Устойчива практика на ВАС по КСО — най-честите спорове
За кои казуси спорове по този закон стигат до съд
Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) разкрива, че най-честите административни спорове възникват при оспорване на административни актове на териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) и районните управления „Социално осигуряване“ (РУСО). Основните категории казуси включват откази за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст при специални условия, спорове за началния момент на отпускане на пенсии за инвалидност, както и въпроси за квалификацията на трудови злополуки и изчисляването на осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица.
Значителна част от делата засягат процедурни и доказателствени въпроси, като допустимостта на свидетелски показания за установяване на категория труд или изискванията за доказване на добросъвестност при възстановяване на недобросъвестно получени обезщетения. Също така, често се оспорват актове, свързани с прекратяване на правоотношения за обезщетения за безработица или за отглеждане на дете, особено когато има формално настаняване в детско заведение без реално ползване на услугата.
Кога се уважават възраженията за начален момент на пенсия за инвалидност
Върховният административен съд приема, че за пенсиите за инвалидност е налице специален ред, различен от общия ред за останалите пенсии. Според чл. 94, ал. 2 КСО, пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на инвалидизирането, независимо от датата на подаване на заявлението, стига то да е подадено в шестмесечен срок от придобиване на правото. Този режим е по-благоприятен и не е в кумулативна обусловеност с общите правила по чл. 94, ал. 1 КСО, тъй като специалната норма има предимство пред общата.
Тази позиция е потвърдена в Решение № 4785 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2013 г., VI о., където съдът отхвърля касационната жалба на РУСО Пловдив, като приема, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането съгласно чл. 73, ал. 1 КСО, а специалният режим по чл. 94, ал. 2 КСО гарантира отпускането от тази дата, ако заявлението е подадено навреме.
Как се тълкува понятието „трудова злополука“
За да бъде квалифицирано едно събитие като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, е необходимо наличие на две кумулативни обективни условия: увреждането да е настъпило през време на извършваната работа и да е във връзка с нея или по повод на нея, включително работа в интерес на предприятието. Липсата на причинна връзка между заболяването и условията на трудовата среда води до отказ за признаване на злополука.
В Решение № 4890 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 259/2014 г., VI о., съдът потвърждава отказ на РУСО Шумен да признае за трудова злополука заболяване на пазач, тъй като не е доказана причинна връзка между нетравматичното заболяване и трудовите условия, като се подчертава необходимостта от стриктно спазване на кумулативните условия по чл. 55, ал. 1 КСО.
При какви условия се прекратява обезщетението за отглеждане на дете
Целта на чл. 53, ал. 4 КСО е да мотивира майките да отглеждат децата си до навършване на две години. Правото на обезщетение се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. Въпреки това, ВАС приема, че формалното записване на детето в ясла, без то да е посещавало заведението нито един ден, не прекратява правото на обезщетение. Административните органи са длъжни да прилагат мерките по най-благоприятния за гражданите начин, съгласно чл. 6, ал. 1–3 АПК.
В Решение № 4798 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 985/2013 г., VI о., съдът отменя решение на административния съд, което е потвърдило възстановяване на суми от майка, чието дете е било формално записано в ясла, но не е посещавало. ВАС приема, че при липса на реално настаняване, детето се отглежда от майката и правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО не се прекратява.
Как се изчисляват осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени само за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски по основание и размер. Всяко отклонение от тези критерии прави вноските недължими и ирелевантни за осигурителния стаж. Вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи от различни дейности, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като се спазва установеният приоритет на видовете доходи.
Този принцип е приложен в Решение № 4667 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 762/2013 г., VI о., където съдът отхвърля жалба на самоосигуряващо се лице, като приема, че вноските, които не са дължими по размер, не създават осигурителен стаж. Също така, в Решение № 3166 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14727/2012 г., VI о., се потвърждава правилото за внасяне на вноски върху сбора от доходите по чл. 6, ал. 10 КСО, като се уточнява редът на зачитане на различните видове доходи.
Допустими ли са свидетелски показания за категория труд
Процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 КСО е абсолютна и не допуска използването на свидетелски показания за установяване на извършваната дейност и условията на трудовата среда с цел определяне на категорията на труда. Доказателствата за стаж при специални условия трябва да се основават на документи, издадени от осигурителя или правоприемника му, въз основа на разплащателни ведомости и други автентични документи, съдържащи достатъчно данни.
В Решение № 6491 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15260/2014 г., VI о., съдът потвърждава отказ за отпускане на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО, тъй като жалбоподателят не е представил документи за стаж в първа категория, а свидетелските показания не могат да заменят липсващите документи съгласно чл. 40 от Наредбата за обществено осигуряване (НПОС) и чл. 104, ал. 10 КСО.
Как се доказва недобросъвестност при възстановяване на обезщетения
Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Тежестта на доказване на недобросъвестност пада върху административния орган, който трябва да установи, че лицето е действало съзнателно и умишлено с цел да получи осигурителни плащания, на които няма право. При липса на доказателства за умишлено поведение, възстановяването на суми по чл. 114, ал. 1 КСО е незаконосъобразно.
В Решение № 6631 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2015 г., VI о., съдът отхвърля касационната жалба на ТП на НОИ Кюстендил, като приема, че органът не е доказал недобросъвестността на безработното лице, което е получило обезщетение, след като е било прекратено трудовото му правоотношение, тъй като добросъвестността е представно съзнание, което се обективира в действията на лицето и трябва да се прецени по всички факти.
Какво да подготвите преди искане/жалба
1. Съберете всички първични документи за трудов стаж и възнаграждения (разплащателни ведомости, трудови книжки, служебни бележки), тъй като свидетелските показания са недопустими за доказване на категория труд и стаж при специални условия.
2. Проверете сроковете за подаване на заявлението за пенсия, особено за инвалидност, където шестмесечният срок е критичен за запазване на правото за отпускане от датата на инвалидизирането.
3. Ако спорът е за обезщетение за безработица или за отглеждане на дете, подгответе доказателства за реалното изпълнение на трудовите задължения или за фактическото отглеждане на детето, за да опровергаете формалните административни актове за прекратяване.
Често задавани въпроси
Въпрос: Мога ли да разчитам на свидетели, за да докажа стаж в първа категория?
Отговор: Не. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО и практиката на ВАС, свидетелските показания нямат доказателствена стойност за установяване на условията на трудовата среда и категорията на труда.
Въпрос: Кога се отпуска пенсия за инвалидност, ако подам заявлението след 6 месеца?
Отговор: Ако заявлението е подадено след изтичане на шестмесечния срок от придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението, а не от датата на инвалидизирането, съгласно чл. 94, ал. 1 КСО.
Въпрос: Прекратява ли се обезщетението за дете, ако го запиша в ясла, но не го водя там?
Отговор: Не. ВАС приема, че формалното настаняване без реално посещение не прекратява правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, тъй като детето продължава да се отглежда от майката.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu