Как се атакуват увреждащи сделки на длъжник по чл. 135 ЗЗД: Практика на ВКС

Отменителният иск, уреден в чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е един от най-честите правни инструменти в търговските и гражданските спорове. Той позволява на кредитора да защити имуществената си маса, когато длъжникът умишлено или чрез безвъзмездни сделки се лишава от активи, с които да погаси дълга си. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е изключително богата по тази норма, като само в предоставения материал са анализирани над 500 решения. Спорът възниква, когато кредиторът установи, че длъжникът е прехвърлил имоти, учредил ипотеки или извършил апорти в полза на трети лица, което прави принудителното изпълнение невъзможно или затруднено.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 135 ЗЗД дефинира правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него действията на длъжника, с които той го уврежда. Нормата е структурирана в четири алинеи, които очертават строгите предпоставки за уважаване на иска:

В първата алинея се изисква длъжникът да е знаел за увреждането при извършването на действието. Ако сделката е възмездна, се налага и третото лице (контрагентът) да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата на трети добросъвестни лица, които са придобили имуществото възмездно преди вписването на исковата молба.

Втората алинея въвежда законна презумпция за знание. Знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Това облекчава доказателствената тежест на кредитора в случаи на сделки с близки роднини.

Третата алинея урежда специфичен случай, когато действието е извършено преди възникването на вземането. В такъв случай сделката е недействителна само ако е била предназначено от длъжника и контрагента да увреди кредитора. Това изисква по-висок степен на умишленост и предварителен план за измама.

Четвъртата алинея регламентира реда на удовлетворяване. Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан, преди третото лице, когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяването на недействителността.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС разкрива няколко ключови принципа, които определят успеха или неуспеха на отменителния иск:

1. Правен интерес в несъстоятелност. В Решение № 50080 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 984/2022 г., I т. о., ТК, се приема, че синдика или кредитор на несъстоятелния длъжник имат правен интерес да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки с имуществото на длъжника. Целта е попълване на масата на несъстоятелността. Съдът подчертава, че липсата на произнасяне по съществото от въззивния съд води до отмяна на решението и връщане за ново разглеждане, за да се обсъдят доводите за увреждане.

2. Увреждане при наличие на друго имущество. В Определение № 210 от г. на ВКС по т. д. № 2530/2016 г., I т. о., ТК, се потвърждава задължителната практика, че упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора. Възражението, че длъжникът разполага с друго имущество, извън отчужденото, или че получената престация е равностойна на цената на имота, не е основание за отхвърляне на иска. Противното би позволило на недобросъвестния длъжник да избира срещу кое от имуществата си да се насочи изпълнението.

3. Презумпцията за знание и доказателствената тежест. В Определение № 1140 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3987/2014 г., III г. о., ГК, се посочва, че съществува многобройна и трайна практика относно предпоставките за уважаване на иска и презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Конкретната преценка дали са налице елементите на фактическия състав е фактически въпрос, който не подлежи на касационна проверка по чл. 280 ГПК, освен ако не е допусната съществена неправилност. Това означава, че оборването на презумпцията за знание е задача на ответника в фактическата инстанция.

4. Взаимовръзка с други искове. В Определение № 76 от 13.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1999/2016 г., I т. о., ТК, се разглежда връзката между иск по чл. 135 ЗЗД и искове за нищожност или несъществуване на вземане. Съдът отменя прекратяване на производство, като указва, че при алтернативност на исковете, съдът трябва да даде възможност на ищеца да конституира като ответник и дружеството-длъжник. Това показва, че отменителният иск често се предявява заедно с други средства за защита на вземането.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 135 ЗЗД страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Недоказване на увреждането: Кредиторът често пропуска да докаже, че след извършената сделка имуществото на длъжника е станало недостатъчно за задоволяване на вземането. Фактът, че длъжникът е продал имот, сам по себе си не е достатъчен, ако той разполага с други ликвидни активи.
• Грешно тълкуване на „знанието“: При възмездни сделки с лица, които не са близки роднини, кредиторът трябва да докаже активно знание на третото лице за увреждането. Разчитането само на презумпцията по ал. 2 е грешка, ако лицето не попада в кръга на съпрузите, низходящите, възходящите или братята/сестрите.
• Пропускане на сроковете за вписване: Недействителността не засяга правата на трети добросъвестни лица, придобили имуществото възмездно преди вписването на исковата молба. Кредиторите често губят приоритет, ако не впишат иска своевременно в имотния регистър.
• Неправилно определяне на правния интерес: В случаи на несъстоятелност, синдика трябва да обоснове, че атакуваните сделки са увредили масата на несъстоятелността, а не само отделни кредитори, ако не действа в тяхна полза.
• Смесване на основанията: Предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД заедно с иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД без ясно разграничение на фактическите основания може да доведе до прекратяване на производството, както се вижда от практиката по ч. т. д. № 1999/2016 г.

Как се води казусът

За страната, която иска (кредитор/синдик):

1. Доказване на вземането: Трябва да се представи правно основание за вземането (договор, съдебно решение). Вземането трябва да е ликвидно и изискуемо към момента на предявяване на иска.
2. Доказване на увреждането: Следва да се представят документи, показващи, че след сделката длъжникът няма достатъчно имущество за погасяване на дълга. Може да се използват справки от имотния регистър, данни от НАП за липса на данъчни задължения или други активи.
3. Доказване на знанието: Ако сделката е с близък роднина, се разчита на презумпцията. В противен случай се търсят доказателства за осведоменост на третото лице (напр. кореспонденция, съвместни бизнес дейности, нереална цена на сделката).
4. Вписване на иска: Незабавно вписване на исковата молба в имотния регистър, за да се блокират последващи добросъвестни придобивания.

За страната, която се брани (трето лице/длъжник):

1. Доказване на добросъвестност: Трето лице трябва да докаже, че не е знаело за увреждането. Това е особено важно при възмездни сделки.
2. Доказване на липса на увреждане: Да се представят доказателства, че длъжникът разполага с друго имущество, достатъчно за погасяване на дълга, или че сделката е била на пазарна цена и не е обеднила длъжника.
3. Оборване на презумпцията: Ако е роднина, трябва да се докаже, че сделката е била за реална, пазарна цена и че няма уговорка за увреждане на кредитора.
4. Процесуални възражения: Да се провери дали вземането е ликвидно и изискуемо, дали е спазен срокът за предявяване на иска и дали искът е предявен от легитимирано лице.

Процесуални аспекти

Производствата по чл. 135 ЗЗД са граждански дела, които минават през три инстанции. Касационното обжалване пред ВКС е ограничено. Съгласно чл. 280 ГПК, касация се допуска, ако решението е в противоречие с практика на ВКС или ако правният въпрос е от съществено значение за прилагането на закона. В Определение № 1140 от 5.11.2014 г. се подчертава, че фактическата преценка дали са налице елементите на увреждането не е предмет на касационна проверка, освен при съществени нарушения на процесуалния закон. Таксите за касационно обжалване се определят по Тарифата за държавните такси, като в конкретни случаи (напр. Определение № 210 от 7.04.2017 г.) са посочени суми като 2 914,50 лева, които трябва да бъдат внесени по сметката на ВКС.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu