Table of Contents

Разпоредба чл. 129, ал. 4 от ГПК: Как се постъпва, когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството

В съдебната практика често възниква въпросът за съдбата на исковата молба, чиито нередовности не са били установени при първоначалния входен контрол, а са констатирани на по-късен етап от производството. Този проблем е особено актуален, тъй като процесуалните срокове за отстраняване на нередовностите са кратки, а санкцията за неспазването им е връщане на молбата. Разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регламентира именно тази ситуация, като предвижда, че по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството. Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС), обхващаща десетки решения, потвърждава, че задължението на съда да следи за редовността на иска не се изчерпва с началния момент на делото, а продължава през целия ход на процеса.

Какво точно казва разпоредбата

Нормата на чл. 129 от ГПК, в редакцията си, влязла в сила от 30.06.2021 г., установява комплекс от правила за проверка на редовността на исковата молба. Разглеждайки буквалния текст на алинеите, можем да извлечем следните ключови изисквания:

Алинея 1 задължава съда да проверява редовността на исковата молба.
Алинея 2 предвижда, че при несъответствие с изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Съобщението включва и указание за възможността за ползване на правна помощ. Ако адресът на ищеца не е известен, съобщението се прави чрез обявление в съда за една седмица.
Алинея 3 регламентира последиците от неизпълнение на задължението за отстраняване на нередовностите в срока. В такъв случай исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца. Ако адресът не е известен, молбата се оставя в канцеларията на съда. Против връщането е допустима частна жалба, за която не се представя препис за връчване.
Алинея 4 е централната за настоящия анализ норма. Тя гласи: „По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.“ Това означава, че процедурата по чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК (съобщение за отстраняване, срок от една седмица, връщане при неизпълнение) се прилага и в по-късните фази на делото.
Алинея 5 уточнява, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на първоначалното подаване, което защитава правата на ищеца относно прекъсването на давността.
Алинея 6 предвижда отговорност на длъжностното лице, което даде ход на молбата без пълно внасяне на държавната такса.
Алинея 7 (нова) регламентира приложението на чл. 77 ГПК при невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4, изречение трето.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС демонстрира, че чл. 129, ал. 4 ГПК се тълкува строго и последователно. Ето няколко конкретни извода, подкрепени от цитирани решения:

1. Задължението за контрол на редовността продължава до края на производството. В Определение № 1160 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/2023 г. на ВКС, IV г. о., съдът приема, че практиката е еднозначна, че съдът е длъжен да следи за редовността на исковата молба към всеки етап, до който е достигнало производството. В това решение се потвърждава, че чл. 129, ал. 4 ГПК се прилага и в първото открито съдебно заседание пред първата инстанция. Съдът обсъжда въпроса дали след връчване на преписи и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, първостепенният съд дължи да третира молбата като нередовна, ако са забелязани нови дефекти. Изводът е, че нормата позволява и налага тази процедура дори на този етап.

2. Връщане на молбата е допустимо и при молби по Търговския закон. В Определение № 447 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1361/2015 г. на ВКС, II т. о., ТК, се разглежда случай, в който производството е прекратено и молбата е върната на основание чл. 129, ал. 4 във връзка с ал. 3 ГПК и чл. 621 ТЗ. Това показва, че правилата за редовност на исковата молба се прилагат субсидиарно и към специални производства, когато нередовностите се установят по време на хода им.

3. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото води до недопускане на касация. В същото Определение № 447 от 30.07.2015 г. ВКС подчертава, че оплакванията за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на процесуалните правила (включително тези по чл. 129 ГПК) не представляват самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, освен ако не е формулиран релевантен правен въпрос. Това означава, че грешката в приложението на чл. 129, ал. 4 ГПК сама по себе си не е достатъчна за касация, ако не засяга същността на спора или развитието на правото.

4. Процесуалният институт перемпция не влияе на правото за искане на принудително изпълнение. Въпреки че в Определение № 5039 от 5.11.2024 г. по гр. д. № 2949/2023 г. на ВКС, III г. о., основният фокус е върху перемпцията, решението илюстрира строгото разграничение между процесуални санкции и материални права. В контекста на чл. 129 ГПК това означава, че връщането на молбата поради нередовност е процесуална санкция, която не засяга материалното право на ищеца, но го лишава от възможността за разглеждане на иска в конкретното производство, докато не се подаде нова редовна молба.

5. Приложението на чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. В Определение № 60527 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 42/2021 г. на ВКС, IV г. о., се разглежда въпросът за редовността на исковата молба във връзка с изискванията за посочване на адрес. Решението потвърждава, че липсата на необходимите реквизити, забелязана по време на производството, активира процедурата по чл. 129, ал. 4 ГПК, която изисква даване на срок за отстраняване, преди да се стигне до връщане.

Чести грешки

При прилагането на чл. 129, ал. 4 ГПК страните и съдилищата често допускат следните грешки:

Пропуск на съда да забележи нередовностите навреме. Съдът не винаги извършва пълен контрол на редовността при вх. регистрация, което води до констатиране на дефекти на по-късен етап, когато страните вече са изразходвали ресурси за подготовката на делото.
Неправилно изчисляване на срока за отстраняване. Страните често пропускат едноседмичния срок, предвиден в чл. 129, ал. 2 ГПК, който се прилага и по силата на ал. 4. Този срок е преклузивен и не може да бъде удължен по молба на страната, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Подценяване на значението на частната жалба. Ищеците често не подават частна жалба против връщането на исковата молба, считайки, че могат просто да подадат нова молба. Въпреки че това е възможно, липсата на обжалване означава, че връщането влиза в сила и може да има негативни последици за разпределението на разноските или за доверието в съда.
Объркване между „връщане“ и „оставяне без разглеждане“. Чл. 129, ал. 3 ГПК предвижда връщане на молбата, а не оставяне без разглеждане. Това е съществена разлика, тъй като връщането не прекъсва давността, а само прекратява конкретното производство, докато оставянето без разглеждане по други основания може да има различни последици.
Неотстраняване на всички нередовности едновременно. Когато съдът забележи нередовности по време на производството, ищецът трябва да ги отстрани всички в посочения срок. Частичното отстраняване води до повторно връщане на молбата.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищец):

След като получите съобщение от съда за забелязани нередовности по чл. 129, ал. 4 ГПК, незабавно анализирайте кои точно изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК не са спазени.
Подгответе поправена искова молба или молба за отстраняване на нередовностите в рамките на едноседмичния срок.
Внесете я в деловодството на съда в срока. Запомнете, че поправената молба се смята за редовна от деня на първоначалното подаване (чл. 129, ал. 5 ГПК).
Ако съдът върне молбата, преценете дали има основание за подаване на частна жалба в 7-дневен срок. В жалбата следва да се посочи, че съдът е допуснал грешка в тълкуването на редовността или е нарушил процедурата.

За страната, която се брани (ответник):

Следете внимателно дали ищецът е отстранил всички забелязани нередовности в срока.
Ако ищецът не е отстранил нередовностите, а съдът не е върнал молбата, подайте възражение или молба до съда да приложи чл. 129, ал. 4 и ал. 3 ГПК.
Ако съдът е върнал молбата, а ищецът обжалва, подгответе отговор на частната жалба, като посочите, че връщането е законосъобразно поради неизпълнение на задължението за отстраняване на дефектите.
В случай на касационно обжалване, формулирайте правен въпрос, ако има такова, свързан с приложението на чл. 129, ал. 4 ГПК, тъй като само оплакване за неправилност не е достатъчно за допускане на касация (вж. Определение № 447 от 30.07.2015 г.).

Процесуални особености: обжалване, срокове и такси

Разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК е процесуална и нейното прилагане поражда специфични процесуални действия:

Обжалвани актове: Основният акт, който може да се обжалва, е разпореждането за връщане на исковата молба, постановено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК (прилагано чрез ал. 4). Против това разпореждане се подава частна жалба.
Срокове: Срокът за отстраняване на нередовностите е една седмица от съобщението. Срокът за подаване на частна жалба против връщането е 7 дни от съобщаването на разпореждането.
Такси: За подаване на частна жалба против връщане на исковата молба не се дължи държавна такса, ако жалбата е срещу разпореждане за връщане поради нередовности, които не са отстранени. В материалите на ВКС се посочва, че против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. При касационно обжалване на определения, с които се потвърждава връщането, се дължат съответните такси за касационно производство, ако се стигне до такова, но ВКС често не допуска касация по тези въпроси, освен ако не е налице правен въпрос от значение за изхода на делото.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 129 ГПК

Решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г — С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
Решение № 64 от г. на ВКС по т. д. № 457/2012 г — С определение № 18/17.01.2013 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при констатация за съществуваща вероятност да е процесуално недопустим съдебен акт решение № 116 на САС, ТК, 6-и с-в, от 21.10.2011 г.