Как да задължим трето лице да представи документ по чл. 192, ал. 1 от ГПК?

В гражданското производство често възниква ситуация, при която ключово писмено доказателство се намира не при страните по делото, а при трето лице, което не е участвало в процеса. Това може да бъде банков архив, регистър на община, медицинско досие или кореспонденция с контрагент. Практическият спор, който се решава чрез разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е как страната може легално да принуди това трето лице да разкрие документа, без да има пряка договорна връзка с него. Честотата на прилагането на тази норма е висока, тъй като липсата на документ често води до загуба на делото, а съдебната практика е устояла, че съдът не може да изисква документи от служебна длъжност, ако страната не е подала молба по чл. 192 ГПК.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата е структурирана в три алинеи, които очертават ясен алгоритъм за действие. Съгласно чл. 192, ал. 1 от ГПК, всяка страна има право да поиска от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. Изискването е молбата да бъде писмена. Това означава, че устното искане в съдебна зала не е достатъчно за стартиране на процедурата, освен ако не е оформено като писмен протокол, но практиката изисква формална молба.

Втора алинея на чл. 192 от ГПК регламентира процедурата по известяване. Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа. Този срок е съществен, тъй като нарушаването му поражда отговорност. Съдът не изпраща молбата на страната, а директно на държателя на документа, което гарантира неутралността на процедурата.

Трета алинея на чл. 192 от ГПК предвижда санкцията за неизпълнение. Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87 от ГПК (глоба за неуважение към съда), носи отговорност и пред страната за причинените й вреди. Това е двойна отговорност – публичноправна (глоба) и частноправна (обезщетение).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че чл. 192, ал. 1 от ГПК често се разглежда в контекста на касационното обжалване, където се проверява дали липсата на документ е довела до неправилно решение. В Определение № 418 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 3573/2022 г. на ВКС, III г. о., се разглежда спор, свързан с трудово правоотношение, където се обсъжда дали неконкретизирането на нарушения в искането за обяснения (което е свързано с представянето на документи) влияе на признанията. Съдът подчертава, че въззивният съд трябва да отчита всички обстоятелства, включително дали страната е знаела кои са конкретните нерегистрирани документи, което е пряко свързано с възможността за искане по чл. 192 ГПК.

В Определение № 50465 от 4.07.2023 г. по т. д. № 11/2022 г. на ВКС, I т. о., се разглежда спор за предоставяне на услуга, където ключово доказателство е фактура. Касаторът твърди, че фактурата е била неправилно приета или изключена от доказателствения материал. ВКС посочва, че в производството по селекция (чл. 288 ГПК) не може да се проверява правилността на преценката на доказателствата, но ако липсата на документ е довела до очевидна неправилност, това може да е основание за допускане. Тук се вижда, че чл. 192 ГПК е инструмент, който трябва да се използва своевременно, защото касационният съд не „доказва“ липсващи документи, а проверява дали съдът е допуснал грешка при тяхното липсване или приемане.

В Определение № 378 от 4.05.2017 г. по гр. д. № 4299/2016 г. на ВКС, III г. о., се разглежда спор за подбор на персонал. Касаторът се позовава на процесуални нарушения, свързани с доказателствата. ВКС подчертава, че за да се допусне касационно обжалване, трябва да се обоснове общо и допълнително основание. Ако страната не е поискала документ по чл. 192 ГПК и след това твърди, че липсата му е довела до неправилно решение, тя трябва да докаже, че това е водило до противоречие с установена практика. Съдът отхвърля жалбата, защото не е доказано, че липсата на конкретен документ е била решаваща за извода на въззивния съд.

В Определение № 578 от 28.06.2016 г. по гр. д. № 1594/2016 г. на ВКС, III г. о., се разглежда дисциплинарно производство. Жалбоподателката поставя въпроси, свързани с липсата на дата в заповед за наказание. ВКС посочва, че въпросите трябва да са свързани с решаващите изводи на въззивния съд. Ако страната не е поискала допълнителни документи по чл. 192 ГПК, за да уточни датите, тя не може да твърди, че съдът е допуснал грешка, базирайки се на липсата на тези данни, ако те не са били предмет на спора в предишните инстанции.

Чести грешки

Първата и най-честа грешка е подаване на устно искане в съдебна зала без последваща писмена молба. Чл. 192, ал. 1 изрично изисква „писмена молба“. Устното искане не задължава съда да издаде определение за представяне на документ от трето лице.

Втората грешка е липса на конкретизация на документа. Страните често искат „всички документи, свързани с делото“. Съдът ще отхвърли такава молба като неконкретизирана. Трябва да се посочи точно какъв документ се търси, от кого и за какъв период.

Трета грешка е пропускане на срока за обжалване на определението по чл. 192 ГПК. Ако съдът откаже да задължи третото лице да представи документа, страната трябва да обжалва това определение, ако счита, че документът е решаващ. Пропускането на този срок води до загуба на правото да се твърди, че липсата на документ е довела до неправилно решение.

Четвърта грешка е смесване на чл. 192 ГПК с чл. 193 ГПК (разпит на свидетели). Документите се искат по чл. 192, а свидетелите – по чл. 193. Искането за разпит на служител, който ще разкаже за документ, не замества искането за самия документ.

Пета грешка е липса на доказателство за „неоснователно“ неизпълнение от третото лице. За да се търси обезщетение по чл. 192, ал. 3 ГПК, трябва да се докаже, че третото лице е имало документа и е отказало да го представи без правно основание (напр. тайна).

Как се води казусът

За страната, която иска документа, алгоритъмът е следният: Първо, идентифицирайте точно кой държи документа и какъв е той. Второ, изгответе писмена молба до съда, в която посочите името на третото лице, адреса му, точното наименование на документа и защо той е необходим за доказване на твърденията ви. Трето, подайте молбата в деловодството на съда, пред който се разглежда делото, в срок, който позволява на съда да изпрати препис и да изчака отговора преди крайния срок за доказателства. Четвърто, ако третото лице не представи документа, поискайте от съда да наложи глоба по чл. 87 ГПК и да отбележи във протокола, че документът не е представен.

За страната, която се брани, или за третото лице: Ако сте трето лице и сте получили препис от молбата, проверете дали документът е в притежанието ви. Ако е, представите го в определения срок. Ако не е, или ако документът е поверителен, подайте писмено възражение до съда, в което обосновате защо не можете или не трябва да го представите. Ако сте страна в делото и третото лице не представи документа, не чакайте пасивно. Поискайте от съда да приложи санкциите по чл. 192, ал. 3 ГПК и да прецени липсата на документа в полза на вашите твърдения, ако това е възможно по правото.

Процесуални особености и обжалване

Определенията, с които съдът отказва да задължи трето лице да представи документ по чл. 192 ГПК, са обжалваеми като частни жалби. Срокът за обжалване е 7 дни от съобщаването на определението. Таксата за частна жалба е 5 лв. за всеки жалбоподател. Ако частната жалба е отхвърлена, това не пречи на страната да твърди в касационната жалба, че липсата на документ е довела до неправилно решение, но само ако е доказала, че е подала молбата своевременно и че документът е бил решаващ.

Важно е да се отбележи, че ВКС в своите определения (напр. Определение № 418 от 15.03.2023 г. и Определение № 50465 от 4.07.2023 г.) подчертава, че касационният съд не проверява правилността на преценката на доказателствата от въззивния съд, освен ако не е налице очевидна неправилност или противоречие с практика. Следователно, използването на чл. 192 ГПК е стратегическо решение в първите инстанции, а не инструмент за „спасяване“ на делото в касация.

Допълнителна практика от базата данни на кантората

От анотираната база данни на кантората по разпоредба чл. 192 ГПК са индексирани и следните решения:

[VAS] Решение № 9292 / 18.06.2019 (адм. д. № 3255/2019 г.) — Решение № 9292 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2019 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска чл. 192 ГПК чл. 219 АПК чл. 3, ал. 2, т. 14 ЗМИП чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП чл. 8е, ал. 5, т. 2 и т. 5 ЗУЧК чл. 8н, ал. 3 ЗУЧК чл. 157, ал. 1, т. 2 ЗК чл. 178, ал.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 192 ГПК

• Решение № 168 от 12.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г — Гражданските дела, образувани по искови молби, подадени след 29.02.2008 г., т.е.
• Решение № 254 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г — Обезщетение за бъдещи вреди се дължи само когато е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника.