Какво може и какво не може да уговори брачният договор по чл. 38 от Семейния кодекс?

В практиката на българските съдилища един от най-честите имуществени спорове между бивши или настоящи съпрузи произтича от неясноти в тълкуването на брачния договор. Страните често сключват такива договори, за да предпазят личното си имущество или да уредят бъдещи финансови ангажименти, но поради некоректно формулирани клаузи, тези уговорки биват обявявани за нищожни или недействителни. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС), обобщена в над сто и шестдесет решения, показва, че нормата от чл. 38 от Семейния кодекс (СК) е строга граница между частната автономия на волята и императивните разпоредби на закона. Честотата на споровете се дължи на факта, че много от цитираните в практиката актове засягат не самия брачен договор, а приложението на чл. 38а от Закона за жилищните и строителните кооперации (ЗЖСК), който е свързан с прехвърлянето на права върху имоти в режим на общност, както и въпроси за издръжката, които са пряко обвързани с чл. 38 СК.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 38 от СК очертава изчерпателно съдържанието на брачния договор. Съгласно ал. 1, договорът съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните. Законът изброява конкретни категории, които могат да бъдат предмет на уговорка: правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително със семейното жилище; участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака; и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Кодекса.

Алинея 2 допуска имуществените отношения да бъдат уредени чрез препращане към някой от законовите режими. Ключовото ограничение в тази алинея е забраната за уговорка, с която предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Това означава, че съпрузите не могат да превърнат личното си имущество в общо чрез договор, ако то е придобито преди сключването на брака.

Алинея 3 поставя строго ограничение, че брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Това ограничение не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. Алинея 4 предвижда, че за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на предоставените решения на ВКС разкрива няколко устойчиви правни позиции, които са от съществено значение за правната сигурност на страните.

Първо, в Определение № 571 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 3899/2022 г. на ВКС, III г. о., ГК, съдът разглежда въпроси, свързани с чл. 38 СК и чл. 66, ал. 5 СК. В това решение се потвърждава, че размерът на издръжката, уговорена или присъдена, трябва да съответства на обикновените условия на живот за лицата, които имат право на издръжка. Съдът взема предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства. В конкретния казус въззивният съд е съобразил възрастта на детето, необходимостта му да продължи образованието си, както и материалните възможности на родителите. Този подход показва, че уговорките за издръжка по чл. 38, ал. 1, т. 6 и 7 СК не са абсолютни и подлежат на съдебен контрол за съответствие с нуждите на детето и възможностите на родителя.

Второ, в Определение № 60 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 1801/2017 г. на ВКС, III г. о., ГК, се разглеждат въпроси, свързани с чл. 38а ЗЖСК и чл. 59 ЗЗД. Въпреки че фокусът е върху жилищните кооперации, логиката на прилагане на нормите за имуществени отношения е сходна. Съдът подчертава, че липсата на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК води до недопускане на касационен контрол. Това означава, че ако страните не са формулирали коректно въпросите за правна неопределеност или противоречива практика, свързани с имуществените им права, те губят възможността за обжалване на въззивното решение.

Трето, в Определение № 301 от 5.07.2016 г. по гр. д. № 1117/2015 г. на ВКС, II г. о., ГК, се разглежда спор за собственост, свързан с чл. 38а ЗЖСК и чл. 79, ал. 1 ЗС. Съдът приема, че фактът на владение или други обективни обстоятелства може да не са относими към спора за собственост, ако не са доказани в съответствие с материалноправните норми. Това е важно за брачните договори, където уговорките за разпореждане с имоти (чл. 38, ал. 1, т. 3 СК) трябва да са подкрепени с ясни доказателства за правото на собственост, за да бъдат изпълними.

Четвърто, в Определение № 325 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 1604/2019 г. на ВКС, I г. о., ГК, се обсъждат въпроси на придобивна давност и владение, свързани с чл. 38а ЗЖСК и чл. 69 ЗС. Съдът приема, че заплащането на консумативни разходи за жилището може да се тълкува като действие, обективиращо намерението за своиране на имота. В контекста на брачните договори, това означава, че фактическото управление и разпореждане с имуществото (чл. 38, ал. 1, т. 3 СК) може да има правни последици за определяне на правата на собственост, особено ако уговорките в договора са неясни или не са изпълнени.

Чести грешки

При съставянето и изпълнението на брачни договори страните често допускат следните грешки, които водят до правна несигурност:

• Уговорка за превръщане на предбрачно имущество в общност: Много от договорите съдържат клаузи, с които имот, придобит преди брака, се обявява за общ. Това е пряко нарушение на чл. 38, ал. 2 СК и води до нищожност на тази конкретна уговорка.
• Разпореждане за случай на смърт: Страните често включват клаузи, с които определят кой наследява имота на другия съпруг след смъртта му. Това е недопустимо по чл. 38, ал. 3 СК, тъй като брачният договор не е завещание.
• Неясни уговорки за издръжка: Уговорките за издръжка на съпрузите или децата, които не отчитат реалните нужди и възможности, могат да бъдат променени от съда, както се вижда от практиката по Определение № 571 от 31.03.2023 г.
• Липса на препращане към законов режим: Ако договорът не урежда всички имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност по чл. 38, ал. 4 СК. Страните често смятат, че липсата на уговорка означава запазване на личното имущество, което е грешно.
• Игнориране на семейното жилище: Уговорките за разпореждане със семейното жилище (чл. 38, ал. 1, т. 3 СК) често се сключват без да се спазват изискванията за защита на децата и непълнолетните, което може да доведе до оспорване на сделката.

Как се води казусът

За страната, която иска да уреди имуществените отношения чрез брачен договор, е необходимо да следва строга процедура. Първо, трябва да се идентифицират всички имоти и задължения, които са предмет на уговорка. Второ, уговорките трябва да съответстват изчерпателно на изброените в чл. 38, ал. 1 СК категории. Трето, трябва да се избегнат забранените уговорки за смърт и за превръщане на предбрачно имущество в общност. Четвърто, препоръчително е да се включи клауза за приложимия режим при липса на уговорка, за да се избегне автоматичното прилагане на режима на общност.

За страната, която се брани срещу иск, основан на брачен договор, стратегията включва проверка за нищожност на уговорките. Трябва да се твърди, че договорът съдържа разпореждания за случай на смърт или превръща предбрачно имущество в общност. Също така, ако става въпрос за издръжка, трябва да се представят доказателства, че уговорената сума не съответства на обикновените условия на живот или на материалните възможности, както е прието в практиката по чл. 38 СК.

Процесуални аспекти

Въпреки че чл. 38 СК е материалноправна норма, споровете по нея често достигат до ВКС чрез касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК. В предоставените решения се вижда, че ВКС често не допуска касационно обжалване, ако не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Например, в Определение № 60 от 26.01.2018 г. и Определение № 301 от 5.07.2016 г. съдът приема, че липсата на такова основание води до недопускане. Това означава, че страните трябва да формулират прецизно правните въпроси, свързани с прилагането на чл. 38 СК, за да осигурят достъп до касационна инстанция. Разноските за касационното производство, включително адвокатско възнаграждение, се възлагат в тежест на проигралата страна, както е видно от Определение № 325 от 21.06.2019 г., където са присъдени 1200 лева разноски.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 38 СК

• Решение № 112 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2010 г — С нея е уреден редът за упражняване на субективното материално право на третите лица с правен интерес да оспорят извършено припознаване чрез иск, предявен в едногодишен преклузивен срок от узнаването.
• Решение № 555 от г. на ВКС по гр. д. № 633/2009 г — По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.