Как се доказва липса на средства за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК?

В съдебната практика един от най-честите процесуални спорове, които блокират или отлагат разглеждането на дела, е искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. Страните в процеса често твърдят, че нямат финансовата възможност да внесат дължимите такси, особено когато сумите са значителни. Върховният касационен съд е формирал устойчива практика по приложението на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, която изисква от съда да извърши комплексна преценка на имущественото състояние на молителя. Тази норма е ключова за достъпа до правосъдие, но нейното прилагане не е автоматично. Съдът не приема декларациите за истина без проверка, а изисква доказателства, които да обосноват реалната невъзможност за заплащане. В настоящата справка ще разгледаме буквалното съдържание на нормата, конкретните изводи от практиката на ВКС и практическите стъпки за успешно или успешно оспорване на такова искане.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК (в редакцията, допълнена с ДВ, бр. 102 от 2022 г.) урежда условията, при които физически лица могат да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по производството. Съгласно текста, освобождаването се допуска, когато е признато от съда, че лицето няма достатъчно средства да ги заплати. При вземане на решение по молбата, съдът е длъжен да вземе предвид седем конкретни критерия, изброени изчерпателно в закона:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.

Важно е да се отбележи, че ал. 3 на чл. 83 от ГПК предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Това означава, че държавата поема тежестта, ако искането е уважено, но само след като съдът е установил реалната невъзможност за плащане от страна на лицето.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на Върховния касационен съд показва, че приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК изисква баланс между правото на достъп до правосъдие и недопускането на злоупотреби с декларативен характер. Ето основните изводи, формирани от практиката:

1. Частичното освобождаване е допустимо при наличие на частична платежоспособност. В Определение № 594 от 9.02.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 382/2026 г., III г. о., съдът приема, че молителят, въпреки че е семеен и има задължение за издръжка, е собственик и управител на търговско дружество. ВКС отменя предишното определение и постановява частично освобождаване. Съдът преценява, че финансовата възможност на лицето позволява заплащане на половината от дължимата такса (1077 евро), и освобождава молителя само за разликата. Това демонстрира, че съдът не трябва да отказва освобождаване изцяло, ако лицето може да заплати част от сумата.

2. Влошеното здравословно състояние не е самостоятелно основание за пълно освобождаване. В Определение № 435 от 9.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2234/2020 г., III г. о., съдът разглежда искане на ищец, чието здравословно състояние е влошено. Въпреки това, ВКС приема, че имущественото състояние на ищеца му позволява да заплати част от таксата. Съдът постановява освобождаване само за разликата между 1000 лв. и пълния дължим размер от 8000 лв., потвърждавайки, че здравословният проблем не автоматично води до липса на средства, ако има имуществена база.

3. Невярната декларация води до отказ за освобождаване. В Определение № 1935 от 9.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 995/2024 г., II т. о., съдът потвърждава изводите на въззивния съд, че декларираното имуществено състояние на молителя не съответства на провереното. Съдът подчертава, че преценката за правото на собственост върху недвижим имот е част от комплексната преценка. Когато декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК се установи за невярна, съдът следва трайната практика да приложи последиците от невярно деклариране, което обикновено означава отказ за освобождаване от такса.

4. Сезонните доходи и липсата на други активи обосновават освобождаване. В Определение № 60 от 9.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2327/2021 г., II т. о., съдът отменя определение, с което е отказано освобождаване. ВКС приема, че ищците получават непостоянен доход от сезонна работа (30 и 40 лева на ден), нямат други доходи и притежават единствено имот, задоволяващ жилищните нужди на семейството. Съдът заключава, че те не разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на 800 лева, като обръща внимание, че липсата на регистрация в Бюрото по труда не е от решаващо значение, ако е декларирана липса на други доходи.

5. Преценката е комплексна и обхваща всички законови критерии. В Определение № 1935 от 9.07.2024 г. се подчертава, че преценката за имущественото състояние е само част от общата преценка, която включва и семейно положение, възраст, здравословно състояние и трудова заетост. Съдът не може да се ограничи само до един критерий, а трябва да извърши всеобхватен анализ на всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Чести грешки

При воденето на производства по чл. 83, ал. 2 от ГПК страните често допускат следните грешки:

• Представяне на декларация без подкрепящи документи. Съдът проверява декларираното. Ако данните за имоти или доходи не съвпадат с официалните регистри (както е в Определение № 1935 от 9.07.2024 г.), искането се отхвърля.
• Игнориране на възможността за частично плащане. Молителите често искат пълно освобождаване, въпреки че разполагат с някакви средства. Съдът може да постанови частично освобождаване (Определение № 594 от 9.02.2026 г.), но ако не се представят данни за реалната възможност за плащане на част от сумата, рискът е пълният отказ.
• Необосновано твърдение за здравословни проблеми като единствено основание. Както е видно от Определение № 435 от 9.11.2020 г., лошото здраве не е достатъчно, ако имущественото състояние позволява плащане.
• Липса на мотиви в частната жалба. При обжалване на определения по чл. 83, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят трябва да посочи конкретно кои от седемте критерия са били неправилно приложени или игнорирани от съда.
• Пренебрегване на семейното положение. Съдът взема предвид издръжката на други лица (деца, съпруг/а). Липсата на данни за това може да доведе до погрешна преценка на реалните разходи на молителя.

Как се води казусът

За страната, която иска освобождаване, процедурата изисква внимателна подготовка. Първата стъпка е подаване на писмена молба до съда, пред който е образувано делото или по който се предявява искът. В молбата трябва да се посочат всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Към молбата се прилага декларация за имущественото състояние. Препоръчително е да се представят и доказателства: трудови книжки, банкови извлечения, документи за здравословно състояние, данни за издръжка на деца.

Съдът може да постави въпроси на молителя за уточняване. Отговорите трябва да са последователни и да не противоречат на подадената декларация. Ако съдът отхвърли искането, страната може да подаде частна жалба пред въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди отказа, може да се подаде частна касационна жалба пред ВКС, ако са налице условията по чл. 280 от ГПК.

За страната, която се брани (ответникът), стратегията е да оспори достоверността на декларацията. Трябва да се поискат проверки в имотния регистър, Търговския регистър и данъчните служби. Ако се установи, че молителят е собственик на имоти или дружества, това е силно основание за отказ на освобождаването, както е прието в Определение № 594 от 9.02.2026 г. и Определение № 1935 от 9.07.2024 г.

Процесуални особености

Производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК е процесуално и се обжалва чрез частна жалба. Определенията на въззивния съд по такива въпроси могат да бъдат обжалвани пред ВКС, ако е допуснато касационно обжалване. В предоставените решения ВКС често допуска касационно обжалване, когато има противоречие в практиката или когато съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата.

Важно е да се отбележи, че определенията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, постановени от ВКС, са окончателни и не подлежат на обжалване, както е посочено в края на разглежданите актове (напр. Определение № 594 от 9.02.2026 г. и Определение № 435 от 9.11.2020 г.). Сроковете за обжалване следват общите правила за частни жалби по ГПК. Таксата за обжалване на определенията по чл. 83 от ГПК не се дължи, ако молителят е освободен от такса, но в противен случай трябва да се внесе, за да се разгледа жалбата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu