Разпоредба чл. 28 от ЗОП (ВКС) — устойчива практика (112 решения)
Въведение
В правната практика често възникват спорове относно тълкуването и прилагането на разпоредби, които формално носят номерация „чл. 28“, но съдържат различно материално съдържание в зависимост от конкретния нормативен акт. Представените в настоящия справочник съдебни актове на Върховния касационен съд (ВКС) се отнасят предимно до чл. 28 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДИППД) и свързани с него процесуални въпроси по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тези казуси са характерни с високата си честота и сложността на правните въпроси, свързани с допускането на касационно обжалване, определянето на разноски и тълкуването на санкционните норми за отнемане на имущество. Настоящият текст анализира устойчивата практика на ВКС по тези въпроси, базирайки се изключително на предоставените съдебни решения.
Какво точно казва разпоредбата
Следва преразказ на действащия текст на чл. 28 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), както е посочен в предоставения материал, въпреки че цитираните съдебни решения се отнасят за друга норма с идентична номерация от отменен закон.
Чл. 28. (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
(1) Възложителите могат да публикуват обявление за доброволна прозрачност, когато прилагат изключенията по чл. 13 – 15 и чл. 149.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Обявлението за доброволна прозрачност е индивидуален административен акт, който е издаден по реда на чл. 22, ал. 9.
(3) В случаите по ал. 1 възложителите не могат да сключат договор преди изтичане на 10 дни от публикуването на обявлението за доброволна прозрачност или когато срещу него е подадена жалба, до влизане в сила на решението.
*Забележка:* Предоставените пълни текстове на решенията на ВКС не съдържат тълкувания на горния текст от ЗОП. Те се отнасят за чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), който урежда процесуалния ред за обжалване на решенията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Поради липса на съдебна практика по цитирания текст от ЗОП в предоставения материал, анализът по-долу се фокусира върху процесуалните аспекти, засегнати в решенията, които позовават чл. 28 в контекста на ГПК и ЗОПДИППД.
Как съдилищата прилагат нормата
Върховният касационен съд формира устойчива практика по въпроси, свързани с процесуалното приложение на норми, позоваващи чл. 28 в контекста на касационното производство.
1. Допускане на касационно обжалване при липса на противоречие в практиката
В Определение № 515 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, съдът постановява, че касационното обжалване не се допуска, когато касаторите не успяват да обосноват изрично поддържаните от тях допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС. Съдът подчертава, че значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото трябва да бъде ясно аргументирано. В случая, тъй като тези условия не са изпълнени, обжалването е недопустимо.
2. Присъждане на адвокатско възнаграждение при оттегляне на иск
В Определение № 670 от 11.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, ВКС отменя определение на апелативен съд и осъжда ответника да заплати разликата в адвокатското възнаграждение. Съдът приема, че е без значение обстоятелството, че производството е приключило преди първото заседание, тъй като адвокатът е подал отговор на исковата молба. Това действие е квалифицирано като извършена значителна част от действията, тъй като с изтичането на срока за подаване на отговор се преклудират значителна част от правата и възраженията на ответниците.
3. Тълкуване на санкционни норми и забрана за разширително тълкуване
В Определение № 149 от г. на ВКС по гр. д. № 3876/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, съдът потвърждава, че нормите на ЗОПДИППД (отм.), касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. ВКС приема, че чл. 4, ал. 1 урежда отнемането на налично имущество, а ал. 2 – на заместващата облага. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
4. Проверка за нищожност и недопустимост на съдебния акт
В Определение № 3798 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, съдът проверява служебно основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. ВКС приема, че няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от надлежен състав, в писмен вид и подписано. Също така, решението не е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил относимите норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции, а изводите не са в противоречие с правилата на формалната логика.
5. Разпределение на разноските при недопускане на касация
В същото Определение № 3798 от 29.11.2023 г., ВКС осъжда касаторката да заплати разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв. на основание чл. 78 ГПК. Това демонстрира устойчивата практика разноските да се разпределят в полза на страната, която печели производството по допускане на касацията, дори когато основният спор не е разгледан по същество.
Чести грешки
При водене на дела, свързани с процесуални въпроси по чл. 28 и свързаните норми от ГПК, страните често допускат следните грешки:
1. Необосновано твърдение за противоречие в практиката: Страните често твърдят наличие на противоречие, без да посочат конкретни решения на ВКС, които да са приложили различен правен режим по идентичен фактически състав, както е изискано в Определение № 515 от 8.06.2016 г.
2. Смесване на фактически и правни въпроси: Оспорването на фактическите констатации на въззивния съд се представя като основание за касация, въпреки че това е недопустимо, както е потвърдено в Определение № 149 от 21.02.2017 г.
3. Подценяване на процесуалните действия за разноски: Страните често не аргументират, че подаването на отговор на исковата молба представлява съществена процесуална дейност, която обосновава пълното адвокатско възнаграждение, дори при прекратяване на делото, както е прието в Определение № 670 от 19.10.2015 г.
4. Липса на аргументация за значението на правния въпрос: При искане за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, страните не обосновават как решението на въпроса е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
5. Неправилно тълкуване на санкционни норми: Опитите за разширително тълкуване на норми, уреждащи отнемане на имущество, са осъдени като недопустими в Определение № 149 от 21.02.2017 г.
Как се води казусът
За страната, която иска допускане на касационно обжалване:
1. Трябва да се фокусира върху правния въпрос, а не върху фактическите обстоятелства.
2. Следва да посочи конкретно противоречие с практика на ВКС или да обоснове значението на въпроса за развитието на правото.
3. Трябва да избегне твърдения за необоснованост на въззивното решение, тъй като това е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 149 от 21.02.2017 г.).
4. Трябва да подготви аргументи за присъждане на разноски, включително доказателства за извършената процесуална дейност (напр. подадени отговори, жалби).
За страната, която се брани:
1. Трябва да оспори допустимостта на касационната жалба, като посочи липсата на посочените в чл. 280 ГПК основания.
2. Трябва да подчертае, че въззивният съд е приложил закона правилно и че изводите му не са явно необосновани (вж. Определение № 3798 от 29.11.2023 г.).
3. Трябва да претендира за разноски, като обоснове, че е извършила съществена процесуална дейност, дори ако делото е приключило бързо (вж. Определение № 670 от 19.10.2015 г.).
Процесуални аспекти
Въпросите, засегнати в решенията, са строго процесуални и се отнасят до реда на обжалване по ГПК.
* Актове, които се обжалват: Решения и определения на апелативни и окръжни съдове.
* Срокове и такси: Предоставеният материал не съдържа конкретни данни за размерите на държавните такси или точните процесуални срокове за подаване на жалби, тъй като те зависят от редакцията на ГПК към момента на образуване на делото.
* Основания за допускане: Чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. ВКС проверява дали има противоречие в практиката, дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона, или дали решението е нищожно/недопустимо/очевидно неправилно.
* Разноски: Присъждат се на основание чл. 78 и чл. 81 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно извършената дейност и изхода на делото, както е демонстрирано в цитираните определения.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 28 ЗОП
- Решение № 7687 от 12.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2022 г — Образувано е по касационната жалба на Община Варна, чрез пълномощник, срещу Решение № 1746 от 30.12.2021 г.
- Решение № 9426 от г. на ВАС по адм. д. № 5697/2016 г — Норма на директива обаче, не може сама по себе си да поражда задължения ако не е транспонирана, а единствено права.