Кога и как се обжалва второто въззивно решение пред Върховния касационен съд по чл. 295 ГПК?
В българското гражданско процесуално право съществува специфичен механизъм за защита на страните, когато делото е било върнато от касационната инстанция за ново разглеждане. Практиката показва, че значителен брой спорове достигат до Върховния касационен съд (ВКС) именно на основание чл. 295 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тази норма е критична за правната сигурност, тъй като ограничава възможността за безкрайно прехвърляне на делата между инстанциите, но същевременно гарантира, че грешките, допуснати при повторното разглеждане, могат да бъдат коригирани. Страните често се сблъскват с дилемата дали да обжалват второто въззивно решение и пред какъв състав на ВКС следва да бъде подадена жалбата. Разбирането на точния обхват на тази разпоредба е от съществено значение за ефективното водене на процес.
Какво точно казва разпоредбата
Разпоредбата на чл. 295 ГПК регламентира изключителния ред за касационно обжалване на второто решение на въззивната инстанция. Текстът е структуриран в две алинеи, които дефинират предпоставките и последиците от такова обжалване.
Съгласно ал. 1, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Това означава, че обжалването е допустимо само ако първото въззивно решение е било отменено от ВКС и делото е било върнато за ново разглеждане. Ключовият момент е, че жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд. Ако съдът установи, че обжалването е основателно, той не връща делото за трето разглеждане, а решава спора по същество.
Ал. 2 предвижда специален хипотеза. Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство. Това позволява на ВКС да поправи процесуални дефекти, които не могат да бъдат отстранени само чрез правна квалификация, без да се налага връщане на делото надолу.
Как съдилищата прилагат нормата
Практиката на Върховния касационен съд демонстрира стриктно спазване на условията за допустимост и съдържателен анализ на нарушенията при второто разглеждане.
В Решение № 13 от 16.01.2025 г. по т. д. № 2513/2022 г., II т. о., ТК, ВКС решава спора по същество след отмяна на второто въззивно решение. Съдът постановява окончателно решение, с което осъжда застрахователното дружество „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. на двама ищци, ведно със законна лихва. ВКС отменя предишните решения и постановява ново, като задължава и третото лице – помагача, да заплати на застрахователя регресни суми. Този казус илюстрира пълномощието на ВКС по чл. 295, ал. 1 ГПК да приключи спора окончателно, без да го връща за трето разглеждане.
В Решение № 99 от 28.09.2022 г. по гр. д. № 3841/2021 г., I г. о., ГК, ВКС отменя въззивното решение от 15.04.2021 г. на Окръжния съд – Монтана и вместо това отхвърля предявения иск за признаване на собственост. Съдът приема, че допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон (чл. 67, ал. 1 ЗС и чл. 118 ЗЗД) е довело до неправилност на решението. ВКС решава спора по същество, като отхвърля иска, и присъжда разноски на касаторите. Това решение подчертава, че при второто обжалване ВКС проверява правилността на приложението на материалния закон при повторното разглеждане.
В Решение № 298 от 5.06.2025 г. по гр. д. № 677/2024 г., IV г. о., ГК, ВКС отменя второто въззивно решение № 520/27.09.2023 г. на Великотърновския окръжен съд и постановява ново решение по същество. Съдът приема за установено дължимостта на главница и лихви по договор за доставка на електроенергия и осъжда ответника да заплати разноски за всички съдебни инстанции. В мотивите си ВКС обсъжда дължимостта на разноските, като отчита, че искането на ответника за разноски е неоснователно с оглед изхода на спора. Тук се вижда как ВКС не само решава материалния спор, но и окончателно разпределя разноските, което е характерно за приключващите решения по чл. 295 ГПК.
В Решение № 51 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 4170/2021 г., IV г. о., ГК, ВКС отменя решението на Окръжен съд – Варна от 12.07.2021 г. и вместо него отхвърля предявения от ищеца иск за отрицателна установителна присъда. Съдът приема, че искът е неоснователен и осъжда ищеца да заплати разноски на ответника. В мотивите си ВКС извършва детайлна преценка на прекомерността на адвокатското възнаграждение, намалило го от договорените 1836 лв. на 1400 лв. за всяка инстанция. Това решение демонстрира, че при второто обжалване ВКС проверява и процесуалните въпроси, свързани с разноските, допуснати при повторното разглеждане.
Чести грешки
Страните често допускат грешки при прилагането на чл. 295 ГПК, които водят до недопустимост на жалбата или до нейното отхвърляне.
Първо, често се пропуска условието жалбата да се отнася само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане. Страните понякога се опитват да обжалват решения или действия, които са били предмет на първото касационно производство и са били окончателно решени от ВКС. Чл. 295 ГПК не позволява повторно обжалване на вече решени въпроси.
Второ, грешка е да се подаде жалба срещу второто въззивно решение, когато не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалването е допустимо само ако първото въззивно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Ако делото не е било върнато, чл. 295 ГПК не се прилага.
Трето, страните често не разграничават хипотезите на ал. 1 и ал. 2. При ал. 2 ВКС извършва съдопроизводствени действия сам. Ако страната не обоснове необходимостта от такива действия или не поиска прилагането на правилата за въззивно производство, жалбата може да бъде разгледана само в рамките на правната квалификация.
Четвърто, често се допускат грешки в определянето на компетентния състав. Жалбата трябва да се разглежда от друг тричленен състав на ВКС. Опитите за обжалване пред същия състав, който е отменил първото решение, са недопустими.
Как се води казусът
За страната, която иска касационно обжалване по чл. 295 ГПК, стратегията трябва да бъде фокусирана върху конкретните грешки при второто разглеждане.
Стъпка 1: Идентифициране на нарушенията. Трябва да се анализират мотивите на първото определение на ВКС, с което е отменено първото въззивно решение. Всяко отклонение от указанията на ВКС при второто разглеждане е потенциално основание за жалба.
Стъпка 2: Обосноваване на допустимостта. В жалбата трябва изрично да се посочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и че обжалваните нарушения са допуснати при повторното разглеждане.
Стъпка 3: Избор на хипотеза. Трябва да се прецени дали спорът може да бъде решен по същество (ал. 1) или е необходимо извършване на съдопроизводствени действия (ал. 2). Ако се иска извършване на действия, трябва да се посочат кои точно действия са необходими.
За страната, която се брани, защитата се състои в доказване, че второто въззивно решение е правилно и че не са допуснати нови нарушения.
Стъпка 1: Проверка за преюдициалност. Трябва да се твърди, че жалбата засяга въпроси, вече решени от ВКС при първото обжалване, и следователно е недопустима.
Стъпка 2: Доказване на съответствие. Трябва да се покаже, че въззивният съд е зачел точно указанията на ВКС от първото определение и че не са допуснати нови нарушения на материалния или процесуалния закон.
Стъпка 3: Възражение срещу разноските. Тъй като ВКС решава спора по същество, той определя и окончателните разноски. Страната трябва да представи списък с разноски за всички инстанции, включително за второто въззивно производство и за касационното производство по чл. 295 ГПК.
Процесуални аспекти
Чл. 295 ГПК е процесуална норма, която регулира изключителен ред за обжалване. Обжалват се вторите решения на въззивните съдилища (окръжни съдилища или апелативни съдилища, в зависимост от компетентността). Сроковете за обжалване са тези, предвидени за касационно обжалване – 1 месец от съобщаването на решението. Таксите за допускане и разглеждане на касационната жалба са в размер, предвиден в Тарифата за държавните такси. В Решение № 298 от 5.06.2025 г. се посочват конкретни суми за държавни такси (30 лв. за допускане и 239.82 лв. за разглеждане), което илюстрира практическото приложение на таксите. Решенията по чл. 295 ГПК са окончателни и не подлежат на обжалване, което ги прави крайна точка в съдебния процес за конкретния спор.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 295 ГПК
- Решение № 434 от г. на ВКС по гр. д. № 646/2023 г — Този извод произтича от логическото и граматическото тълкуване на императивната норма на чл.
- Решение № 87 от г. на ВКС по гр. д. № 960/2012 г — Доколкото не може да се получи реално вещното право, то се трансформира в право да се иска и получи обезщетение по ЗОСОИ.