Кога една сделка е търговска по чл. 286, ал. 2 от Търговския закон?

В търговското право разграничението между граждански и търговски сделки е от фундаментално значение, тъй като то определя приложимия материален закон, процесуалния ред и дори възможността за касационно обжалване. Често срещан практически спор възниква, когато страните в един договор не са търговци, но сделката попада в списъка на абсолютните търговски сделки. Друг чест конфликт е свързан с тълкуването на субективния критерий – дали сделка, сключена от търговец, автоматично е търговска, или е необходимо тя да е свързана с неговото занятие. Настоящата статия разглежда устойчивата практика на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 286, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), която установява, че определени сделки са търговски независимо от качеството на лицата, които ги извършват.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 286 от ТЗ, в сила от 01.11.1996 г., дефинира понятието „търговска сделка“ чрез два основни критерия – субективен и обективен. Текстът е буквален и ясен в своето приложение:

Съгласно ал. 1, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Това е субективният критерий, който изисква едновременно наличие на качество „търговец“ и връзка на сделката с дейността му.

Съгласно ал. 2, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Това е обективният критерий, известен като „абсолютни търговски сделки“. Дори и двете страни да са физически лица, които не са търговци, ако сделката попада в изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ категории (напр. застрахователни, банковите, акционерните и др.), тя се квалифицира като търговска.

Съгласно ал. 3, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Това е законна презумпция, която облекчава доказателствената тежест за страната, претендираща търговския характер на сделката по субективния критерий.

Как съдилищата прилагат нормата

Практиката на ВКС е последователна и подчертава, че квалифицирането на сделката като търговска има директен ефект върху приложимото право и процесуалните права на страните.

В Определение № 257 от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1026/2020 г. на ВКС, IV г. о., съдът разглежда иск за вземания по договор за банков потребителски кредит. ВКС приема, че тази сделка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 от ТЗ, а следователно и по чл. 286, ал. 2 от ТЗ. Ключовият извод е, че търговският характер на спора се определя от вида на облигационната връзка, а не само от качеството на страните. Това води до прилагане на търговските процесуални правила, включително ограниченията за касационно обжалване, ако цената на иска е под 20 000 лв. (чл. 280, ал. 3 от ГПК).

В Определение № 495 от 06.08.2009 г. по т. д. № 111/2009 г. на ВКС, II т. о., ВКС анализира договор за аренда. Съдът подчертава, че дори когато сключеният договор не е абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал. 2 от ТЗ, той може да бъде квалифициран като търговски по субективния критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ), ако е сключен от търговец в рамките на занятието му. В този казус ВКС потвърждава, че при съмнение действа презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ, която не е била оборена от ответника. Следователно, общите правила на ЗЗД за недействителност се прилагат само съответно, доколкото няма специална регламентация в ТЗ.

В Определение № 998 от 27.12.2013 г. по т. д. № 3560/2013 г. на ВКС, I т. о., нормата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ е цитирана във връзка с производство по несъстоятелност. Въпреки че основният фокус е върху процедурата по чл. 625 от ТЗ, препратката към чл. 286, ал. 2 от ТЗ в началото на акта показва, че търговският характер на спора е предпоставка за приложимостта на специалния търговски процесуален ред, включително и при определяне на адвокатските разноски в търговските дела.

В Решение № 570 от 27.10.2008 г. по т. д. № 294/2008 г. на ВКС, I т. о., въпреки че спорът засяга строителни и комунални услуги, нормата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ е посочена като приложима. Това илюстрира, че дори в смесени казуси, където има елементи на гражданско право, ако сделката попада в обхвата на абсолютните търговски сделки или е сключена от търговец в рамките на дейността му, търговският режим на обжалване и приложимото право имат приоритет.

Други актове, като Определение № 1014 от 22.04.2024 г. и Определение № 66 от 10.01.2025 г., потвърждават тази устойчива практика, като често цитират чл. 286, ал. 2 от ТЗ във връзка с конкретни точки от чл. 1, ал. 1 от ТЗ (напр. т. 6 за застрахователни сделки или т. 7 за банкови сделки), за да обосноват компетентността на търговските съдилища и приложимостта на търговското материално право.

Чести грешки

При прилагането на чл. 286, ал. 2 от ТЗ страните и дори съдилищата допускат няколко типични грешки:

• Игнориране на обективния критерий: Страните често погрешно считат, че ако и двете страни са физически лица, сделката е гражданска. Това е грешно, ако сделката е абсолютна търговска (напр. застрахователен договор или банков кредит).
• Необосновано оспорване на субективния критерий: Когато едната страна е търговец, другата страна често твърди, че сделката не е свързана с занятието, без да представя доказателства, че е оборена презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
• Грешно определяне на приложимия процесуален ред: Страните подават жалби по гражданския, а не по търговския процесуален ред, или обратно, без да са преценили правилно квалификацията на сделката по чл. 286 от ТЗ.
• Пренебрегване на ограниченията за касационно обжалване: В търговските дела, ако цената на иска е под 20 000 лв., решението не подлежи на касационно обжалване (освен при изключения). Страните често подценяват този риск, базирайки се на грешна квалификация на сделката.
• Смесване на материалното и процесуалното право: Дори и сделката да е търговска, не всички норми на ТЗ се прилагат автоматично. ВКС подчертава, че ЗЗД се прилага субсидиарно, но страните често твърдят, че ТЗ изключва напълно ЗЗД, което е вярно само при наличие на специална уредба.

Как се води казусът

За страната, която иска да наложи търговския режим (напр. за да използва специални търговски срокове или да обжалва по търговски ред), стратегията е следната:

Първо, трябва да се докаже, че сделката попада в чл. 1, ал. 1 от ТЗ (абсолютна търговска сделка). Това се прави чрез представяне на самия договор, който да показва естеството на сделката (напр. застраховка, банков кредит, акционерно дружество). В този случай качеството на страните е ирелевантно.

Второ, ако сделката не е абсолютна, трябва да се докаже, че едната страна е търговец (чрез извадка от Търговския регистър) и че сделката е свързана с дейността му. Тук се разчита на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Страната-ищец трябва да посочи, че съществува съмнение дали сделката е свързана с занятието, което по закон се тълкува в полза на търговския характер.

За страната, която се брани (напр. иска прилагане на гражданското право, за да избегне строги търговски санкции или срокове), стратегията е:

Първо, да се оспори квалификацията като абсолютна търговска сделка. Трябва да се докаже, че сделката не попада в нито една от хипотезите на чл. 1, ал. 1 от ТЗ.

Второ, ако едната страна е търговец, трябва да се опита да се оборен презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Това става чрез доказване, че сделката е извършена извън рамките на занятието на търговеца (напр. личен, битов характер). Това е трудна задача, тъй като ВКС изисква категорични доказателства, както се вижда от Определение № 495 от 06.08.2009 г., където необорената презумпция води до търговска квалификация.

Процесуални аспекти

Квалифицирането на спора като търговски по чл. 286 от ТЗ има директни процесуални последици. Според Определение № 257 от 07.07.2022 г., ако сделката е търговска, делото се разглежда по реда на търговското производство. Това означава, че за касационно обжалване се прилагат правилата на чл. 280 от ГПК. Ако цената на предявения иск е под 20 000 лв., решението не подлежи на касационно обжалване, освен ако не са налице изключенията по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Страните трябва внимателно да преценят цената на иска и квалификацията на сделката, преди да решат дали да подават касационна жалба, тъй като в търговските дела порогът за достъп до ВКС е по-висок и по-строго прилаган в сравнение с някои граждански казуси, особено след измененията в ГПК от 2019 г., които не променят търговския режим за абсолютни търговски сделки.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 286 ТЗ

• Решение № 7312 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2016 г — Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.
• Определение № 3033 от 28.10.2025 г. на ВКС — ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА като разгледа докладваното от съдия Желева ч.