Оттегляне на жалба по чл. 264, ал. 1 от ГПК: Правна сигурност, срокове и последици

В гражданското и търговското производство разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е фундаментален инструмент за реализация на диспозитивното начало. Практическият спор, който тази норма решава, е свързан с правото на страната да преосмисли процесуалната си позиция и да прекрати въззивното или касационното производство чрез оттегляне на жалбата. Честотата на прилагането на тази норма се дължи на динамиката на споровете, промяната в икономическите условия на страните или постигнатите извънсъдебни споразумения. Ключовият въпрос пред съдилищата често е не самото право на оттегляне, а моментът на неговото упражняване, компетентността на съда да постанови прекратително определение и последиците за разноските и обжалваемостта на самото прекратително определение.

Какво точно казва разпоредбата

Буквалният текст на чл. 264 от ГПК съдържа две основни правила. Първата алинея гласи: „Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.“ Това означава, че правото на оттегляне не е ограничено само до началния етап на производството, а съществува до момента, в който делото е висящо пред съответната инстанция. Втората алинея установява императивна забрана: „Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.“ Тази норма защитава конституционното право на достъп до съд, като предотвратява ситуации, в които страните се отказват от обжалване преди да са били уведомени за съдържанието на решението или преди да е настъпил моментът за обжалване.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС) изгражда ясни граници за приложение на чл. 264, ал. 1 ГПК. Анализът на предоставените решения разкрива следните ключови изводи:

1. Десезиране на съда при изрично волеизявление. В Определение № 3954 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2023 г., III гр. о., съдът приема, че когато страната, инициирала производството, подаде писмена молба, с която „ясно и недвусмислено заявява, че оттегля касационната си жалба“, съдът е десезиран. В този случай Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е оттеглила жалбата си, което е довело до прекратяване на производството. Съдът подчертава, че оттеглянето е акт на диспозитивност, който прекратява правомощията на съда да разглежда спора.

2. Компетентност на съда и недопустимост на прекратяване от първа инстанция. В Определение № 1013 от 13.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 647/2012 г., II т. о., е поставен въпросът за компетентността. Първоинстанционният съд е прекратил производство по въззивна жалба, което е недопустимо, тъй като такова производство не се администрира от него. ВКС отменя прекратителното определение, като посочва, че оттеглянето на жалба пред въззивния съд следва да се разглежда от въззивния съд. Освен това, ако страната е оттеглила жалбата си, но впоследствие е заявилa „неподдържане на оттеглянето“ преди съдът да се е произнесъл, тя има право да настоява за разглеждане на жалбата, ако няма окончателно произнасяне на съда по оттеглянето.

3. Моментът на узнаване и течението на сроковете за обжалване на прекратителното определение. В Определение № 778 от 12.03.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 735/2012 г., I т. о., е разгледан въпросът за срока за обжалване на определение за прекратяване по чл. 264, ал. 1 ГПК. Съдът приема, че ако страната е присъствала в заседание, в което е била уведомена за прекратяването на делото поради оттегляне на жалбата, срокът за обжалване тече от деня на заседанието. Последващото изпращане на копие от резолюцията е ирелевантно за началото на срока, ако фактът на прекратяването е бил известен на страната. Това е критично за защитата на правата на страната, която не е подала жалбата, но е засегната от прекратяването (например при претенции за разноски).

4. Оттегляне на жалба, която не е висяща. В Определение № 3003 от г. на ВКС по ч. гр. д. № 501/2026 г., II гр. о., е прието, че оттегляне е възможно само докато делото е „висящо“. Ако жалбата е била върната от съда (например поради непълноти), производството по нея не е висящо пред съда, който е постановил връщането. В този случай оттеглянето на първоначалната жалба е невъзможно, тъй като съдът вече се е произнесъл по нея (чрез връщането). Оттеглянето може да се отнася само за жалбата, която е висяща пред настоящия състав.

5. Последици за разноските. В цитираните решения се вижда, че прекратяването на производство по чл. 264, ал. 1 ГПК не води автоматично до присъждане на разноски в полза на насрещната страна, ако тя не е представила доказателства за реални разходи. В Определение № 3954 от 7.12.2023 г. ответникът е претендирал разноски, но те не са присъдени поради липса на доказателства. Също така, в Определение № 778 от 30.11.2012 г. се обсъжда възможността за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски, което е допустимо в рамките на срока по чл. 248 ГПК.

Чести грешки

• Неправилно определяне на компетентния съд. Страните често подават молба за оттегляне до съда, който е постановил решението, вместо до съда, пред който виси жалбата. Оттеглянето на въззивна жалба се прави пред въззивния съд, а на касационна – пред ВКС.
• Неясно волеизявление. Молбите за оттегляне понякога са формулирани неясно, което води до отказ на съда да прекрати производството, тъй като не е установено „ясно и недвусмислено“ желание за десезиране.
• Пропускане на срока за обжалване на прекратителното определение. Страните, които не са подалите жалбата, често пропускат едноседмичния срок за обжалване на определението за прекратяване, считайки погрешно, че срокът тече от получаване на пощенското известие, а не от момента на узнаване в заседание.
• Опит за оттегляне на жалба, която е вече върната или разгледана. Както се вижда от практиката, оттегляне е възможно само за висящи жалби. След постановяване на определение за връщане или за прекратяване, правото на оттегляне на същата жалба пред същия съд изчезва.
• Игнориране на правото на допълване за разноски. Страните, които се бранят, често не искат допълване на прекратителното определение с разноски в рамките на едномесечния срок, позовавайки се на чл. 248 ГПК, което води до загуба на правото им за обезщетение.

Как се води казусът

За страната, която иска да оттегли жалбата:

1. Подайте писмена молба до съда, пред който виси жалбата (въззивен или ВКС).
2. В молбата изрично посочете, че оттегляте жалбата на основание чл. 264, ал. 1 ГПК. Използвайте формулировки като „оттеглям изцяло“ или „оттеглям отчасти“.
3. Ако оттеглянето е частично, уточнете кои искания се оттеглят и кои остават.
4. Очаквайте определение за прекратяване на производството (или за част от него).

За страната, която се брани (насрещната страна):

1. След като научите за прекратяването на делото, проверете дали сте били уведомени в съдебно заседание или чрез пощенско известие.
2. Ако считате, че прекратителното определение е незаконосъобразно (например постановено от некомпетентен съд), подайте частна жалба в едноседмичен срок.
3. Ако искате разноски за въззивното/касационното производство, подайте искане по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение в едномесечен срок от постановяването му (или от узнаването, ако сте присъствали).
4. Представете доказателства за реално извършените разходи (хонорари, такси, пътни разходи).

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Нормата е процесуална и се прилага в рамките на ГПК. Определенията, с които съдът прекратява производство по чл. 264, ал. 1 ГПК, са обжалваеми актове.

Видове обжалване: Определенията за прекратяване на въззивно производство се обжалват с частна жалба пред по-горната инстанция (ВКС за определенията на апелативните съдове). Определенията на ВКС за прекратяване на касационно производство се обжалват с частна жалба пред друг състав на ВКС.

Срокове: Срокът за обжалване на прекратителното определение е едноседмичен (чл. 275, ал. 1 ГПК). Ако страната е присъствала в заседанието, в което е постановено определението, срокът тече от деня на заседанието. Ако не е присъствала, срокът тече от съобщението.

Такси: Обжалването на прекратително определение по чл. 264, ал. 1 ГПК не се дължи държавна такса, тъй като се отнася до частна жалба срещу определение, което не засяга същността на спора по материалноправен аспект, а процесуалното му развитие. Въпреки това, при искане за допълване с разноски, страната трябва да представи доказателства за платените такси и разходи.

Прилагането на чл. 264, ал. 1 ГПК изисква прецизност в сроковете и компетентността на съда. Грешка в момента на узнаване или в адресата на молбата за оттегляне може да доведе до незаконосъобразно прекратяване или до загуба на право за обжалване.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 264 ГПК

• Решение № 94 от г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г — Или неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя.
• Определение № 3189 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1949/2025 г — ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.