Разпоредба чл. 38 от ГПК и чл. 38а от ГПК: Електронно връчване, съгласие и последици от пропуски

В съвременното съдебно производство въпросът за правилното извършване на процесуални действия в електронна форма и за начина на връчване на книжа придоби централно значение. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е обогатена с над седемдесет решения, които тълкуват разпоредбите на чл. 38 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с новия чл. 38а от ГПК. Основният практически спор, който възниква пред съдилищата, засяга момента, в който се смята за връчено съобщение или призовка, изпратени по електронен път, както и последиците от пропускането на срокове за отстраняване на недостатъци, когато връчването е станало през Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Честотата на тези спорове се дължи на прехода към цифровизация на правосъдието и необходимостта от прецизно спазване на императивните срокове, чието нарушаване води до тежки процесуални санкции, включително връщане на жалби или прекратяване на производството.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 38а от ГПК, въведен с Държавен вестник бр. 110 от 2020 г. и влязъл в сила от 30.06.2021 г., регламентира процедурата по електронно процесуално действие. Съгласно ал. 1, лицето, което извършва процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване. Този адрес служи за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за съобщаване на резултата от техническата проверка на извършеното действие.

Алинея 2 предвижда право на избор за страните. При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и документи от съда. Това съгласие може да бъде ограничено само до производството пред съответната инстанция или да обхваща всички инстанции по делото.

Алинея 3 въвежда презумпция за съгласие. Лицето, което извърши процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), автоматично се счита, че се е съгласило да приема електронни изявления, документи, съобщения, призовки и книжа. Това съгласие обхваща производството както пред съответната съдебна инстанция, така и пред всички останали инстанции по делото.

Накрая, ал. 4 урежда възможността за оттегляне на съгласието. Съгласието по ал. 2 и 3 може да бъде оттеглено по всяко време. Законът изрично уточнява, че оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия, което означава, че връчванията, станали преди оттеглянето, запазват правното си значение.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на ВКС показва няколко устойчиви извода относно приложението на чл. 38а от ГПК и свързаните с него норми за връчване.

Първо, ВКС потвърди, че извършването на процесуално действие през ЕПЕП поражда автоматично съгласие за електронно връчване. В Определение № 448 от г. на ВКС по ч. т. д. № 70/2025 г., I т. о., ТК, съдът приема, че с постъпилата молба от адвоката, с която е извършено процесуално действие през ЕПЕП, е дадено съгласие и за връчване на съобщения по този ред. Съдът подчертава, че лицето, извършило действието в портала, се съгласява да приема електронни изявления и книжа пред съответната и пред всички инстанции, което е в пълно съответствие с императивните разпоредби на чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

Второ, съдът детайлно разяснява момента на връчване при електронно съобщение. В същото Определение № 448 от 11.02.2025 г. е приложено тълкуването на чл. 41а, ал. 1 от ГПК. Съобщението за изтегляне на призовка или книжа се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. Ако съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от изпращането му, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на този срок. В конкретния казус съобщението е било изпратено, но не е изтеглено, поради което е считано за връчено на 27.07.2024 г., а срокът за изпълнение е изтекъл на 05.08.2024 г.

Трето, пропускът на срока за отстраняване на недостатъци, след като е прието, че връчването е станало по електронен път, води до връщане на жалбата. В Определение № 448 от 11.02.2025 г. страната е подала отговор на разпореждането едва на 21.08.2024 г., след като срокът е изтекъл на 05.08.2024 г. ВКС потвърди, че се прилага императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, която свързва неотстраняването на недостатъците (невнасяне на държавна такса) в седмодневен срок с връщането на въззивната жалба.

Четвърто, нормата за електронно връчване е тясно свързана с изчисляването на разноските за адвокатско възнаграждение. В Определение № 1096 от г. на ВКС по гр. д. № 2628/2024 г., IV г. о., ГК, съдът присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Въпреки че цитатът е за ЗА, контекстът е процесуален – присъждането става след касационно обжалване, което е допустимо само ако са спазени процесуалните срокове и изисквания за връчване, включително електронните. Съдът оцени възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност и обема на извършената работа.

Пето, при връщане на делото за ново разглеждане, правото на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се преценява с оглед на изхода на спора. В Определение № 392 от г. на ВКС по ч. т. д. № 1291/2023 г., II т. о., ТК, съдът разглежда претенция за възнаграждение за представителство при първото разглеждане на делото в първата инстанция. Възнаграждението е отхвърлено не защото не се дължи за всяка инстанция, а защото претенцията е отхвърлена с оглед конкретния изход на делото – липса на уважена част от иска. Това илюстрира, че процесуалните действия, включително тези, свързани с електронно комуникиране, трябва да водят до материално-правен резултат, за да обосноват разноски.

Шесто, ВКС приема, че оплакванията относно начина на връчване, когато са в съответствие с чл. 38а и чл. 41а от ГПК, не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В Определение № 448 от 11.02.2025 г. съдът заключава, че изводите на въззивния съд за редовност на електронното връчване са в съответствие с императивните норми и не се нуждаят от тълкуване, което да е от значение за решаването на спора.

Чести грешки

1. Пренебрегване на 7-дневния срок за изтегляне на електронно съобщение. Страните често погрешно смятат, че срокът тече от датата на получаване на имейла за уведомление, а не от датата на изтегляне или изтичане на срока за изтегляне.

2. Опит за оттегляне на съгласието с ретроактивна сила. Някои лица се опитват да оттеглят съгласието си за електронно връчване, за да оспорят вече извършени връчвания, но законът изрично забранява това, като предвижда, че оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

3. Неправилно изчисляване на крайния срок за отстраняване на недостатъци. Грешка е да не се отчете, че ако последният ден от 7-дневния срок е неприсъствен ден, срокът се пренася до следващия присъствен ден, както е приложено в Определение № 448 от 11.02.2025 г.

4. Погрешно тълкуване на обхвата на съгласието. Страните понякога смятат, че съгласието за електронно връчване важи само за инстанцията, пред която е подадено първото заявление, докато чл. 38а, ал. 3 от ГПК предвижда автоматично разширяване на съгласието за всички инстанции, ако действието е извършено през ЕПЕП.

5. Пропускане на задължението за посочване на електронен адрес за уведомяване. Съгласно чл. 38а, ал. 1 от ГПК, това е задължително изискване за валидност на електронното процесуално действие.

6. Смесване на нормите за разноски с процесуалните срокове. В Определение № 392 от 20.02.2024 г. се вижда, че липсата на уважена част от иска води до отхвърляне на разноските, дори ако процесуалните действия са били извършени редовно.

Как се води казусът

За страната, която иска (ищец/жалбоподател):

1. При подаване на иск или жалба през ЕПЕП, уверете се, че сте посочили коректен електронен адрес за уведомяване съгласно чл. 38а, ал. 1 от ГПК.

2. След като получите уведомление за изпращане на съобщение за разпореждане, изтеглете съобщението незабавно, за да започне да тече срокът за отстраняване на недостатъци от деня на изтегляне, а не от изтичане на 7-дневния срок.

3. Ако срокът за отстраняване на недостатъци (напр. внасяне на такса) изтича в неприсъствен ден, изчислете го до следващия присъствен ден, както е прието в практиката по Определение № 448 от 11.02.2025 г.

4. При претендиране на разноски, документирайте обема на извършената работа и фактическата сложност, тъй като съдът присъжда възнаграждение съобразно тези критерии и изхода на делото (Определение № 1096 от 7.03.2025 г.).

За страната, която се брани (ответник/жалбоподател на определение):

1. Проверете дали съобщението за разпореждане е било изтеглено или е изтекъл 7-дневният срок за изтегляне, за да определите точната дата на връчване по чл. 41а, ал. 1 от ГПК.

2. Ако жалбата на противната страна е върната поради пропуск на срок за отстраняване на недостатъци, проверете дали връчването е било редовно извършено по електронен път съгласно чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

3. При оспорване на разноски, фокусирайте се върху изхода на делото. Ако искът е отхвърлен, адвокатското възнаграждение за представителство не се дължи, дори ако процесуалните действия са били извършени (Определение № 392 от 20.02.2024 г.).

Процесуални аспекти: обжалване, срокове и такси

Разпоредбите на чл. 38а от ГПК са процесуални и се прилагат в рамките на гражданското и търговското производство. Актовете, които се обжалват, са определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждава или отменя връчване на книжа или се връща жалба поради пропуск на срок.

Сроковете за обжалване са регламентирани в ГПК. Частните жалби срещу определения, с които се връща жалба или се прекратява производство, се обжалват пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, ако са налице основанията по чл. 280 от ГПК. В Определение № 448 от 11.02.2025 г. ВКС не допуска касационно обжалване, тъй като въпросите за електронното връчване не се нуждаят от тълкуване, което да е от значение за решаването на спора.

Таксите за обжалване и за отстраняване на недостатъци (като държавна такса за жалба) са критични. Пропускът на седмодневния срок за внасяне на държавна такса, считано от връчването на разпореждането, води до връщане на жалбата по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. В Определение № 448 от 11.02.2025 г. страната е подала отговор след изтичане на срока, което е довело до потвърждаване на връщането на жалбата.

Важно е да се отбележи, че определенията на ВКС по частни жалби, с които не се допуска касационно обжалване, не подлежат на обжалване, както е посочено в Определение № 392 от 20.02.2024 г. и Определение № 448 от 11.02.2025 г.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 38 ГПК

• Решение № 50002 от 22.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2022 г — С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
• Решение № 472 от г. на ВКС по гр. д. № 5330/2023 г — Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 827 от 18 ноември 2022 г., постановено по гр.