Table of Contents

Разпоредба чл. 131 от Наказателния кодекс: Устойчива практика на Върховния касационен съд

Разпоредбата на чл. 131 от Наказателния кодекс (НК), която в действащата си редакция е преработена като чл. 131а, засяга квалифицираните състави на телесните повреди. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по тази норма е обилна и насочена към стриктно разграничаване между различните видове телесни повреди, както и към прецизно определяне на наказателните мерки при опасен рецидив. Честотата на споровете по тази норма се дължи на сложността в доказването на интензитета на повредите, на квалификацията на съучастничеството и на процесуалните изисквания за годност на доказателствата, които обосновават вината. В настоящата статия ще разгледаме същността на нормата и ключовите изводи от практиката на ВКС, базирани на конкретни решения.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 131а от НК (предишна ал. 2 на чл. 131) регламентира наказанието при опасен рецидив. Съгласно буквалния текст, в случаите на опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години при тежка телесна повреда, а при средна телесна повреда – лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Тази редакция е в сила от 1 януари 2005 г. и е претърпяла изменения, свързани с въвеждането на пробацията и други наказателни мерки. Нормата има за цел да засили репресивния характер на наказанието за лица, които след изтърпяване на наказание за умишлено престъпление, отново извършват подобно деяние, като при телесните повреди това се отразява директно върху размера на лишаването от свобода.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС показва няколко ключови аспекта при прилагането на чл. 131 и чл. 131а от НК:

1. Годност на доказателствата и процесуални нарушения. В Решение № 430 от 21.11.2023 г. по н. д. № 830/2023 г. (II н. о., НК) ВКС подчертава, че протоколът за претърсване и изземване е неразделна част от доказателствената база. Ако протоколът е опорочен, то и фотоалбумът, изготвен при него, не е годно доказателствено средство. ВКС отменя присъдата, тъй като въззивният съд е ползвал негодни доказателства (вещи и следи, иззети незаконосъобразно) за изграждане на вътрешното си убеждение, нарушавайки чл. 13, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Това означава, че при разглеждане на дела за телесни повреди, всяко процесуално нарушение при събирането на доказателства води до отмяна на присъдата.

2. Квалификация на съучастничеството и липса на пряка връзка. В Решение № 99 от 27.02.2013 г. по н. д. № 83/2013 г. (III н. о., НК) ВКС разглежда случай, в който подсъдимият С. е бил признат за виновен по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ВКС констатира, че обстоятелството, че С. не е бил пряко ангажиран да работи с пострадалия, не е основание за липса на отговорност, доколкото с действията си е осъществил съставомерно деяние в съучастие. Въпреки това, ВКС отменя присъдата в частта за чл. 131 и оправдва подсъдимите П. Б. Т. и Д. П. С., като преценява, че жалбата им е основателна. Това демонстрира строгия подход на ВКС към доказването на конкретния принос на всеки съучастник при квалифицираните телесни повреди.

3. Обезщетения за неимуществени вреди при незаконно обвинение. В Определение № 698 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 1306/2012 г. (IV г. о., ГК) ВКС разглежда иск за обезщетение, произлезло от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2 НК. Ищецът е бил признат за невиновен и оправдан. ВКС не допуска касационно обжалване, като посочва, че жалбата не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото. Това решение илюстрира, че оправдателните присъди по чл. 131а от НК могат да станат основа за граждански искове за обезщетение, но процесуалните изисквания за допускане на касация са строги.

4. Допустимост на предявяване на веществени доказателства. В Решение № 526 от 5.12.2025 г. по н. д. № 681/2025 г. (III н. о., НК) ВКС потвърждава допустимостта на предявяване на веществени доказателства (видеозаписи и фотоалбуми) пред свидетели, дори когато експертите не могат да извършат идентификация поради ниска резолюция. ВКС приема, че предявяването е било необходимо за разкриване на истината и не представлява нарушение на процесуалния регламент, особено когато защитата не е поставяла допълнителни въпроси към експертите. Това решение е важно за делата по чл. 131, т. 4 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, където доказателствата от охранителни камери са често срещани.

Чести грешки

При прилагането на чл. 131 и чл. 131а от НК се наблюдават следните чести грешки в съдебната практика и процесуалното поведение:

Ползване на негодни доказателства: Съдилищата често допускат грешка, като ползват за основа на присъдата доказателства, събрани при нарушение на реда за претърсване и изземване, както е посочено в Решение № 430 от 21.11.2023 г.
Непрецизно разграничаване на съучастничеството: В Решение № 99 от 27.02.2013 г. се вижда, че липсата на пряка връзка между подсъдимия и пострадалия не винаги е основание за освобождаване от отговорност, но ВКС изисква ясно доказване на съставомерния принос на всеки участник.
Необосновано отказване от касационно обжалване: В Определение № 698 от 31.05.2013 г. се подчертава, че само повторение на касационните основания без формулировка на правен въпрос от значение за изхода на делото води до недопускане на касация.
Неправилна преценка на процесуалните действия: В Решение № 526 от 5.12.2025 г. се показва, че предявяването на доказателства пред свидетели е допустимо, ако е необходимо за разкриване на истината, дори при липса на експертна идентификация.

Как се води казусът

За страната, която иска осъждане (прокуратурата или частният обвинител), е критично да осигури стриктно спазване на процесуалния ред при събирането на доказателства. Протоколите за претърсване и изземване трябва да са безупречни, а фотоалбумите и веществените доказателства – годни за ползване. При съучастие, обвинението трябва да докаже конкретния принос на всеки подсъдим, като не разчита само на общи формулировки.

За страната, която се брани (подсъдимият и защитата), стратегията трябва да включва внимателен анализ на процесуалните нарушения. Ако доказателствата са събрани с нарушение на чл. 131 от НПК (процесуалния кодекс), те трябва да бъдат оспорени като негодни. При съучастие, защитата трябва да акцентира върху липсата на пряка връзка или конкретния принос на подсъдимия, както е прието в Решение № 99 от 27.02.2013 г. При касационно обжалване, жалбата трябва да формулира ясен правен въпрос от значение за изхода на делото, в противен случай ще бъде оставена без разглеждане, както е в Определение № 698 от 31.05.2013 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 131 НК

Решение № 127 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 9/2010 г — Достатъчно е само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
Решение № 287 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 178/2009 г — С присъдата двамата подсъдими са били признати за виновни в това, че на 21.04.2007 г., в землището на с.