Кой притежава имота, закупен по време на брака: Практическо приложение на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс

Един от най-честите и емоционално натоварени правни спорове в българската съдебна практика е определянето на собствеността върху имоти, придобити по време на брака. Много съпрузи погрешно приемат, че ако имотът е записан само на името на единия от тях, той е негово лично имущество. В действителност, при законния брачен режим, действа презумпцията за обща собственост. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС), обобщена в над сто и деветдесет решения, установява ясни правила за това кога имотът се счита за общ и кога може да се докаже, че е лично имущество. Настоящата статия разяснява съдържанието на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) и начина, по който съдилищата го прилагат, базирайки се на конкретни съдебни актове.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК, в редакцията, в сила от 21.12.2010 г., установява фундаментален принцип за имуществените отношения между съпрузите. Текстът гласи, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. Ключовият елемент тук е фразата „независимо от това на чие име са придобити“. Това означава, че записът в имотния регистър не е абсолютното доказателство за собствеността, ако имотът е закупен с общи средства или чрез общи усилия.

Законът дефинира съвместния принос широко. Съгласно ал. 2 на чл. 21 СК, той може да се изрази не само във влагане на парични средства, но и в труд, грижи за децата и работа в домакинството. Това е съществено за съпруга, който не е работил платена работа, но е осигурявал поддръжката на семейството, позволявайки на другия съпруг да генерира доходи за покупката на имота.

Ал. 3 на чл. 21 СК въвежда правна презумпция: съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това означава, че по принцип всеки имот, закупен по време на брака, се счита за общ. Лицето, което твърди, че имотът е негово лично имущество, носи тежестта да докаже, че е използвало изключително лични средства, които не са били част от общата маса.

Накрая, ал. 4 посочва кои лица имат право да предявят иск за липса на съвместен принос. Това са самият съпруг (както по време на брака, така и след неговото прекратяване) и наследник на съпруг. Това разширява кръга на субектите, които могат да оспорят общия характер на собствеността.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд е формирал устойчива практика, която ограничава възможностите за трансформация на общо имущество в лично. Ето основните изводи от предоставените решения:

1. Липсата на доказателства за лични средства води до отхвърляне на иска. В Решение № 4 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о., съдът отменя въззивно решение и отхвърля иск за делба на апартамент, закупен по време на брака. ВКС приема, че ищецът не е доказал, че е използвал лични средства за закупуването. Фактът, че имотът е закупен в брой, е ирелевантен сам по себе си, ако не се докаже произходът на парите като лични.

2. По-големите доходи не означават автоматично лична собственост. В Определение № 574 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2019 г., I г. о., съдът подчертава, че трайната практика е, че по-големите доходи на единия съпруг и притежаването на лични спестявания преди брака не обосновават извод за пълна трансформация на имота в лично имущество. Не е достатъчно да се твърди, че съпругът е имал средства; трябва да се представят доказателства, че именно тези лични средства са били използвани за заплащане на цената на имота.

3. Тежестта на доказване е върху претендиращия лична собственост. В същото Определение № 574 от 16.12.2019 г. се уточнява, че при предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК (връзка с чл. 21 СК), ответникът не е длъжен да доказва, че е разполагал с лични средства. Напротив, ищецът (този, който иска имотът да се признае за негов лично) трябва да установи влагането на лични средства при придобиването. Липсата на такива доказателства води до потвърждаване на общия характер на имота.

4. Дарения от родителите не винаги изключват общия принос. В Определение № 355 от 2.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 923/2022 г., II г. о., се разглежда случай, в който родителите на единия съпруг са платили цената на имота чрез договор за дарение. Въпреки това, въпросът за това дали това действие изключва съвместния принос е оценен в контекста на конкретните обстоятелства. Практиката показва, че ако дарението е към единия съпруг, то може да се тълкува като лично имущество, но трябва стриктно да се доказва връзката между дарението и конкретната покупка.

5. Непротиворечивост на практиката. В Определение № 882 от 22.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2016 г., IV г. о., макар и по различен правен въпрос (увреждаща сделка), се потвърждава принципът, че при наличие на установена съдебна практика по даден въпрос, касационното обжалване не се допуска, освен ако не се налага изменение на практиката. По въпросите на чл. 21 СК практиката е стабилна: презумпцията за обща собственост е силна и трудно се разколебава.

6. Искът за липса на съвместен принос е самостоятелен. Решенията като Определение № 601 от 7.12.2018 г. и Решение № 50013 от 29.06.2023 г. показват, че този иск може да се предяви както за делба, така и за установяване на собственост. Ключовото е доказването на произхода на средствата.

Чести грешки

• Разчитане само на запис в имотния регистър. Страните често смятат, че ако имотът е на името на единия съпруг, той е негово лично имущество. Това е грешка, тъй като чл. 21, ал. 1 СК изрично казва, че собствеността е обща независимо от записа.
• Липса на документални доказателства за произхода на средствата. Много съпрузи твърдят, че са използвали спестявания, но не представят банкови извлечения, договори за дарение или други документи, които да проследят движението на парите от личната сметка към плащането на имота.
• Смесване на доходи. Ако личните средства са били внесени в обща банкова сметка и след това изтеглени за покупката, презумпцията за общ принос се засилва. Трудно се доказва, че конкретната сума е останала „чисто“ лична, ако е минавала през общи потоци.
• Неправилно тълкуване на „съвместен принос“. Някои съпрузи подценяват приноса на партньора, който не е работил, но е грижил за дома и децата. Съдът признава този принос като еквивалентен на финансовия.
• Пропускане на сроковете или процедурата. Искът трябва да се предяви правилно, като се спазват процесуалните правила за доказателствена тежест. Пропускът да се поиска доклад по делото или да се ангажират доказателства в първата инстанция може да доведе до неблагоприятен изход, както се вижда от Определение № 355 от 2.08.2022 г.

Как се води казусът

За страната, която претендира лична собственост (ището):

1. Събиране на доказателства за произхода на средствата: Трябва да се представят банкови извлечения от периода преди брака или от периода, в който са натрупани лични спестявания, както и доказателства за дарения или наследявания, ако те са използвани за покупката.
2. Проследяване на паричния поток: Трябва да се докаже връзката между личните средства и конкретната транзакция за закупуване на имота. Ако плащането е в брой, това е изключително трудно и често се приема за ирелевантно, ако няма други косвени доказателства.
3. Доказване на липса на общ принос: Трябва да се покаже, че другият съпруг не е допринесъл финансово, нито чрез труд в домакинството, което би позволило на ищеца да генерира средствата за покупката.

За страната, която защитава общата собственост (ответника):

1. Разчитане на презумпцията: Трябва да се подчертае, че имотът е закупен по време на брака и следователно се предполага, че е общ. Тежестта на доказване е върху ищеца.
2. Оспорване на доказателствата на ищеца: Ако ищецът представи банкови извлечения, трябва да се провери дали средствата са били смесени с общи доходи. Трябва да се твърди, че ищецът не е доказал, че точно тези лични средства са използвани за покупката.
3. Доказване на собствен принос: Дори да не е имало финансов принос, трябва да се докаже приносът чрез грижи за дома, децата или подкрепа на кариерата на другия съпруг, което е форма на съвместен принос по чл. 21, ал. 2 СК.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu