Принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП: Кога е законосъобразно отнемането на свидетелство или преместването на автомобил?

Разпоредбата на чл. 171 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е един от най-често оспорваните правни основания в административното производство. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) показва, че споровете възникват предимно при налагане на две основни принудителни административни мерки (ПАМ): временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) и преместване на паркирано превозно средство без знанието на собственика. Честотата на тези казуси се дължи на строгия характер на мерките, които ограничават правото на собственост и свободата на придвижване, както и на сложната фактическа обстановка, която често не съвпада изцяло с буквата на закона.

Какво точно казва разпоредбата

Според действащия текст на чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

Първата мярка е временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач в следните случаи:

• когато видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието;
• когато управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с лабораторно изследване или доказателствен анализатор, или след употреба на наркотични вещества, както и при отказ за проверка – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца;
• когато поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит;
• когато извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;
• когато управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца;
• когато навлиза след знак, забраняващ влизането при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец.

Важно е да се отбележи, че разпоредбата за отнемане на свидетелството за управление при наличие на незаплатена глоба (първоначално в т. 1, б. „д“) е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд на Република България.

Втората мярка, разглеждана подробно в съдебната практика, е преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Тази мярка се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение в места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, или когато паркирането създава опасност за другите участници в движението, или прави невъзможно преминаването им.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВАС по чл. 171 от ЗДвП разкрива няколко ключови правни извода, които определят границите на компетентността на административните органи и условията за законосъобразност на мерките.

1. Паркирането на тротоар само по себе си не е основание за преместване по чл. 171, т. 5, б. „б“. В Решение № 6813 от 9.06.2015 г. по адм. д. № 13495/2014 г. ВАС приема, че макар паркирането на тротоар да е нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, то не реализира автоматично хипотезата за принудително преместване. Съдът подчертава, че при липса на изрична разпоредба, която да налага мярката за конкретно нарушение, и при липса на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ (като опасност или блокиране на движението), мярката е незаконосъобразна.

2. Не е необходим специален знак за предупреждение при създаване на опасност. В Решение № 73 от 6.01.2014 г. по адм. д. № 6099/2013 г. ВАС разграничава хипотезите на чл. 171, т. 5, б. „б“. Съдът приема, че втората хипотеза – паркиране, което създава опасност за другите участници в движението – не изисква наличието на специален пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване. Знакът е относим само за първата хипотеза (паркиране в обозначено място).

3. Компетентността на общинските предприятия за налагане на мярката. В Решение № 7343 от 17.06.2016 г. по адм. д. № 13696/2015 г. ВАС потвърждава, че общинско предприятие (като „Общински паркинги и синя зона“) може да бъде определено за служба за контрол по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. Служителите му, посочени поименно със заповед на кмета, имат право да прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“.

4. Нищожност при липса на разпореждане от полицейски орган. В Решение № 9558 от 8.07.2014 г. по адм. д. № 1457/2014 г. ВАС отменя решение на административен съд, което е приело за нищожно разпореждане за преместване, издадено от служител на общинско предприятие, без да е установено наличие на разпореждане на полицейски орган. Съдът указва, че ако инспекторът и полицаят действат в екип, полицейският орган следва да се конституира като ответна страна, за да се прецени законосъобразността на мярката.

5. Отнемане на свидетелство при алкохол. В Решение № 9107 от 30.06.2014 г. по адм. д. № 1001/2014 г. ВАС потвърждава, че съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението се прилага временно отнемане на свидетелството за управление при установено управление с алкохол над 0,5 на хиляда.

Чести грешки

• Приравняване на всяко нарушение за паркиране с основание за преместване. Много собственици смятат, че всяко нарушение на правилата за паркиране (напр. на тротоар) автоматично дава право на органите да преместят колата. Съдебната практика изисква конкретна опасност или блокиране на движението, освен ако не е поставен специален знак.
• Игнориране на компетентността на органа. Често се оспорва мярката, защото е наложена от служител на общинско предприятие, без да е проверено дали той е посочен поименно със заповед на кмета и дали има съвместна дейност с полицията, както е изискването по чл. 168 от ЗДвП.
• Липса на разпореждане. Принудителната административна мярка трябва да е предхождана от писмено разпореждане. При преместване на МПС, ако няма разпореждане на полицейски орган или на оправомощен служител, мярката може да се тълкува като нищожна или незаконосъобразна.
• Неправилно изчисляване на сроковете за отнемане на свидетелството. Водещите често не знаят, че при алкохол отнемането е до решаване на въпроса за отговорността, но с максимален срок 18 месеца, а при липса на застраховка – до предоставяне на информация, но не повече от 6 месеца.
• Забравяне на противоконституционността на отнемането за незаплатена глоба. Все още се срещат позовавания на старата редакция на т. 1, б. „д“, която вече не е в сила след решението на КС от 2021 г.

Как се води казусът

За страната, която иска отмяна на мярката (жалбоподателят):

1. Проверка на фактическите предпоставки. Ако става въпрос за преместване, съберете доказателства (снимки, видеозаписи), че паркирането не е създавало опасност и не е блокирало движението, и че няма поставен знак за принудително преместване.
2. Проверка на компетентността. Искане за достъп до обществена информация или заповедите за определяне на службите за контрол и посочване на длъжностните лица. Проверете дали лицето, наложило мярката, е било оправомощено.
3. Оспорване на процедурата. Проверете дали е имало разпореждане и дали сте били уведомявани за новото местоположение на автомобила и таксата за отговорно пазене, както изисква чл. 171, т. 5, б. „б“ във връзка с чл. 168 от ЗДвП.
4. Подаване на жалба. Жалбата се подава до административния съд по местонахождение на органа, издал разпореждането, в 14-дневен срок от съобщаването на мярката.

За страната, която се брани (административният орган):

1. Доказване на компетентност. Представяне на заповедта на кмета за определяне на службата за контрол и списъка с длъжностните лица.
2. Доказване на фактическите предпоставки. Представяне на протоколи, снимков материал или показания на свидетели, които доказват, че паркирането е създавало опасност или е блокирало движението, или че е имало поставен знак.
3. Спазване на процедурата. Доказване, че е издадено разпореждане, че е уведомено районното полицейско управление и че е спазен редът за уведомяване на собственика.

Процесуални аспекти

Въпреки че чл. 171 от ЗДвП е материална норма, производството по оспорването на наложените по него принудителни административни мерки се води по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Актовете, които се обжалват, са разпорежданията за налагане на принудителна административна мярка. Срокът за обжалване е 14 дни от съобщаването на акта. Таксите за производство пред административните съдове се определят съгласно Тарифата за държавните такси, събирани при съдебните производства. В практиката на ВАС се приема, че ако мярката е наложена от служител на общинско предприятие в екип с полицай, и двата органа (или общината и МВР) следва да се конституират като страни, за да се гарантира пълнотата на производството, както е посочено в Решение № 9558 от 8.07.2014 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu