Разваляне на договор по чл. 87 ЗЗД: Практика на Върховния касационен съд

Развалянето на договор е един от най-честите правни спорове в гражданското и търговското право. То засяга както обикновени граждански сделки, така и сложни търговски отношения. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е устойчива и обхваща десетки решения, които очертават строгите условия, при които един договор може да бъде развален. За страните в спора е критично да разберат, че развалянето не е автоматично право, а изисква спазване на конкретни процедурни и материалноправни изисквания.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 87 ЗЗД регламентира реда и условията за разваляне на двустранни договори при неизпълнение от страна на длъжника. Текстът на нормата е структуриран в пет алинеи, всяка от които има специфично правно значение:

Алинея 1 поставя основното правило. Когато длъжникът не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът има право да развали договора. Това се прави чрез предоставяне на подходящ срок за изпълнение, придружен с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се смята за развален. Ако договорът е сключен в писмена форма, предупреждението задължително трябва да е писмено.

Алинея 2 предвижда изключения от изискването за даване на срок. Кредиторът може да развали договора без предварително предупреждение, ако: изпълнението е станало невъзможно (изцяло или частично); поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредитора; или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Алинея 3 въвежда специален ред за договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. В тези случаи развалянето става само по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение по време на процеса, съдът може да предостави срок за това, съобразявайки се с обстоятелствата.

Алинея 4 ограничава правото на разваляне. То не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Това е клауза за добросъвестност, която предотвратява злоупотреба с правото.

Алинея 5 регламентира погасителната давност. Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна погасителна давност.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на пълните текстове на предоставените решения на ВКС показва няколко ключови аспекта в прилагането на чл. 87 ЗЗД:

В Определение № 3062 от 12.06.2025 г. по гр. д. № 1240/2024 г., ВКС разглежда въпроси, свързани с доказателствената тежест и валидността на документи, които са основа за твърдения за неизпълнение. Съдът подчертава, че доколкото липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, въззивното решение, което е потвърдило или отхвърлило иск за разваляне, остава в сила. Това илюстрира, че фактическата обстановка и доказателствата за неизпълнение са от решаващо значение за приложението на чл. 87 ЗЗД.

В Определение № 50058 от 6.02.2023 г. по гр. д. № 3305/2022 г., ВКС анализира оплаквания за неправилно прилагане на закона. Съдът отбелязва, че очевидна неправилност, която е основание за касация, се установява само когато нормата е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание. В контекста на чл. 87 ЗЗД, това означава, че ако въззивният съд е правилно тълкувал дали е налице „безполезност“ на изпълнението или „невъзможност“, касацията не е допустима, дори ако страната не е съгласна с преценката.

В Определение № 405 от 19.06.2017 г. по т. д. № 962/2017 г., ВКС разглежда въпроси, свързани с прихващането (чл. 231 ЗЗД) и развалянето на договор. Съдът подчертава диспозитивното начало в гражданския процес. Касаторът е длъжен да формулира точни правни въпроси по чл. 280 ГПК. Твърденията за несъответствие с практика на ВКС по чл. 87 ЗЗД се разглеждат като оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не като самостоятелни правни въпроси за допускане, ако не са формулирани като такива в изложението.

В Определение № 4600 от 15.10.2024 г. по гр. д. № 5046/2023 г., ВКС отхвърля касационна жалба, насочена срещу решение, което е разгледало иск за разваляне. Съдът установява, че оплакванията на касатора са за необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата, но не и за „очевидна неправилност“. Това потвърждава, че преценката дали неизпълнението е „значително“ по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е фактическа преценка, която рядко е основание за касация, освен в изключителни случаи на груба логическа грешка.

Други решения, като Решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2084/2018 г., засягат специфично чл. 87, ал. 3 ЗЗД и възражения за нищожност или привидност на договора. В тези случаи ВКС проверява дали е спазен съдебният ред за разваляне на договори за недвижими имоти и дали възраженията за нищожност не превръщат иска за разваляне в недопустим.

Чести грешки

На базата на практиката на ВКС могат да се идентифицират няколко типични грешки, които страните допускат в спорове по чл. 87 ЗЗД:

1. Липса на писмено предупреждение. Когато договорът е писмен, устното предупреждение за разваляне е нищожно. Много кредитори грешат, като разчитат на телефонни разговори или имейли без надлежно подписани документи, ако изискването за писмена форма е стриктно.

2. Непредоставяне на „подходящ“ срок. Даването на твърде кратък срок, който не позволява реално изпълнение, може да доведе до това съдът да обяви развалянето за невалидно. Срокът трябва да е обективно необходим за изпълнение на задължението.

3. Разваляне без съд за недвижими имоти. Често страните се опитват да развалят договор за покупко-продажба на имот с едностранно писмено уведомление. Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, това е недопустимо. Развалянето става само чрез съдебно решение.

4. Пренебрегване на принципа на незначителност. Кредиторите понякога искат разваляне заради минимални нарушения (напр. закъснение с един ден или малка сума), които не засягат съществено техния интерес. Съдът ще отхвърли иска, ако неизпълнението е незначително.

5. Грешки в касационното обжалване. Както се вижда от определенията на ВКС, много жалби се отхвърлят, защото не се формулират правилно правните въпроси по чл. 280 ГПК. Страните често смесват оплаквания за фактическа необоснованост с правни въпроси за допускане.

Как се води казусът

За страната, която иска разваляне (кредиторът), първата стъпка е да се увери, че неизпълнението е виновно и значително. След това трябва да се изпрати надлежно писмено предупреждение с подходящ срок (ако не е налице изключение по ал. 2). Ако договорът е за имот, искът се предявява директно в съда. В съдебния процес трябва да се доказва фактът на неизпълнение и причината за него.

За страната, която се брани (длъжникът), защитата може да се строжи върху няколко линии. Първо, да се твърди, че неизпълнението не е виновно (напр. форсмажор). Второ, да се твърди, че неизпълнената част е незначителна по чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Трето, ако е за имот, да се предложи изпълнение в хода на процеса, за да се възползва от възможността на съда да даде срок. Четвърто, да се провери дали е спазена погасителната давност от 5 години.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 87 ЗЗД

• Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.
• Решение № 161 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2008 г — В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон.