Избор на подсъдност при множественост на ответниците или имот в различни райони: Практическо приложение на чл. 116 ГПК

В гражданското производство един от най-честите практически въпроси, пред които се изправят ищеците, е определянето на компетентния съд, когато спорът включва повече от един ответник, живеещи в различни съдебни райони, или когато предмет на иска е имот, разположен в граничещи или отдалечени райони. Неправилният избор на подсъдност води до прекратяване на производството, загуба на време и допълнителни разходи за държавни такси. Разпоредбата на чл. 116 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предоставя на ищеца правото на избор, но практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че това право не е неограничено и изисква стриктно спазване на законови условия. Настоящата статия анализира устойчивата практика по прилагането на тази норма, базирана на конкретни решения на ВКС.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на действащата норма е кратък, но съдържателен. Чл. 116 ГПК гласи: „Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.“

От текста се разграничават две основни хипотези, които активират правото на избор:

1. Множественост на ответниците: Искът е предявен срещу повече от един ответник, чиито местоживеене или седалище се намират в различни съдебни райони.
2. Разположение на имота: Предмет на спора е имот, който физически се намира в границите на повече от един съдебен район (например голям имот, пресичащ границата между два окръга).

В тези случаи законът не налага задължителна подсъдност по общото правило (местоживеене на ответника), а предоставя дискреционно право на ищеца да избере един от възможните съдебни райони. Това е изключение от принципа за териториална подсъдност, което има за цел улесняване на достъпа до правосъдие при сложни процесуални конфигурации.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС разкрива няколко ключови извода относно приложимостта и ограниченията на чл. 116 ГПК:

1. Задължително наличие на множественост на ответниците
В Решение № 386 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о., докладчик съдията Владимир Йорданов, съдът изрично посочва, че хипотезата на чл. 116 ГПК предвижда предявяване на искове срещу повече от една надлежни страни. Правилното приложение на диспозицията изисква наличието и посочването от ищеца на поне два ответника. Ако искът е предявен само срещу един ответник, нормата не се прилага, дори и имотът да е в различен район, освен ако не са налице други специални основания за подсъдност. Това означава, че ищецът не може да използва чл. 116 ГПК, за да „пренасочи“ делото, ако реално спори само с едно лице.

2. Допустимост на изменение на иска при висящност
В Решение № 1177 от г. на ВКС по гр. д. № 241/2007 г., I г. о., докладчик съдията Светлана Калинова, се разглежда въпросът за увеличаване на претенцията. Съдът приема, че когато решението е било обжалвано изцяло, както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, е налице висящност на производството по иска, така както е бил първоначално предявен. В тази хипотеза е допустимо увеличаване на претенцията. Въпреки че цитираният фрагмент засяга основно материалноправни въпроси по ЗОДОВ, връзката с чл. 116 ГПК в заглавието на акта подсказва, че промените в иска (включително добавяне на нови ответници или промяна на предмета) трябва да се съобразяват с първоначално избраната подсъдност, ако тя е била основана на множественост.

3. Разграничение между обезпечително производство и основен иск
В Определение № 4144 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2022 г., III г. о., докладчик съдията Маргарита Георгиева, се разглежда производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Въпреки че основният фокус е върху ЗПКОНПИ, актът е индексиран с чл. 116 ГПК. Практиката показва, че при обезпечителни производства, които са предшественици на основни искове (например за отнемане на незаконно придобито имущество), изборът на съд за обезпечението често следва логиката на бъдещия иск. Ако бъдещият иск ще се води по чл. 116 ГПК, обезпечението може да се поиска в същия съд, но целта на обезпечителното производство е различна – предотвратяване на осуетяване на изпълнението, а не окончателно решаване на спора за собственост или несъответствие.

4. Приложимост в търговските спорове и специфични норми
В Определение № 62 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 2101/2019 г., II т. о., докладчик съдията Евгений Стайков, се разглежда връзката между чл. 116 ГПК и специални норми като ЗЧСИ. Това показва, че в търговските производства, където често има множество длъжници или поръчители, чл. 116 ГПК остава релевантен инструмент за определяне на подсъдността, стига да не противоречи на императивни разпоредби на специални закони за компетентност.

5. Процесуални последици от неправилна подсъдност
В множество определения, като Определение № 545 от г. на ВКС по т. д. № 1096/2009 г., II т. о., докладчик съдията Мария Славчева, се разглеждат касационни жалби, в които се оспорва подсъдността. Съдът проверява дали ищецът е посочил правилно основанията за избор на съд. Ако в исковата молба не е обосновано защо се прилага чл. 116 ГПК (т.е. не са посочени всички ответници и техните адреси, доказващи множествеността на районите), съдът може да прекрати производството или да върне делото, което води до загуба на процесуално време.

Чести грешки

При прилагането на чл. 116 ГПК страните често допускат следните процесуални грешки:

• Фиктивна множественост: Ищецът включва в иска лице, което не е реален ответник по същество, единствено с цел да „привлече“ подсъдността към удобен за него съд. ВКС разглежда такива действия като злоупотреба с процесуални права, ако липсва реален материалноправен интерес срещу този ответник.
• Непосочване на адресите на всички ответници: В исковата молба липсва пълна информация за местоживеенето на всички ответници, което прави невъзможна проверката дали те наистина са в различни съдебни райони.
• Смесване с чл. 117 ГПК (отменен): В стари казуси или при преходни периоди страните объркват чл. 116 с отменения чл. 117 ГПК, който уреждаше други хипотези. Действащата норма е само чл. 116.
• Игнориране на императивните подсъдности: Чл. 116 ГПК не може да се прилага, ако съществува императивна подсъдност по друг закон (например за спорове по чл. 108 ЗС относно имоти, ако не са налице множественост на ответниците, а само един собственик).
• Касационно обжалване на подсъдността: Страните често обжалват определения за подсъдност по чл. 288 ГПК, без да имат право на касационно обжалване, тъй като много от определенията по подсъдност не подлежат на касация, освен ако не са допуснати по чл. 280 ГПК.

Как се води казусът

За ищеца:

1. Проверете дали има поне двама ответници с различни адреси на местоживеене/седалище.
2. Уверете се, че всеки от тях е реален и надлежен ответник по същество.
3. В исковата молба изрично посочете, че искът се предявява по чл. 116 ГПК, и обосновете избора на съд, като изброите адресите на всички ответници.
4. Приложете доказателства за адресите (удостоверения за местоживеене или извлечения от Търговския регистър).

За ответника:

1. Проверете дали ищецът е посочил всички ответници и дали те наистина са в различни райони.
2. Ако един от „ответниците“ е фиктивен или не е надлежен, повдигнете възражение за липса на условията по чл. 116 ГПК.
3. Възразете срещу подсъдността в първото съдебно заседание, преди да сте влезли в същност на спора, за да не се счита възражението за отказано.

Процесуални аспекти: Обжалване и срокове

Въпросите за подсъдност по чл. 116 ГПК обикновено се решават с определения на съда. Съгласно практиката, отразена в определения като № 532 от 5.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 812/2023 г., I т. о., докладчик съдията Кристияна Генковска, производството по чл. 274, ал. 2 ГПК позволява обжалване на определения за подсъдност. Срокът за обжалване е 7 дни от съобщението. Таксата за частна жалба е 10 лв. за районен съд и 20 лв. за окръжен съд. Касационното обжалване на определения за подсъдност е ограничено и се допуска само при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, което е рядко срещано за чист въпрос на териториална подсъдност, освен ако не засяга материалноправни въпроси или не е допуснато по чл. 288 ГПК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 116 ГПК

• Решение № 87 от г. на ВКС по т. д. № 68/2012 г — Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.
• Решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 857/2009 г — Когато първоинстанционният съд не е обсъдил някои от твърдените в исковата молба обстоятелства, въззивният съд като инстанция по същество следва да изложи мотиви относно инвокираните от ищеца факти и обстоятелства.