грешки:

• Невлагане на сумата или вещта по указанията на съда. Ако ответникът не депозира предмета на спора в срок, той не може да се позове на освобождаването си от участие.
• Привличане на лице, което не предявява самостоятелни права. Нормата изисква трето лице да има самостоятелен претенден интерес към предмета, а не просто да е свързано с него.
• Закъснение в искането за привличане. Ако искането не е направено с отговора на исковата молба, ответникът губи привилегията да не отговаря за разноските.
• Невстъпване на привлеченото лице. Ако третото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, което може да доведе до загуба на процесуални права за ищеца, ако той не е предвидил тази възможност.
• Смесване с чл. 224 КТ. Често се бърка процесуалната норма от ГПК с материалната норма от Трудовия кодекс, което води до неправилна правна квалификация на спора.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищец):

1. При получаване на искане по чл. 224 ГПК, проверете дали ответникът е вложил сумата или вещта.
2. Оценете дали привлеченото лице има реални самостоятелни права. Ако не, поисквайте прекратяване на производството и предаване на предмета.
3. Ако третото лице встъпи, подгответе доказателства за предимството на вашето право пред това на третото лице.

За страната, която се брани (ответник):

1. В отговора на исковата молба, направете искането за привличане на третото лице, за да запазите правото си да не отговаряте за разноските.
2. Вложете сумата или вещта в депозит или по друг начин, указан от съда, в кратък срок.
3. Уведомете съда и страните за влагането и привличането, за да инициирате прекратяването на вашето участие в делото.

За страната, която е привлечена (трето лице):

1. Встъпете в делото в срок, ако желаете да предявите претенции към предмета.
2. Ако не встъпите, бъдете готови за прекратяване на производството и предаване на предмета на ищеца.

Процесуални особености и обжалване

Разпоредбата на чл. 224 ГПК е процесуална. Определенията за прекратяване на производството по чл. 224, ал. 2 ГПК са окончателни в смисъл, че не подлежат на обжалване по реда на въззивното производство, освен ако не са постановени с нарушение на закона. В предоставените материали се вижда, че обжалването пред ВКС се осъществява по реда на чл. 280 ГПК (касационно обжалване) или чл. 290 ГПК (по искане на съда). Сроковете за обжалване са стандартните за съответния вид производство (обикновено едноседмичен или двуседмичен, в зависимост от вида на акта и реда на обжалване). Таксите за касационно обжалване се определят съгласно Тарифата за адвокатското възнаграждение и държавните такси, като в някои от цитираните актове (напр. Определение № 400 от 12.05.2022 г.) се присъждат разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 224 ГПК

• Решение № 564 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2009 г — С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е неправилно и моли да се отмени като бъде уважен предявения от него иск.
• Решение № 136 от г. на ВКС по т. д. № 581/2009 г — Понятието „несъществуващо обстоятелство“ е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства, а „вписване на несъществуващо обстоятелство“ по см.