Как се квалифицират „длъжностно лице“, „особено тежък случай“ и „маловажен случай“ по чл. 93 от Наказателния кодекс?

Разпоредбата на чл. 93 от Наказателния кодекс (НК) представлява легална дефиниция на ключови правни понятия, които определят субективната и обективната съставомерност на множество престъпления, както и индивидуализацията на наказанието. Практическият спор, който възниква пред съдилищата, често се свежда до това дали конкретното лице притежава качеството „длъжностно лице“ за целите на наказателното право, или дали извършеното деяние попада в категорията на „особено тежък“ или „маловажен“ случай. Честотата на тези спорове се дължи на динамичния характер на трудовите и управленските отношения, както и на сложността при преценката на степента на обществена опасност на деянието. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика, която изяснява граничните случаи, особено що се отнася до частния сектор и квалифициращите обстоятелства.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 93 НК дефинира понятията, използвани в кодекса, в следния смисъл:

1. „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение (с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение); б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. „Орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. „Представител на обществеността“ е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. „Обществени имущества“ са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. „Официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. „Неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. „Тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. „Ближни“ са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. „Военно време“ е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. Престъплението е извършено „от две или повече лица“, когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. „Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „данъци в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят десет хиляди лева.

Как съдилищата прилагат нормата

Съдебната практика на ВКС предоставя конкретни критерии за тълкуване на дефинициите от чл. 93 НК:

1. Качеството „длъжностно лице“ при нотариуси. В Решение № 533 от 04.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 579/2009 г., III н. о., НК, се приема, че нотариусите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. Това разширява обхвата на субекта на престъпленията против служба, включвайки лица, работещи в частния сектор, но изпълняващи публично-правни функции.

2. Критерии за „особено тежък случай“. В Решение № 60163 от 18.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 652/2021 г., III н. о., НК (делото за катастрофата на гара Хитрино), съдът анализира приложението на чл. 93, т. 8 НК. Прието е, че при определяне на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Те не са математически величини, а фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

3. Неприложимост на чл. 55 НК при висока обществена опасност. В същото Решение № 60163 от 18.04.2023 г. се отхвърля искането за приложение на чл. 55 НК (наказание под минимума), тъй като не се констатират обстоятелства, които да обосноват такова намаление. Наказанията (15 и 10 години лишаване от свобода) са преценени като съответни на отчетените обстоятелства по чл. 54 НК, което косвено потвърждава, че случаят не е „маловажен“ по чл. 93, т. 9 НК, а напротив – демонстрира висока степен на обществена опасност.

4. Процесуални нарушения и връзка с чл. 93. В Решение № 229 от 07.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 821/2016 г., II н. о., НК, се разглежда жалба, свързана с чл. 93, т. 8 НК и чл. 242 НК. Съдът отменя присъдите поради съществени процесуални нарушения (липса на превод на разбираем за подсъдимия език), което подчертава, че правилното определяне на субекта и обстоятелствата изисква стриктно спазване на процесуалните гаранции.

5. Висока степен на обществена опасност и отказ от „маловажен случай“. В Решение № 499 от г. на ВКС по н. д. № 546/2025 г., III н. о., НК, се анализира престъпление, свързано с причиняване на значителни имуществени вреди. Съдът приема, че размерът на щетите, надхвърлящ критерия за значителни вреди, и създадените предпоставки за затруднения при изхранването на бежанци, обуславят високата степен на обществена опасност на деянието. Това препятства приложението на чл. 55 НК и потвърждава, че случаят не е „маловажен“ по чл. 93, т. 9 НК.

6. Самостоятелност на съставите. В Решение № 415 от г. на ВКС по н. д. № 2161/2011 г., II н. о., НК (делото „Маргините“), се потвърждава, че изискването за въоръжена група (чл. 321 НК) и притежаването на оръжие (чл. 339 НК) могат да съществуват паралелно. Въпреки че т. 20 от чл. 93 не е цитирана буквално в извадката, решението илюстрира как дефинициите за субекти и действия влияят на квалификацията на множествеността на престъпленията.

Чести грешки

• Формален подход към обстоятелствата: Грешка е да се третират смекчаващите и отегчаващите обстоятелства като математически величини, които просто се събират или изваждат, вместо да се оценят като фактори за степента на обществена опасност (Решение № 60163 от 18.04.2023 г.).
• Неправилно определяне на субекта: Честа грешка е игнорирането на разширеното понятие за „длъжностно лице“, което включва нотариуси и частни съдебни изпълнители (Решение № 533 от 26.01.2010 г.).
• Автоматично признание за „маловажен случай“: Не всяко престъпление с по-малък обем вреди е маловажно. Ако има други отегчаващи обстоятелства или висока степен на обществена опасност (напр. застрашаване на обществено здраве или социална стабилност), случаят не попада в чл. 93, т. 9 НК (Решение № 499 от 18.11.2025 г.).
• Игнориране на процесуалните гаранции: Липсата на превод на разбираем език или други съществени нарушения водят до отмяна на актовете, дори и да е правилно приложена материалната норма (Решение № 229 от 25.11.2016 г.).
• Смесване на „орган на власт“ с „длъжностно лице“: Трябва да се прави разлика между лицата, натоварени с властнически функции (т. 2), и тези, които просто управляват имущество или изпълняват служба (т. 1).
• Неотчитане на вредните последици при „особено тежък случай“: Преценката за „особено тежък случай“ (т. 8) изисква анализ не само на деянието, но и на настъпилите вредни последици, които разкриват изключително висока степен на обществена опасност.

Как се води казусът

За страната, която иска (прокуратура/частен обвинител):

1. Доказвайте качеството на подсъдимия като „длъжностно лице“ чрез документи за трудово правоотношение или възложена функция, особено ако става въпрос за частен сектор (нотариус, търговец).
2. Аргументирайте „особено тежък случай“ чрез конкретни данни за вредните последици и отегчаващи обстоятелства, които надхвърлят обичайния риск за съответния вид престъпление.
3. Оспорвайте исканията за „маловажен случай“, като подчертаете високата степен на обществена опасност, дори ако материалните вреди са относително малки, но социалните или екологичните рискове са големи.

За страната, която се брани (защита):

1. Оспорвайте качеството „длъжностно лице“, ако дейността на клиента е само на материално изпълнение или не включва ръководна работа/управление на чуждо имущество.
2. При липса на тежки последици, аргументирайте „маловажен случай“ чрез липса или незначителност на вредните последици и наличие на смекчаващи обстоятелства.
3. При поискване на наказание под минимума (чл. 55 НК), демонстрирайте, че степента на обществена опасност на дееца и деянието е ниска, позовавайки се на конкретни факти, а не само на формални смекчаващи обстоятелства.
4. Проверете дали са спазени процесуалните права (напр. превод), тъй като нарушенията водят до отмяна на присъдата, независимо от материалната квалификация.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu