Чл. 629б от Търговския закон: Предплащане на началните разноски и допустимост на производството по несъстоятелност

В практиката на търговските съдилища често възниква спорът дали липсата на предплатени начални разноски представлява процесуална пречка за откриване на производство по несъстоятелност и какви са последиците от неспазването на срока за предплащане. Тази разпоредба е ключова за инициаторите на молби за обявяване на неплатежоспособност, тъй като определя финансовия праг за стартиране на процедурата. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е устойчива и последователна в тълкуването на чл. 629б от Търговския закон (ТЗ), като я разграничава от материалноправните предпоставки за неплатежоспособност. Честотата на споровете се дължи на факта, че много длъжници нямат ликвидни средства за покриване на разходите за временен синдик и съдебни такси, което налага търсенето на алтернативни източници на финансиране от заинтересовани лица.

Какво точно казва разпоредбата

Действащият текст на чл. 629б от ТЗ, въведен с Държавен вестник (ДВ), бр. 38 от 2006 г. и изменен с ДВ, бр. 66 от 2023 г., урежда процедурата по предплащане на началните разноски. Съгласно ал. 1, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в определен от него срок от всяко заинтересовано лице, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда за тази сума се обявява в търговския регистър. Законът изрично посочва, че това определение не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение. В него обаче се указват последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в определения срок.

Ал. 2 на чл. 629б от ТЗ регламентира критерия за определяне на размера на разноските. Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Това означава, че сумата не е фиксирана, а варира в зависимост от конкретните обстоятелства по делото и тарифите за възнаграждения.

Ал. 3 предвижда специална хипотеза за персонални дружества. Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал. 1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници. Това разширява кръга на активите, които могат да послужат за покриване на началните разноски, преди да се приложи правилото за предплащане от трети лица.

Как съдилищата прилагат нормата

Устойчивата практика на ВКС, обективирана в над 48 решения, формира ясни правила за приложението на чл. 629б от ТЗ. Ето основните изводи, базирани на предоставените съдебни актове:

1. Определението по чл. 629б не е процесуална предпоставка за допустимост на иска. В Определение № 646 от 14.11.2019 г. по т. д. № 196/2019 г. на ВКС, II т. о., съдът потвърждава константната практика, че определението по чл. 629б ТЗ не е визирано от закона като процесуална предпоставка за произнасяне по молба за обявяване на неплатежоспособност. То не обуславя допустимостта на произнасянето на съда по отношение на началната дата на неплатежоспособността. Следователно, липсата на предплащане не води автоматично до недопустимост на молбата, а до прекратяване на производството по реда на чл. 632 ТЗ.

2. Липса на „особена необходимост“ за обезпечителни мерки при липса на баланс на интересите. В Определение № 844 от 5.04.2024 г. по ч. т. д. № 598/2024 г. на ВКС, I т. о., съдът отменя обезпечителни мерки, поискани от длъжник „Артекс България“ ЕООД. ВКС приема, че липсват твърдения за нарушаване на баланса между интересите на частни взискатели и кредиторите като цяло. Съдът подчертава, че принудителното изпълнение за трудови вземания и публични задължения не обосновава „особената необходимост“ по чл. 629, ал. 4 ТЗ (в контекста на връзката с чл. 629а), тъй като редът за удовлетворяване в несъстоятелността е различен.

3. Имуществото, включено в масата на несъстоятелността, не може да бъде осребрено от съдебен изпълнител. В Определение № 2647 от 15.09.2025 г. по т. д. № 289/2025 г. на ВКС, I т. о., се потвърждава, че от момента на откриване на производството по несъстоятелност съдебният изпълнител губи компетентност да извършва действия по установяване и осребряване на имуществото на длъжника. Тези действия са от изключителната компетентност на синдика. Съдебният изпълнител е длъжен само да преведе събраните суми по сметка на синдика.

4. Недопустимост на касационно обжалване при липса на правен интерес или очевидна неправилност. В Определение № 3520 от 30.12.2024 г. по т. д. № 1098/2024 г. на ВКС, I т. о., съдът не допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 12.07.2020 г. на ОСТК на ВКС. Съдът уточнява, че „очевидната неправилност“ по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изисква особено тежки пороци, като прилагане на отменен закон или грубо нарушение на логиката, които не са налице в случая.

5. Връзка с чл. 632 ТЗ за прекратяване на производството. Редица определения, като Определение № 330 от 31.05.2019 г. по т. д. № 790/2019 г. и Определение № 1601 от 14.06.2024 г. по т. д. № 1033/2024 г., разглеждат последиците от непредплащане. Съдът прилага чл. 632, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, според които производството се прекратява, ако разноските не бъдат предплатени. Това прекратяване не засяга материалното право на кредитора да предяви иск по друг ред, но спира процедурата по несъстоятелност.

6. Обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ като допълнителен инструмент. В Определение № 1845 от 3.07.2024 г. по ч. т. д. № 1078/2024 г. на ВКС, I т. о., се разглежда приложението на чл. 629а, ал. 1, т. 3 вр. ал. 4 ТЗ. Съдът проверява дали са налице условията за спиране на изпълнителни производства преди откриването на несъстоятелността, като взема предвид баланса на интересите и липсата на риск от източване на имуществото.

Чести грешки

При воденето на дела по чл. 629б от ТЗ страните често допускат следните грешки:

• Смятане на липсата на предплащане за недопустимост на молбата. Страните често грешат, като твърдят, че молбата е недопустима, ако разноските не са предплатени. Практиката на ВКС (Определение № 646 от 14.11.2019 г.) е категорична, че това не е процесуална предпоставка за допустимост, а условие за продължаване на производството.
• Оспорване на определението за размера на разноските. Съгласно чл. 629б, ал. 1 ТЗ, определението за сумата не подлежи на обжалване. Опитите за обжалване на този акт са безпредметни и водят до отхвърляне.
• Игнориране на имуществото на съдружниците в персонални дружества. При персонални дружества съдът трябва да вземе предвид имуществото на неограничено отговорните съдружници (чл. 629б, ал. 3 ТЗ). Пропускането на тази стъпка може да доведе до неправилно определяне на необходимостта от предплащане от трети лица.
• Объркване на чл. 629б с чл. 629а. Чл. 629а урежда обезпечителните мерки преди откриването на несъстоятелността, докато чл. 629б урежда финансовите условия за откриването. Грешното прилагане на тези норми води до отхвърляне на исканията, както се вижда от Определение № 844 от 5.04.2024 г.
• Липса на мотивиране за „особена необходимост“. При искане за обезпечителни мерки по чл. 629а, страните често не доказват „особената необходимост“ от запазване на имуществото, ограничавайки се до общи твърдения за неплатежоспособност.

Как се води казусът

За страната, която иска откриване на производство (молител):

1. Подайте молба за откриване на производство по несъстоятелност, като приложите доказателства за неплатежоспособността.
2. Ако имуществото на длъжника е недостатъчно, очаквайте съдът да издаде определение по чл. 629б ТЗ за определяне на началните разноски.
3. Организирайте предплащането на сумата от заинтересовани лица (кредитори, партньори) в определения от съда срок.
4. Ако длъжникът е персонално дружество, представете данни за имуществото на съдружниците, за да намалите или избегнете необходимостта от предплащане.
5. При наличие на риск от източване на имуществото, подайте искане за обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ, като мотивирате „особената необходимост“.

За страната, която се брани (длъжник или оспорващ кредитор):

1. Проверете дали са спазени сроковете за предплащане. Ако не са, поискайте прекратяване на производството по чл. 632 ТЗ.
2. Не оспорвайте размера на разноските по чл. 629б, тъй като определението е необжалваемо.
3. При искане за обезпечителни мерки по чл. 629а, оспорвайте липсата на „особена необходимост“ и доказвайте, че няма риск за баланса на интересите на кредиторите.
4. Възразете срещу недопустимостта на касационно обжалване, ако въззивното решение не съдържа „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280 ГПК, както е прието в Определение № 3520 от 30.12.2024 г.
5. При персонални дружества, оспорвайте изводите на съда относно имуществото на съдружниците, ако те са били игнорирани.

Процесуални аспекти

Нормата е материално-процесуална. Определението по чл. 629б, ал. 1 ТЗ не подлежи на обжалване. Последиците от непредплащане се реализират чрез прекратяване на производството по чл. 632 ТЗ. Решенията по молби за откриване на несъстоятелност подлежат на въззивно обжалване пред Апелативния съд, а след това – на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК. Таксите за молба и за обжалване се дължат по реда на Тарифата за съдебните такси. Частните жалби по чл. 629а ТЗ се разглеждат по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като определенията по тях не подлежат на обжалване, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 629 ТЗ

• Решение № 14 от г. на ВКС по т. д. № 1723/2023 г — Образувано е по касационната жалба на „Земеделска кооперация „Златно зърно“ срещу решение № 201/22.06.2022 г.
• Решение № 16 от г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г — Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ищеца по делото Агенция по заетостта против решение № 511/19.07.2023 г.