Преддоговорна отговорност по чл. 12 ЗЗД: Кога преговорите водят до обезщетение?

В търговската и гражданската практика често възникват спорове, породени не от неизпълнение на сключен договор, а от поведение в етапа на преговорите или при отказ от сключване на сделка. Този тип казуси се квалифицират като преддоговорна отговорност и се уреждат от разпоредбата на чл. 12 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че това е една от най-честите правни основи за предявяване на искове за обезщетение за отрицателен интерес. Честотата на тези спорове се дължи на сложността на търговските преговори, където едната страна може да разчита на сключване на договор, а другата да прекрати преговорите внезапно или да предостави невярна информация, причинявайки имуществена щета.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 12 ЗЗД (в редакцията от ДВ, бр. 12 от 1993 г.) установява принципа на добросъвестността в преддоговорния етап. Буквалният текст на нормата гласи: „При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение за отрицателен интерес.“

Нормата се състои от две основни части. Първата част дефинира задължението за поведение: страните са длъжни да действат добросъвестно както при воденето на преговори, така и при самия процес на сключване на договора. Втората част предвижда санкцията за нарушение на това задължение – задължение за плащане на обезщетение. Обхватът на обезщетението е ограничен до т.нар. „отрицателен интерес“, което означава разходите, които страната е направила в очакване на сключване на договора и които са останали безполезни поради недобросъвестното поведение на другата страна. Важно е да се отбележи, че нормата не защитава очакваната печалба от договора (положителен интерес), а само реалните разходи и пропуснатите ползи, свързани с доверието в сключването на сделката.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на устойчивата практика на ВКС, обхващащ над тридесет решения, разкрива конкретни критерии за прилагане на чл. 12 ЗЗД. Ето ключовите изводи, базирани на реални съдебни актове:

1. Фактологически характер на преценката за добросъвестност.
В Определение № 885 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2024 г., III г. о., съдът подчертава, че фактическият състав на отговорността по чл. 12 ЗЗД включва елемент „недобросъвестност“. Изводите за несъответстващо на закона поведение следва да се основават на конкретни факти и обстоятелства, установени за всеки отделен случай. Съдът уточнява, че съдебната практика по прилагането на тази норма не подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателно решение, тъй като подходът е строго фактологически и зависи от данните в преговорите и изразените несъгласия. Това означава, че абстрактни правни въпроси за съгласието или офертата често не са решаващи, ако липсва доказан факт за недобросъвестност.

2. Предимство на договорните механизми пред преддоговорната отговорност.
В Решение № 17 от 8.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 829/2012 г., I т. о., ТК, съдът приема, че когато страните са предвидили в самия договор (в случая приватизационен) специфичен ред за уреждане на последиците от непълна информация, подадена при преговорите, това изключва възможността за позоваване на преддоговорна отговорност по чл. 12 ЗЗД. Купувачът е разполагал с договорно основание за проверка и корекция, поради което няма основание да търси обезщетение по реда на преддоговорната отговорност за същите обстоятелства.

3. Връзка с разноските и адвокатското възнаграждение.
Въпреки че чл. 12 ЗЗД е материалноправна норма, тя често фигурира в определения по разноски. В Определение № 565 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., III г. о., и в Определение № 485 от 11.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2102/2019 г., I т. о., ТК, нормата е цитирана като правно основание за спора, но решението се фокусира върху процесуалните въпроси за присъждането на адвокатско възнаграждение. Това показва, че успешното прилагане на чл. 12 ЗЗД води до присъждане на разноски, включително за адвокатска защита, чиито размери често стават предмет на отделни частни жалби.

4. Недобросъвестност при предоставяне на невярна информация.
Практиката разграничава между просто неосведоменост и умишлено или небрежно предоставяне на неверни данни. В посоченото по-горе Решение № 17 от 8.03.2013 г. се анализира ситуация, в която купувачът не е извършил финансова ревизия в срока, предвиден в договора, което е довело до натрупване на лихви. Съдът приема, че липсата на ревизия е фактор, който изключва отговорността на продавача по чл. 12 ЗЗД, тъй като купувачът е имал възможност да установи истината.

5. Обхват на „отрицателния интерес“.
Отговорността по чл. 12 ЗЗД не покрива всички разходи. Тя обхваща само тези, които са направени в доверие на сключване на договор. В решенията, цитирани в списъка с актове (напр. Определение № 743 от 23.12.2019 г.), се вижда, че исканията често се свързват с други норми (чл. 49, чл. 45 ЗЗД), което подсказва, че чистото позоваване на чл. 12 ЗЗД изисква ясно разграничение на щетите, произтичащи от преддоговорния етап, от тези, произтичащи от неизпълнение на вече възникнало задължение.

Чести грешки

При воденето на спорове по чл. 12 ЗЗД страните често допускат следните процесуални и материалноправни грешки:

• Бъркане на отрицателен и положителен интерес: Ищците често искат обезщетение за пропуснатата печалба от несключилия се договор. Чл. 12 ЗЗД защитава само отрицателния интерес (разходите за преговори, пътувания, изготвяне на проекти и т.н.), а не очакваната полза.
• Липса на доказателства за недобросъвестност: Самият факт, че преговорите са прекратени, не е достатъчен. Трябва да се докаже, че прекратяването е станало в противоречие с добросъвестността (напр. внезапно, без причина, след създаване на неоснователно доверие).
• Игнориране на договорните клаузи за проверка: Както се вижда от практиката (Решение № 17 от 8.03.2013 г.), ако договорът предвижда механизми за проверка на информацията, ищците не могат да се позовават на чл. 12 ЗЗД за скрити недостатъци, които е трябвало да бъдат открити при прилагане на дължимата грижа.
• Неправилно определяне на началния момент: Отговорността възниква при водене на преговори. Ако преговорите са били в ранен етап и не е създадено обосновано очакване за сключване на договор, отговорност не се дължи.
• Пропускане на връзката с чл. 9 и чл. 10 ЗЗД: Често исканията по чл. 12 ЗЗД се подкрепят с твърдения за нищожност или унищожаемост на договора, но ако договорът не е сключен, тези норми не са приложими. Фокусът трябва да е върху преддоговорното поведение.

Как се води казусът

За страната, която иска обезщетение (ищец):

1. Доказване на преговорите: Представете кореспонденция, протоколи от срещи, чернови на договори, които доказват, че преговорите са били в активна фаза и са достигнали до етап, в който сключването на сделка е било вероятно.
2. Установяване на недобросъвестност: Идентифицирайте конкретно поведение на ответника, което противоречи на добросъвестността – например, умишлено скриване на информация, водене на преговори без намерение да сключи сделка, или внезапно прекратяване без обяснение.
3. Доказване на отрицателния интерес: Съберете всички разходи, направени в очакване на сключване на договора (фактури за консултанти, пътни разходи, разходи за одити). Разходите трябва да са пряко причинени от доверието в сключването на договора.
4. Проверка за договорни механизми: Уверете се, че не сте пропуснали да използвате предвидените в черновата или в предходни документи механизми за проверка, тъй като това може да изключи отговорността по чл. 12 ЗЗД.

За страната, която се брани (ответник):

1. Оспорване на фазата на преговорите: Твърдете, че преговорите са били в ранен етап и не е създадено обосновано очакване за сключване на договор.
2. Доказване на добросъвестност: Покажете, че прекратяването на преговорите е имало обективна причина или че сте уведомили другата страна своевременно.
3. Оспорване на причинната връзка: Твърдете, че разходите на ищеца не са били необходими или не са били пряко свързани с очакването за сключване на договора.
4. Позоваване на дължима грижа на ищеца: Ако ищецът е имал възможност да провери информацията, но не го е направил (както в практиката по приватизационни спорове), твърдете, че той е допринес за възникването на щетата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 12 ЗЗД

• Решение № 2084 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2008 г — При липсата на нормативни изисквания относно формата на съобщението, следва да се приеме, че то може да бъде изразено по всякакъв начин, стига да е носител на информация, насочена към стимулиране реализирането на конкретен продукт чрез популяризирането му на съответния пазар.
• Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.